На български току-що излезе „Поверително от кухнята“ (ИК „Кръгозор“). Книгата е написана от Антъни Бурдейн - главния готвач на ресторант Les Halles, в който вечеря елитът на Ню Йорк. От гледна точка на възпитанието Бурдейн е абсолютен безобразник, познаващ освен кулинарния рай също ада на наркотиците, алкохола и обидите по каруцарски. Но страстта му към готвенето и авантюристичната аура му осигуряват армия от фенове по целия свят. У нас все още няма последователи на грубия език на Антъни Бурдейн, но ако говорим за луда глава, имаме участник в състезанието.

Елица Котева, готвачката на Гала, в студиото стои по-скоро строго, което е истинска почивка след Ути с неговите калорични излияния. Извън телевизията можете да я видите как мята крак върху 750-кубиковата си червена пистова хонда, облечена в моторджийски „кори“. Или как целува волана на своето ауди А6, защото я е прибрало у дома. С черно чувство за хумор („Казвали са ми – как можеш да имаш такава интелигентна майка, училищен директор, а ти да си такъв кретен. Единствена аз в семейството пия и пуша“), с къса и непокорна коса Елица притежава автентичен хулигански чар. Допълват го склонността й да купонясва до зори, когато работата го позволява, и бандата верни приятели, без които всеки купон би бил провал. Интересното е, че част от тях са й подчинени от траторията „33 стола“ (тя е съсобственик на заведението).
Започвайки преди 20 г. като абсолютен новак в ресторанта на тогавашния Японски хотел, Елица не различава дори видовете меса. Шандор Визи – легендарният главен готвач в хотела, я обучава от нулата. Има късмет да попадне в групата, изпратена в суперскъпия кулинарен колеж в Швейцария La Roshe, където учат синовете и дъщерите на световни хотелиери и ресторантьори. После следва работа в Германия и Унгария, специализация в Италия, която сега й е суперполезна – в „33 стола“ кухнята е домашна италианска. И от опит – много вкусна. „Винаги съм готвила за известни хора – казва Елица и си припомня как е трябвало да изготвя меню за министър-председателя Симеон Сакскобургготски, докато е главен готвач в „Крим“.

Напоследък тя може да бъде забелязана в столични барове с необичайно шоу. В дует, наречен „Кукис караоке“, заедно с Илияна Кавалджиева прилага „терапия” на публиката, съчетаваща караоке, диджей миксове, кулинарни игри и поглъщане на хелий за смешен глас. Освен това има намерение да се завърне към една своя детска страст – тромпета. Като тийнейджър свири 8 г. и дори се подготвя да кандидатства в Консерваторията. Сега Пейо, бившият пощальон от екипа на Гала, който е професионален музикант, й е дал тромпет, за да си върне формата. Елица отскача и до конната база в Костинброд. „Конят ми е събеседник като мотора. Обичам самотната езда, защото има време да мечтаеш, да усещаш как природата се движи край теб.“ От всичките щури неща, които е правила, признава, че най-щурото е било един опит за скачане с чадър от 7-ия етаж на блока, в който живеела с майка си и сестра си. Вдъхновена от някакъв филм, Елица е вече на перваза и готова за скок, когато вижда, че майка й влиза във входа на блока. „Ако не я бях видяла, щях да скоча“, казва тя сега и бога ми, не изглежда особено разкаяна.

Подобно на луната, Елица има и друга страна – глезена, женска. Понеже е в една компания с Гала и Кремена Халваджиян, постепенно се научава да се гримира и ако сега чантата й по случайност се отвори, от нея ще изпаднат фон дьо тен, спирала и молив за очи...
Независимо дали става дума за храна, гримиране или приключения - при Елица всичко трябва да е прясно, качествено, темпераментно и да минава през сърцето й. Защото, както самата тя казва, „това, което може да ти го причини Елица, друг не може“.


От книгата "Поверително от кухнята" на Антъни Бурдейн:
Скоро всички ние – Томи, Лидия, новият мияч на чинии и аз – надничахме през прозореца, където пред очите на целия персонал Боби (главният готвач – б. р.) обладаваше булката в поза „задна прашка“... Докато само на няколко метра в салона за хранене на „Дреднаут“ младоженецът и семейството похапваха щастливо своите филета от писия и пържени миди, тук зачервената булка получаваше своите импровизирани благопожелания за щастлив семеен живот от един напълно непознат. Тогава за пръв път осъзнах: исках да стана главен готвач.