Петър Стоянов - 150 кг добра сила

Той е един от най-добрите сумисти на планетата - шесткратен световен шампион.

Рослава Куманова 22 септември 2005

Два пъти е побеждавал най-тежкия сумист в света (360 кг!)

А в последните четири години не е бил побеждаван от нито един японец! Той е треньор на националния отбор по сумо и на Калоян Махлянов, който тази година победи единствения йокодзуно. Не е от онези, за които първо се сещате - подпухналите, с плът на етажи над препаската. По-скоро внушава чувството, че е як. И готин. Така че, дами, представям ви един, със сигурност силен мъж! Най-после!
 
Къде си намира дрехи такъв огромен мъж като теб?

Предимно от чужбина - от Турция, Гърция, Италия. Понякога ми ги носят приятели. В България - само в магазините Н2О.

Защо започна да се занимаваш със сумо?

Аз дойдох от борбата, вуйчо ми Николай Димитров, който сега е председател на Българската федерация по борба, ме насочи. Тренирал съм борба 10 години. В един момент ми беше трудно да свалям килограмите и... точно тогава ми предложиха да се пробвам в сумото. Опитах, запалих се и така.

А трябваше ли да качваш килограми?

В борбата се състезавах в категория до 120 кг. А в един момент достигнах 130-135 кг. И за всяко състезание трябваше да свалям по 15-20 кг. Това доста ме омаломощаваше.

Как се поддържат 150 кг? (Никога не съм предполагала, че ще задам такъв въпрос.)

Трудно.

Мислех, че е приятно.

А, не. Трудно е. Трябва да внимаваш какво ядеш. На тези килограми, ако започнеш да се тъпчеш със сладко, мазно и всякакви готвени яхнии, сърцето ще спре да работи.

Да не ми казваш сега, че пазите диета?

Ужасна, при това. Ям само риба, пилешко, телешко, и то изключително на скара. Никакви супи, манджи, не. Салати и зеленчуци. Малко плодове. Хляб не ям.

А шоколад?

Не, не.

Е, това вече е диета.

Ям много месо обаче. Около 700-800 гр. на ден. Зависи в каква фаза на подготовка съм.

Алкохолът позволен ли е?

Дори се препоръчва. Особено уиски и бира, заради малцовата закваска. В Япония сумистите непрекъснато се наливат с бира. Ние тук се съобразяваме, защото по-скоро задържаме килограми, а не се стремим да качваме.

А сексът? Препоръчителен ли е или е забранен преди състезание?

В Япония сумистите не правят секс 1 месец преди среща. Там се смята, че мъжът трябва да съхранява енергията си. Тук не сме чак толкова стриктни, но аз също мисля, че е необходимо въздържание, защото сексът по принцип отпуска и успокоява, а едно състезание изисква да си концентриран и агресивен. Мненията по този въпрос обаче са раздвоени, защото някои пък смятат, че е полезен сексът преди състезание, защото активизира хормоналната обмяна.

Има ли случаи сумист да е употребявал анаболи?

Засега няма такъв.

Печели ли се добре от сумо?

В Япония е много добре платено. В Испания, Англия, Италия - също.

Какво представлява тренировката на един сумист?

Тренировките са изключително тежки. Има едно специално упражнение с много повторения, което представлява последователно вдигане на единия и на другия крак, което е изключително трудно. После идва една система от схватки, при която влизаш в дохиото (глинения тепих, на който се борят сумистите), бориш се, побеждаваш и докато не загубиш, не излизаш. Следват коремни преси, стречинг задължително. Гъвкавостта е много важна в този спорт, защото те предпазва от контузии при паданията. Също така три или четири пъти в седмицата - силови тренировки, през останалото време - фитнес. И тренировки на отделните мускулни групи, които тренировки приспособяваме към нуждите на сумото - полуклекове и разни други.

Какви са правилата в сумото?

Няма правила. Всичко е позволено. Целта е да изхвърлиш противника от ринга или да го извадиш от равновесие, така че да се подхлъзне и да падне. Позволени са ритници, удари, каквото си помислиш, шамари. Единственото забранено е удар със свит юмрук. Аз лично на едно състезание чупих носове. Има такава техника, нарича се цукидачи - представлява точно удар в главата. Това е една от техниките, с които побеждаваме японците, защото по принцип в японските спортове ударите в главата са забранени или силно смекчени. Те, като получат такъв удар, не знаят как да реагират. При тях е много важна традицията. Синът-сумист прави това, което е правил бащата-сумист.

Изпитваш ли страх?

Нормално е, особено в началото. Представи си - излизаш и заставаш срещу мъж, който е към 200 килограма и е висок 2,10 м. Аз се боря в тежка и в абсолютна категория, при която няма горна граница на теглото. Два пъти съм се борил с най-тежкия сумист в света - Емануел Ярбрух. Той тежи 360 кг. и е висок 2,27м. И двата пъти съм го побеждавал.

Как изобщо се движи този човек?

