Емир Костурица "Смъртта е непотвърден слух", ИК „Колибри“
От автобиографията на неистовия балканец се разбира, че: не е изникнал от нищото – семейството му е високообразовано, Джони Деп е заченал първото си дете в неговата къща, а партито след втората му „Златна палма“ завършва с такъв неистов балкански кютек, че Кан ще го помни вечно.

Хилари Мантел "Вълци", ИК „Еднорог“
Англичаните са луди по Хенри VIII, жените му, обезглавяванията им и само чакат да се появи някоя добра книга за него, за да я изкупят светкавично. А тази е наградена с „Букър“ и е пълна с интриги и народопсихология, която може би ще ни помогне да разберем най-накрая защо сър Алекс така и не пуска Бербо да играе.

Ерин Моргънстърн "Нощният цирк", ИК „Ентусиаст“
След гостуването на Цирк дьо Солей сме отворени повече отвсякога за магията на това изкуство. Историята за дуела между двама млади илюзионисти - Марко и Силия, се превръща в история на любовта, която се разгаря под черно-белите шатри на магическия цирк, отварящ само в полунощ.

Анна Гавалда "Утешителната игра", ИК „Унискорп“
В героините на Гавалда има нещо неуловимо - като следа от парфюм, като потракване от перлено колие в съседна стая. Няма как да не се влюбиш в тях и точно това прави героят й – готин архитект, който винаги е по следите на красотата, дори когато те го отвеждат извън семейството му.

Карин Фосум, "Не поглеждай назад", ИК „Емас“
След мрачните шведски ченгета да почетем и за мрачните норвежки ченгета. Такъв е инспектор Сейер, който трябва да разнищи убийството на русо и стройно момиче (ми, норвежка, каква да е?!). Романът е спечелил скандинавската награда за кримикнига и е пълен с имена като Халвур и Магне. Страшен!