Като посланичка на добра воля на УНИЦЕФ Шакира ще пътува по света, за да се запознае със ситуацията на милиони деца, които нямат достъп до образование. Звездата ще използва известността си, за да подпомага специалните мисии на организацията.

Колумбийката влиза в почетната листа на посланици и специални сътрудници на УНИЦЕФ заедно с Хари Белафонте, Емануел Беар, Миа Фароу, Хулио Иглесиас, Роджър Мур, Нана Мускури, Ванеса Редгрейв, Сюзън Сарандън...

EVA присъства на събитието в мадридския хотел Палас по специалната покана на УНИЦЕФ и Сони мюзик

С какво те мотивира новата ти роля като посланичка на добра воля?

Има 121 милиона деца извън образователната система. Явно трябва да направим нещо точно в този момент на глобализация, в който живеем. Не можем да издържим още много в свят с толкова жестоко неравенство.

Как се чувстваш като най-младата посланичка в историята на организацията?

За мен е огромна чест. Фактът, че мога да помагам, е нещо повече от отговорност. Това е изпълнена мечта, защото от малка исках да се превърна в известна личност, за да помагам на това ниво. Сега мога да привлека вниманието към нуждите на децата и да постигна нещо. Вярвам, че образованието е единственото оръжие, с което разполагаме, за да спечелим битката срещу бедността.

Ти се превърна през последните години в едно от най-известните имена от Колумбия. Нобелистът Габриел Гарсия Маркес е твой върл фен.

Идвам от страна с голяма социална криза. Но тя не е свързана единствено с трафика на дрога, както повечето смятат. В Колумбия 3 милиона деца не ходят на училище, това може да е населението на цяла една страна. Ще се радвам, ако помогна на моята родина.

Има ли личност от досегашните посланици на УНИЦЕФ, която да ти е повлияла силно?

Одри Хепбърн е от тези специални хора, които оставят отпечатък. Възхищава ме не толкова публичният й имидж, колкото всеотдайността й.

Сегашната ти работа с УНИЦЕФ не е първият ти допир с благотворителните мисии.

"Боси крака" беше първият ми албум, който имаше известен международен отзвук. Бях на 18. Тогава направих и моята фондация със същото име, която малко по малко започна да придобива форма. Една от програмите предлага помощи на децата от семейства, прогонени от насилието в моята страна. Подтикваме родителите да пращат децата си на училище, вместо да ги оставят на улицата да работят.

А защо се съгласи да дадеш имиджа си на куклата Барби?

Ха-ха, не зная на кого му хрумна идеята. Най-силно ме мотивира като продукт Барби, защото голяма част от печалбите отиват за благотворителни цели в Колумбия. Затова и приех да ме превърнат в кукла.

Успехът ти не е нещо случайно. Кариерата ти започва много рано.

Първата си песен написах на 8. Тогава още не можех да свиря на никакъв инструмент. Хрумна ми една мелодия, която после записах на машина, нещо като малък компютър и така започнах да изследвам света на музиката. Песента влезе в първия ми албум, "Магия". И да не си помислите, че беше детска песничка, нееее, беше романтична, свръх романтична дори.

Какво пропусна по пътя?

Би ми се искало да бях учила в университет, но в живота не можеш да получиш всичко. На 13 г. вече имах стабилна кариера като певица. Имах и едно желание в живота, по-голямо от всяко друго - да пея. Какво повече можех да искам?

Имаш ли усещането, че ако не беше попзвезда, можеше да изживееш нещо, което сега ти липсва?

Може би ми липсват някакви по-луди изживявания... Не зная..., мисля, че съм голяма късметлийка в много аспекти. Когато си известна личност, става по-трудно да се радваш на прости неща. Иначе понякога се чувствам като стара жена, изживяла много. Друг път - че съм бебе. Не зная на какво се дължи, сигурно някаква странна част от характера ми.

С какво те спечели приятелят ти Антонио де ла Руа? (Син на аржентинския експрезидент Фернандо де ла Руа)
Винаги е с мен, помага ми, мога да се облегна на него. Научих много от него, отвори ми нови перспективи, защото винаги е много информиран за нещата по света. Говорим много по тези теми. Струва ми се, че това е най-прекрасното в една двойка - да се допълват, да се трансформират и да растат заедно. Преди малко се страхувах от брака, но сега ни най-малко. А и все пак намерих мъжа на живота си. Поне засега...