Много трудно. При него е важно да го спреш в началото. После той не може да навакса с бързина. Разчита на телесата си. Обаче килограмите не са всичко в сумото, важни са психиката, силата, техниката. Но най-вече психиката - мисълта, че искаш да победиш.

Какво си мислиш преди двубой?

Излизам с мисълта да победя. Не ме интересува кой е срещу мен, какъв е, нищо не ме интересува. Четох едно интервю с йокодзуно - това е най-високата титла в японската професионална лига, един монголец в момента е единственият действащ йокодзуно, казва се Асашориу. Питат го какво си мисли преди схватка и той отговаря: "Представям си как неговите деди са убивали моите деди и аз искам да го убия" (смее се). Е, при мен не е чак толкова крайно. Но и аз излизам с мисълта да победя, само и единствено с тази мисъл. Жертваш всичко, даваш всичко от себе си. Подготовката за самата схватка е някъде около 5-10 минути, в които ти се концентрираш, подготвяш се, гледаш противника си, той те гледа... Самата схватка продължава някъде десетина секунди.

Имаш ли треньор?

Сам съм си треньор. Колкото и нескромно да звучи, аз изградих методиката и подготовката на българските сумисти, благодарение на това, което видях в Япония, където живях и тренирах един месец.

Много ли си зает? Остава ли ти свободно време?

Последните шест години почти нямам възможност да почивам. Работя цяла зима, цяло лято. Но така трябва. Ако се отдадеш изцяло на нещо, ако се събуждаш и заспиваш с мисълта за него, то се получава.

А семейството ти какво каза, когато започна да се занимаваш със сумо?

Тогава все още нямах свое семейство. Майка ми и баща ми нямаха нищо против. Когато се ожених, съпругата ми също нямаше нищо против. За мен сумото вече е начин на живот. Винаги намирам време за жена ми и детето. Когато мога - помагам в къщи.

Какво например правиш в къщи? Не мога да си те представя да миеш чинии.

Е, помагам при къпането на детето, което е на година и осем месеца.

А жените падат ли си по сумисти?

Добре, какво търси една жена в един мъж?

Сигурност. (Отговарям, но мисля всъщност - любов).

Ами да. Големите хора винаги вдъхват сигурност. И всички големи хора са добри.

А агресивен ли си? Има ли агресия в сумото?

Когато казваш за тези 5-10 минути концентрация преди схватката, това не предполага ли спокойствие, присъствие на духа или поне така си го представям. Агресията е основно качество. Златното правило е външно спокойствие и вътрешна агресивност. Да не показваш, че си нервен, целта е да скриеш всичко. Слагаш си маска и в същото време трябва вътрешно да си готов да избухнеш и да премажеш, да преминеш през противника си.

Помага ли ти в живота това, което си усвоил в сумото?
Помага, да. Какъвто си в спорта, такъв си и в живота. Ако там си уплашен, страхлив или несигурен в себе си - такъв си и в живота. Сумото ме научи на много неща. Няма друг спорт, в който победителят да се покланя на победения. При нас след като свърши схватката, победителят кляка, а победеният остава прав. С което показваш уважението си и благодариш на противника си, че е излязъл, борил се е и е дал всичко от себе си. И още нещо - препаската, която носят сумистите - маваши се казва, е вързана така, че да не можеш да пъхнеш нищо в нея, никакво оръжие. В сумото е абсолютно забранено показването на всякакъв вид емоции. Трябва да останеш безизразен, защото сумистът е полубог, а полубоговете никога не показват емоции. Независимо дали побеждаваш или губиш, лицето ти трябва да е такова, каквото е било преди състезанието. И това е едно от най-трудните неща за нас, българите. През 1998 г. едно момче, българин, след като стана световен шампион, направи салто на дохиото. Не му отнеха титлата, но го наказаха с последно предупреждение. Поведението му бе в абсолютен разрез с духа на този спорт.

Кое е най-важно за един мъж?

Да вярва в собствените си сили и да е сигурен, че може да се справи с всяка ситуация. Просто да е уверен в себе си.

А за една жена?

Харесвам искреността и възпитанието, които не се срещат често. Няма искрени жени и мисля, че това е нормално. В природата на жените е да мислят едно, а да играят друго. Много рядко ще срещнеш жена, която да е такава, каквато е. Но най-много харесвам жена, която е зряла, знае как да се държи и как да направи така, че да се чувстваш добре.

Жените меркантилни ли са?

Да. Но аз не ги обвинявам, защото това е нормално в този свят и в тези времена. Нормално е жената да търси закрила и спокойствие. А и никога не можеш да намериш всичко, както в една жена, така и в един мъж. Винаги трябва да жертваш нещо.

Има жени, които наистина се справят сами, работят, издържат се.

Да, но на тях им е много по-трудно. И моята жена работи. Управител е на нашето заведение "Мастро Лоренцо". Детето е на гледачка в момента. В събота и неделя е при бабите и така. Опитвам се да съчетавам спорта с бизнеса. По отношение на бизнеса на мен ми беше мечта да направя заведение като това, да го управлявам добре.

Сега щастлив ли си?

Да, изцяло.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР