След анорексията и танорексията (пристрастеност към загара) дисморфобията (хронично недоволство от външността) е на път да срути крехката женска душевност.

Понякога се чувствам много привлекателна, друг път намирам във външността си куп недостатъци. Например имам плътни устни, но недостатъчно равни зъби, тънки талия и глезени, но широки бедра. Цял живот се боря с килограмите, често се улавям, че се прегърбвам... Списъкът може да продължи. Слава богу, още съм далеч от фразата на публично покаяние. Нали се сещате? „Казвам се Боди и съм дисморфичка.” (За сметка на това забелязвам наченки на ейджрексия, т.е. непоносимост към годините, а оттук и към бръчките. Просто не вярвам, че мъжът ми ме обича само заради безсмъртната ми душа, но това е друга тема.)
Не бих се отказала и от по-плосък корем или по-стегната вътрешна част на ръцете. Нямам обаче никакво намерение да зациклям като жените, които неадекватно оценяват визията си, измисляйки мними „дефекти” или максимално преувеличавайки съществуващите. Нито пък да ги обявявам за причина за сполетелите ме несполуки.
„Не мога да си намеря работа с това нашарено от белези от акне лице.” „Мъжът ми ме остави заради една с по-голям бюст.” „Не мога да задържа нито едно гадже, защото съм дебела и разплута.” Звучи ли ви познато?

Симптомите, по които се познава дисморфобията, са:
застояване с часове пред огледалото или обратното – избягване
нежелание за снимки
купуване на тонове коригираща козметика
честа смяна на прическата и стила
прикриване на лицето с очила и шапка
натрапчиво желание за пластична операция

Синдромът Квазимодо
Неслучайно наричат дисморфобията, от която страдат над 14% от населението на планетата, „чумата” на XXI век. Зараждайки се в тийнейджърска възраст, психичното разстройство се обостря към 30-ата година. Какво все пак го провокира? Типичната история за грозното пате, което обаче не се превръща в красив лебед, започва с оплаквания от рода на: „баща ми все повтаряше, че с тая външност ще е добре някой да ме вземе изобщо“, „децата ми се подиграваха заради големия нос и малките очи”, „момчетата не ми обръщаха внимание”. Специалистите бият тревога: границата между самокритиката и войната с огледалото е много тънка. Понякога дори мимолетен ироничен поглед или критична забележка са достатъчни, за да избухне детонаторът, „занулявайки” самооценката в буквалния смисъл на думата. Лъскавите списания също наливат масло в огъня с фотошопирани визии и съвети как да заприличате на кумирите си. Върхът на всичко бе създадената от PA News Media преди десетина години във Великобритания виртуална телевизионна говорителка Ananova. Как ви се струва еталонът? Бяла, неомъжена, 28-годишна, висока 175 см, която обича Oasis и Симпсъните (комиксгерои от The Simpsons).

Килограмите – проблем номер едно
Обявявайки война на целулита, нежеланото окосмяване, пърхота и прочее телесни недъзи, бюти идеолозите вдигнаха летвата високо. През 60-те Туиги прикова към позорния стълб пищните форми. Добре, че впоследствие стандартите леко се „закръглиха”. Според американските съвременните красавици трябва да притежават тялото на Пенелопе Крус, Жизел Бюндхен или Дженифър Анистън, далеч неслаби жени.
Имам позната с нелоша фигура, на която завиждам, обзета от неистовия стремеж „отслабни-или-умри”. Не е съгласна да пробва с фитнес, защото не се харесва в спортен екип (!?), но е готова да хлътне в първата клиника и да се довери на първия срещнат пластичен хирург. А ако откажат да я осмучат до последната мастна клетка, да почука на друга врата. Мога да й препоръчам добър специалист, но се въздържам. Няма гаранция, че ще спре да се усъвършенства, унищожавайки до корен вторичните полови белези. Току-виж превключила на друг, още „по-страшен” дефект.
Следващите претенции на дисморфичките са към носа, бюста, ръста, кривите или къси крака, големия размер и пръстите (!?) на краката, рядката коса, отпорените уши, луничките и каквото там се сетите още.

Известните също плачат
Аксиомата „идеални хора няма” касае всички с изключение на звездите. Грешка. Напоследък все повече диви развенчават съпътстващите ги митове. Гуинет Полтроу например комплексира по повод петата си точка. „Мога да тренирам до припадък, но пак ще съм плоска отзад като дъска” жалва се притежателката на разкошно тяло. „Искам устни като на Анджелина Джоли.” Пластичните хирурзи са свикнали да виждат пациентки със снимка на по-красивата половинка от дуета Бранджелина. Но самата собственичка на „образеца” не му се радва. „Околните не забелязват нищо друго освен доминиращите устни”, недоволства тя. (Което не е зле, поне отвличат вниманието от друг дефект, пак по собствените й думи - ръцете-клечки с изпъкнали вени.) Ако искате да изкарате извън релси Кристина Агилера, питайте я за ръста й. „Миниатюрните” 1,56 м я карат да изпада в истерия, ако папараците я уловят без токчета. Синди Крауфорд така и не успя да преживее скромния бюст, който я лиши от дълбоки деколтета. Драмата на Линда Еванджелиста е носът, заради който в детството й лепнаха прякора Лопата. Дори многоцифрените хонорари не я убедиха, че с органа й на обоняние всичко е наред. Кой би могъл да предположи, че бенката на бузата на Натали Портман е нощният й кошмар. „Фактът, че понякога я махат с фотошоп, означава, че е дефект”, убедена е тя. Студената красота направи Ума Търман любимка на култовите режисьори. Пронизителен поглед, запомнящи се черти на лицето... Милиони жени биха продали душата си на дявола да изглеждат като нея независимо от 42-ия номер обувки. Кели Озбърн се самоопределя за 100% дисморфичка. Преди повод за недоволството й е наднорменото тегло. След като отслабва с 20 кг, на дневен ред изскача квадратната долна челюст като на... булдог.

Повтаряйте: аз обичам себе си
Само не правете грешката да се концентрирате на негативните моменти, безкрайно да „човъркате” старите рани, жалейки или ненавиждайки себе си. И запомнете веднъж завинаги: участието в „Пълна промяна” няма да ви помогне. Вместо на операционната маса по-добре легнете на кушетката на психоаналитика. Другият вариант е да се справите сами, като се научите да се приемате такива, каквито сте. Първата стъпка е да скриете на дъното на гардероба или да подарите на приятелка дрехите, в които не може да се напъхате. Както и да се запасите с действен целулитотрепач. Втората е да почерпите международен челен опит. Бритни Спиърс и Дрю Баримор издадоха автобиография, в която разказаха горчивата истина за себе си. Кейт Уинслет замина в Индия да медитира. Кармен Електра и Холи Бери го удариха на нудизъм, разхождайки се голи вкъщи. Дженифър Анистън се снима за еротично издание. Джери Халиуел се зае с културизъм. Ума Търман се избави от комплекса на малкия Мук, след като Куентин Тарантино на всеослушание заяви, че по-секси стъпала от нейните не е виждал през живота си.
Ако и нетрадиционните начини за справяне с комплексите не помогнат, накарайте някой да се влюби във вас. Доказано е, че 10% от мъжете, които харесвате, ще ви възприемат на ура. В крайна сметка любовта, както винаги, побеждава.