Коментира се, че през май догодина може би ще има сватба.

Казах веднъж, че би ми се искало да се оженим през май и оттам тръгна всичко. Защо ми трябваше да приказвам такива неща? Напоследък казвам на Антонио, че май предпочитам да имаме деца, преди да се оженим. Не ви ли се струва по-добре така? Той май не остана много убеден. Настоява, че не трябвало да променяме реда на факторите и че трябва да се следва по-традиционната процедура. Но на мен ми се струва по-естествено първо да имаш деца и после да се жениш. Децата да са шаферчета. Сега обаче да не вземете да извъртите нещата, че ще раждам през май!

Малко по-фриволен въпрос - оставаш ли с руса коса?

Определено, черната ми харесваше, но исках промяна. С руса коса се чувствам някак си по-енергична. Повече ми отива.

Коментира се, че си голяма перфекционистка.

Може би е от някаква несигурност, но във всеки случай убедеността, че правя нещата както трябва, ми дава увереност. Аз репетирам страшно много. Иначе няма смисъл за мен.

Как те промени славата?

Смятам, че колкото и да е трудно, успях да запазя баланса. Вярно е, имам мощна звукозаписна компания, представител, мениджъри, но до мен са също семейството ми, племенниците, моят приятел. Те пътуват с мен. Нямам нужда от дом във физическия смисъл на думата. През всичките години, през които преследвах музикална кариера, родителите ми винаги бяха до мен и ме подкрепяха.

А Антонио?

С Антонио имаме общи интереси. Никога не е имало човек, освен родителите ми, който толкова да ми помага в кариерата. Изключително интелигентен е и не престава да ме изненадва.

Разбра се, че вече работиш по нов албум.

Не зная как ще се казва, колко и какви песни ще съдържа, кой месец от следващата година ще бъде лансиран... Никога не зная точно колко време ще ми отнеме записът на един албум. Обичам да работя без натиск. Е, натиск винаги има, но се опитвам да му се изплъзна. Музиката е много капризна. Не се появява в момента, в който ти се иска... Предпочитам плодовете да узреят с времето. Искам да дам време на музите да ме вдъхновят. Но вече съм написала няколко песни. Целта ми е дори да издам два албума едновременно - единият изцяло на испански.

Защо избра Испания за работа?

Наех имение, в което да работя на спокойствие, много ми харесва. А, да не си представите сега, че ще ви кажа къде се намира! (бурен смях.)

Мислила ли си за концерт, свързан с ролята ти на посланичка?

Прекрасна е идеята за един голям концерт, вече мислим по въпроса. Трябва да се организира добре.

Известна си също, че не скъпиш мнението си за политиците.

Трябва да се работи много повече в социалните аспекти, има прекалено много политици. Има свръхдоза политици. Признавам, че лично винаги съм била вманиачена в темата за образованието и сега най-после имам възможност да я осъществявам чрез УНИЦЕФ в много по-широк мащаб. Скандално е 121 млн. деца да не ходят на училище. Абсолютно неприемливо за света, в който живеем. И не съм убедена, че политиците и световните лидери са истински ангажирани.

Имаш ли някаква препоръка към тях?

Бих казала на световните лидери да престанат да подхранват народите си със страх. Да престанат да инвестират в оръжия и да започнат да инвестират в хората. Единственият начин да се премахне огромната пропаст между тези, които имат всичко, и тези, които нямат нищо, е страните от т.нар. първи свят да протегнат ръка на третия. Единственият начин да се победи омразата, която се подхранва всеки ден на базата на това неравенство.

А имаш ли намерение някоя от песните ти директно да бъде свързана с УНИЦЕФ?

Досега не са ми хрумнали такива песни, но може и това да стане. Винаги пиша върху това, което ми се случва. В много от песните има автобиографични моменти. Е, в други има само въображение.

Как работиш?

Просто чакам търпеливо, не мога да планирам това, което ще сътворя.