Зрителите на BBC видяха най-впечатляващите моменти от спектакъла, оценен като "сензация", "превъзходен", "оригинален", както и кратко интервю с Лили.

Легендарната сцена е отваряла завеса за върховите моменти от кариерата на световни звезди от класата на Пласидо Доминго и Лайза Минели, до Ерик Клептън, Франк Синатра, Джейм Браун, Йехуди Менухин и дори Далай Лама в качеството си на лектор. За да попаднеш на тази сцена, не е достатъчно да платиш високия наем, трябва да те проучат и одобрят. Танцовата трупа на Лили е била проучвана цели два месеца - от май до юни.

Най-напред е дошъл стандартният отговор, че до края на 2005 година няма свободни места, а после са им дали четири възможни дати за тази година. Проучванията от българска страна пък показаха, че на сцената на Роял Албърт Хол още не са се изявявали българи. Със сигурност многобройната публика, която дълго след спектакъла ръкопляска и бисира танцьорите, ще запомни това преживяване. Един много красив и динамичен спектакъл, с невероятни хореографски хрумки (при жените - на Лили Игнатова, при мъжете - на Ивайло Иванов), с прочувствена или темпераментна българска музика, с ритъм, който държи в плен емоциите.

Повече подробности за световната премиера на спектакъла - от световната шампионка по художествена гимнастика Лили Игнатова.

Лили, това спектакълът "Орфей и Евридика" ли е, или адаптация за английска сцена? Това, което показахме в Лондон, е преработеният спектакъл "Орфей и Евридика", с опростена фабула и по-атрактивни моменти. Чуждестранната публика, която не познава мита за Орфей и Eвридика, ще наблюдава една спектакъл за силата на любовта и радостта от живота.

Колко и какви хора доведе в Лондон? Танцьорите са 13 момчета, който се готвят за този спектакъл от 26 септември - те имаха ужасно малко време... Но бяха перфектни, публиката няколко пъти ги изкара на бис, говоря общо, и за момичетата... Момичетата са 11, всичките бивши гимнастички, някои национални състезателки от ансамбловите съчетания, има и медалистки. Солистката Ива Тепешанова е най-добрата ни гимнастичка, представила се на олимпиадата в Сидни през 2000 г. Аз й бях треньорка още когато дойде в гимнастиката на 13 години, сега е на 21. Искам да отбележа и великолепната игра на Камен Иванов, солистът на мъжете. Но това не са всички артисти, които се представиха в Роял Албърт Хол. С нас пътуваха и музиканти, и композиторът на музиката Георги Андреев и певицата Нели Андреева, както и певицата Десислава Добрева, позната от "Шоуто на Слави", която изпълни в началото на спектакъла националните химни на Англия и България.

Защо химни? Нашият спектакъл, след като беше одобрен за участие, стана част от програмата за честване на 125 години дипломатически отношения между България и Великобритания.

Като заговорихме за дипломация, веднага се сещам да питам колко всъщност струва тази проява и кой я плати? Само наемът на залата е 17 000 лири, а цялото ни пребиваване в Лондон, чартърният полет, хотелът, с допълнителните такси струват около 100 000 лева. Искам да кажа, че ги събрахме благодарение на фондация "България 2002" на г-н Яков Джераси, който се зае с организацията, и на частни спонсори, като Янчо Янчев от Пловдив, Георги Крумов - Eqest, Виктория и Стефан Гешеви - mредставители на Versus за България, Тодор Батков - Mtel, British airways...

Колко билети бяха продадени? Залата има 6000 места, като се изключат местата, от които този спектакъл не може да се наблюдава добре, около 1000, тъй като ние не използвахме всички възможности на сцената, и 1500 пожизнено откупени места, за които не се пускат билети. Ние продадохме 3079 места. Тоест за 3500 възможни места се продадоха 3079 билети.

По повод твоя спектакъл Нешка Робева каза тежки думи пред една телевизия, в смисъл, че си й откраднала идеята. Да, това много ме нарани, защото не е справедливо. Не съм се мъчила да привличам танцьори от нейната трупа, нито смятам, че тя е измислила нов жанр, в който никой друг няма право да се изявява. Пък и този спектакъл не е първият ми опит да съчетая в една атракция танци и художествена гимнастика. Мисля, че медиите създават изкуствено напрежение между нас. Скоро ми донесоха един жълт вестник, в който буквално пишеше: "Лили: никога няма да простя на Нешка." Що за глупости?! Няма нещо, за което да й прощавам или не прощавам. Аз съм била състезателка доброволно. Приемала съм нейния метод, макар че някои неща съм ги виждала по-различно. Но съм й благодарна. Тя е постъпвала по начин, който смята за правилен. В нищо не я обвинявам.

Но все пак поздравявате ли се, та вие тренирате в една зала? В интерес на истината, досега не сме се засичали, но защо да не се поздравяваме?

А колко време прекарваш в залата? Как организираш деня си? В залата съм по 6 часа на ден. Когато националният ни ансамбъл по художествена гимнастика, който започнах да тренирам, се приближи към състезания, ще прекарвам много повече време. Иначе ставам в 7.30, водя дъщеря си на училище и сина на градина, след това редувам тренировки и срещи, срещи и тренировки. Прибирам ги в 5 следобед и понякога ги оставям, за да продължа със срещите и тренировките. Обикновено се прибирам към 8 часа.

Мъжът ти не ти ли помага? С моя мъж сме в развод - не успяхме да постигнем съгласие по въпроса колко и дали въобще да работя. Аз отгледах децата си, седях доста вкъщи и смятам, че имам право да решавам сама този въпрос. Смятам също, че имам мисия на този свят, не случайно съм била на върха и би било егоистично от моя страна да не предам опита и уменията си на по-младите. Но за съжаление, както в спорта, така и в брака, екипът означава, че никой не трябва да доминира и трябва да се уважава партньора, неговите желания. Наистина ми беше много тежко да взема решението за развод, измъчвах се много, страдах и си задавах въпроси, но смятам, че човек трябва да бъде себе си и да цени свободата си.

Да се върнем към спектакъла - британската телевизия показа анкета с негови зрители, които с учудваща за англичаните емоционалност изказаха възхищението си. Това е нашата цел - с танц и музика да покажем на света, че имаме древна култура, че сме оригинални, че имаме традиции, че можем. Този спектакъл представя България - зрителите може и да не знаят имената ни или да ги забравят, но ще си спомнят едно преживяване, свързано с България, с нейната богата култура.

Възможно ли е да ви предоставят договор за няколко представления годишно от Роял Албърт Хол например. Не знам, много смело е да се надявам на това, но спектакълът тепърва ще бъде оценен. Пак искам да кажа, че за мен това е оценка на цялата ни богата и древна история и култура, оценка на България.