Мария Станева

За биографичната книга "Другата страна"

Ваня Шекерова 22 July 2005

Точно преди една година Мария даде първото си интервю за списание EVA - разказа в детайли за цялата си одисея, след като бе залята с киселина и обезобразена (виж EVA, бр. юли 2004 г.) Година по-късно вече са факт биографичната книга на Мария Станева "Другата страна", продавана с голям успех, обзаведените с нейна помощ стаи в отделението за термична травма, където й била оказана първа помощ след инцидента, почти напълно възстановеното лице на тази толкова красива млада жена. В живота й предстоят нови, много сериозни промени, за които тя разказва в - според нея - последното й интервю за медиите. Само за читателките на EVA.
 
Мария, д-р Дарина Кръстинова, която е сред най-видните пластични и реконструктивни хирурзи в света и работи в Париж, се изказа много ласкаво за теб...
 
О, да, между нас се получи някакво особено привличане и може би и от това резултатите от двете операции, които д-р Кръстинова ми направи, са толкова добри. За последен път бях в Париж през март-април за месец. Първия път - през декември миналата година, прегледът ми беше безплатен. Д-р Кръстинова ми направи и огромни отстъпки от цената на операциите, мисля, че тя работи без почти никакъв хонорар. На фона на това, което Дарина Павлова плати за лечението и операциите ми в Америка, цените във Франция изглеждат нищожни. А резултатите от операциите са страхотни, удовлетворена съм, надминаха очакванията ми. Предстои ми още едно ходене в клиниката на д-р Кръстинова за дермабразио, което съвсем ще заличи белезите, но ще го отложа за след около година може би.
 
Аз зная защо, но искам ти да го кажеш!
 
Очаквам бебе. То напълно ни изненада, но в моя живот нещата все така се случват. Мислехме с Ангел първо да се оженим през есента и някъде към Коледа да започнем да работим по въпроса, но ето, че се случи сега. Сигурно е някое французойче, парижанче.
 
Ангел е бил с теб в Париж?
 
Да и всичко мина по-леко с него. В Америка, докато ме лекуваха в института "Джон Хопкинс", беше къде по-трудно, макар че майка ми беше там, Дарина (Павлова - б.а.) беше непрекъснато край мен.
 
Определихте ли вече дата за сватбата?
 
Да, 9 юли. До скоро нямахме още кумове. Искахме да си поканим близки приятели. Избрахме си Роси, която е моя много близка приятелка откакто съм в София, и Ники - приятел на Ангел. Те са много важни хора, според мен са пазители на семейството. Като се жених първия път, кумовете ми ги избраха родителите. Сега държах ние с Ангел да ги изберем. Родителите ни ще са само гости на сватбата.
 
Ти със специална рокля ли ще бъдеш?
 
О, да. Харесала съм си млечно синьо, през последната една година имам специално усещане към този цвят.
 
Децата ви ли ще бъдат шафери?
 
Аз имам трима братя и една сестра, Ангел също има сестра и сме решили тях да ги направим шафери. Като на американска сватба. Иска ми се също така венчавката да не е в църква, а на мястото, където ще съберем гостите си - градината на Гранд хотел София. Лозенец. Да ти кажа, децата - Максим и Фани - се вълнуват повече от нас.
 
Казахте ли им за бебето?
 
Да. Всеки си пожелава различно и в зависимост от това дали желанието му ще се сбъдне, обещава да помага в отглеждането. Тъй като разликата между мен и по-малките ми брат и сестра е 11 години, аз отглеждах бебета, когато трябваше да ходя на дискотеки. И бях се зарекла никога да не причинявам подобно нещо на собствените си деца. Но ето, че Бог е решил друго.
 
Мария, какво е усещането ти за бебето, след като си била подложена 74 пъти на пълна анестезия за изминалите две години?
 
Много различно. На 20 години родих първото си дете, много време мина от тогава и сега пак се чувствам като че ли ми е за първи път. Пожелавам си да ми е живо и здраво, имам чувството, че ще е момче и Ангел иска момче, но каквото дойде. Винаги много съм искала да имам дете от този мъж. По време на инцидента бях бременна и загубих бебето. Сега съм страшно щастлива, много обичана и много силна. Скоро ще имам петчленно семейство.
 
Зная, че си суеверна и нищо не приготвяш отсега, но мислила ли си за име?
 
Искам, каквото и да е детето, да го кръстя на Ангел. Убедена съм, че децата трябва да се кръщават не задължително на баби и дядовци, а на хора, които уважаваш и означават нещо специално за теб. Един приятел беше казал, че Ангел е измислен герой. Не, не е. Този мъж ме накара след всичко преживяно да съм силна, да се чувствам обичана и да ценя това, което имам.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР