Докато не навърших 20, не бях си представяла, че ще работя като модел. От дете мечтаех да пътувам, но се виждах като биолог-изследовател. Затова избрах да завърша немската гимназия в Монтана, след като излязох от родния си град Чипровци.

Както обаче казват мъдрите хора, човек предполага, Бог разполага. Явно е било съдба, която не съм можела да избегна и която ме отведе към световните модни подиуми чак след като родих дъщеря си. На 20 години бях майка на едно прекрасно и лесно за отглеждане бебе – ядеше, спеше и растеше като гъбка. Беше плод на голямата ми любов с Димитър, когото срещнах в София, идвайки да работя и да се готвя за следващите кандидатстудентски изпити в Икономическия университет, след като първата година не ми провървя. Но явно ми било писано първо да родя, после да правя кариера, да уча, да пътувам, както бях мечтала...
Винаги са ме канили да моделствам, още от времето, когато престанах да изглеждам и да се нося като момче. Гледах се в огледалото – ставам, с ръст 176 см и перфектните за тази професия мерки 89-62-89. Обаче през 90-те години репутацията на моделите беше лоша. И въпреки това опитах на две-три места, само за да се разочаровам и да се съсредоточа върху ученето. Впрочем няколко разочарования от кандидатстване за работа след близо две години майчинство ме тласнаха към курсове за модели. Беше само в събота и неделя за по два часа, колкото да не стоя само вкъщи с детето. И точно по това време се запознах с Ивета Григорова, която ми предложи да сложи няколко мои снимки на сайта на агенцията „Ивет Фешън“.

Нямах някакви специални очаквания, нито пък амбиции, все пак бях вече на 21, пък и с дете. По-късно, когато започнах да ходя по кастинги и да подписвам договори, някои от букърите ме съветваха да крия този факт. Нито веднъж обаче не съм го правила – аз се гордеех с дъщеря си, раждането на която въобще не промени тялото ми. Сигурно го дължа на добрия чипровски ген, който нося...
Така само месец след като мои снимки се появиха на сайта на агенцията, оттам ми звъннаха, че ме искат в Милано. За четири дни трябваше да дам отговор. Бях смутена и трябваше да обсъдя предложението с мъжа ми и останалите ми близки. Едва когато той ме насърчи, се реших да замина. За 2 месеца, които ми се сториха като 20 години.
Ще си изкривя душата, ако кажа, че ми хареса. Живях с още 6 момичета в един апартамент. Всяка сутрин се ставаше рано, кастингите започваха в 9, трябваше да чакаме на опашка пред банята, беше хаос и напрежение, с каквото не се свиква лесно. Разбрах още тогава, от първото си топване в морето на голямата мода, защо много българки, дори и да стават за топмодели, избират по-лесния начин да преживяват с гаджета, коли, заведения тук, у нас, вместо да се подчиняват на желязната дисциплина в този бизнес. Както и това, че аз имам дори в излишък интерес, амбиция и желание да покоря този връх.

Платих си за това с много моменти на самота. И с раздялата с любимия си мъж, бащата на Кристиана. 
Няколко години след като започнах да моделствам с ангажименти в чужбина, завърших и икономика на търговията в Икономическия университет. Ей така, от инат, да докажа, че мога. Макар да нямах никакви намерения да се занимавам нито с икономика, нито с търговия. Прелитах от държава в държава, от континент на континент, дефилирах за най-големите модни марки и дизайнери – Giorgio Armani и John Richmond, зад гърба ми са световните кампании на Gai Mattiolo, Naf Naf, Just Cavalli for H&M, Krizia, Mariella Burani, Byblos... През цялото време обаче се питах какво ще правя с живота си, когато спра.

Навършвайки 30 години, обявих, че приключвам с моделството. И записах училище по градинарство в Монца, Италия. Израснала съм в малко градче, тичайки по поляните след козите, помагайки на мама и тате в градината. Така че страшно ми допадна да проектирам градини, да уча за растенията, които да комбинирам с усета за красота и хармония, придобити от връзката ми с модата. Завърнах се към корените си с тези нови знания и умения, които придобих. 
След като завърших, първо бях на стаж в една фирма за ландшафтен дизайн. Харесаха ме, но искаха да поема маркетинга. Но нали не съм търговка, отказах. Сега работя в съдружие с една архитектка по проекти за вертикални градини в Швейцария, Италия, искам и в България.

Междувременно от няколко модни агенции пак ме поканиха да моделствам. Така че прекратих доброволното си оттегляне – все пак става въпрос за пари, които по-нататък ще инвестирам в бизнеса с градините. Участвах в дефилетата на Giorgio Armani, Emporio Armani и John Richmond по време на Миланската седмица на модата тази година. През юни заминавам в Китай за специално ревю на Emporio Armani.
От всички големи личности в света на модата, с които съм се срещала, най-очарована съм от Джорджо Армани. Човек с невероятна енергия, като атомна централа е, макар че преболедува тежко и е на доста години. През него минава абсолютно всичко – чорап, фиба, шалче, всеки модел за ревютата... Той решава грим и коса, избира лака за нокти, виждала съм го да гримира лично моделите в присъствието на най-изявените гримьори в света. Веднъж го срещнах в неговото заведение в Милано през нощта. Но не беше дошъл да се забавлява, а да контролира. Той, който има империя за милиарди зад гърба си, хиляди съветници и сътрудници!“

Теодора грее с ореола на обичана жена. Смята се за щастливка. Но не по съдба, а по заслуги. Защото всеки божи ден си заработва щастието, преследва си го и понякога го намира на една ръка разстояние. Както когато прегърне съкровището си Кристиaна и тръгнат заедно по поляните край Чипровци.