Д-р Георги Гайдурков, ръководител на консултативен център за безлекарствена терапия „Санитас“: Убеден съм, че ваксините ще останат в историята на медицината

Вярно е, че тенденцията при съвременните ваксини е да не се използват живи микроби, а само определени антигени от тях. Оттук и презумпцията, че са безопасни и няма как да развият заболяването, срещу което се поставят. Уловката обаче е в друга посока. Когато се изготвя ваксина срещу вирусно заболяване - варицела, паротит, В хепатит и др., се използва жив биологичен материал (пилешки зародиш, мозък на маймуна и т. н.) от друг биологичен вид.

Тъй като пречистващите методики не са толкова перфектни, винаги съществува рискът да вкараме в организма чужди биологични молекули и те да отключат имунна реакция срещу тях. Статистиката сочи, че заболяванията с автоимунна компонента стават все повече. Разбира се, не би могло със сигурност да се каже, че причината е във ваксините, но би могла да бъде. Освен това при имунизация е възможно в организма да се вкарат и вируси не само срещу болестта, за която се прави ваксината, и те да предизвикат други съпътстващи заболявания, примерно като множествена склероза, диабет първи тип, аутизъм и др.

Аргументът срещу това твърдение е, че вирусите са част от екосредата около нас и това е точно така. Но в случая те се вкарват изкуствено директно в кръвта. Докато ако попаднат там по нормален път, вече са обработени от наши биологични молекули. Така че от общобиологична гледна точка ваксинирането е високорискова процедура. И всеки сам трябва да прецени дали рискът от заболяване е по-голям от евентуалното заразяване с други, на пръв поглед нямащи нищо общо с ваксината заболявания.

Трето, ваксината се базира на аксиомата, че микробите причиняват болести. Ако обаче ревизираме тази аксиома, ползата от имунизацията ще се постави под огромна питанка. Щом микробите не причиняват заболяване, защо да играем целия този абсурд? Още навремето именити учени са опонирали на Луи Пастьор с простата и понятна за всеки теза, че ако имаме семе, то трябва да има почва, върху която да поникне.

Дори при най-големите чумни епидемии в Европа през Средновековието не всички са се разболявали. Т.е. ако в нашия организъм няма среда за развитие на даден микроб, бактерия или вирус, вероятността да боледуваме е много по-малка. Което означава, че ваксината ще бъде най-опасна за податливите към заболявания и ще бъде безопасна за тези, за които е безсмислена.

В Древен Китай не са плащали на лекаря, когато пациентите му са били болни, а когато са били здрави. Заложим ли на профилактичната дейност, ваксините ще станат излишни. Колкото и странно да звучи, микробите въобще не са причинители на болести.

В наскоро издадената си книга „Микробният фактор“ световноизвестният професор гастроентеролог и ендоскопист Шиниър обяснява, че те са наши приятели и ни държат в добра имунна форма. Голямата група патогенни микроби, срещу които се борим, съществуват в нас в малки дози. А когато разрастват колониите си, те дори имат лечебна функция, защото хранейки се с нашите токсини, всъщност ни помагат.

Кашлянето, изпотяването и т. н. са прекрасни очистващи процедури. Ако ние например се ваксинираме успешно против грип - макар че е под въпрос доколко е успешно, защото щамовете мутират, - ще си спестим фазите на заболяването, но ще си останем с токсините и с риска да развием дегенеративно заболяване. Убеден съм, че необходимостта от имунизации постепенно ще бъде изживяна и те ще останат само в историята на медицината като етап от развитието й.

Имунизационната програма в България... 

Съвременната имунизационна програма у нас включва задължителни имунизации в детската възраст срещу 11 заразни болести, посочени в Имунизационния календар. Освен тях са предвидени и т. нар. препоръчителни имунизации срещу заболявания, причинявани от вируса на хепатит А, човешките папиломни вируси, ротавирусите.

През 1951 г. у нас е въведена задължителната имунизация на деца с ваксина срещу туберкулоза. Българската БЦЖ ваксина е една от най-добрите в света и се прилага широко отвъд границите на страната.

През 1952 г. е въведена противодифтерийната имунизация.

Последователно се въвеждат имунизациите срещу тетанус и коклюш.

Сериозен успех в борбата с детския паралич в страната е отчетен след въвеждането на имунизация срещу полиомиелит.

В края на 60-те г. на миналия век се въвеждат имунизациите срещу морбили и паротит, а в началото на 90-те - ваксините срещу хепатит В и рубеола.

През последните 3 г. са включени нови ваксини - срещу инфекции, причинявани от HiB, и за профилактика на инвазивни пневмококови инфекции в детска възраст.

...и в Европа

В Имунизационния календар на Германия, Великобритания, Испания са включени и менингококова С ваксина за деца в кърмаческа възраст. Във Великобритания и Швеция - ваксина срещу инфекции, причинявани от човешки папилома вирус. В Германия - срещу варицела. В Австрия, Финландия и Германия - комбинирана ацелуларна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш за деца над 12 г.

Данните са от сп. “Практическа педиатрия” (2011 г.), издание на Българската педиатрична асоциация

Епидемиите

Епидемиите от морбили в страните от ЕС между 2002-2010 г. засягат хиляди основно неимунизирани хора. Мащабната епидемия от морбили, внесена в България от Германия от заболял неимунизиран 24-годишен мъж, засегна 24 233 души, 24 от тях починаха. 95% от заболелите са с незадоволителен имунизационен статус по отношение на морбили.