Ал Пачино казва за тази история: „Без значение какво прави тя като актриса, когато мисля за Мерил, в съзнанието ми винаги изплува начинът, по който тя беше с Джон, когато той умираше. Това е сърцето на тяхната история.“ Твърде е възможно никога да не сте чували за Джон Казале, гениалния лузър сред култовите американски актьори от 70-те години на миналия век – Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джийн Хекман. Актьор, участвал в едва пет филма, всеки от които обаче е номиниран за „Оскар“, и то в най-престижната категория - тази за „филм на годината“. И починал едва на 42.

Мерил и Джон се срещат през 1975 г. на сцената на нюйоркския “Пъблик тиътър”, където и двамата участват в постановката „Мяра за мяра“ по пиесата на Шекспир. Тя е на 25, той – на 38. Тя има славата на много добра, но и много академична актриса, а той – на актьор, който обича ролите на „лузъри“. Така например Казале не се поколебава да приеме ролята на безхарактерния Фредо Корлеоне в култовия „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола и го изиграва блестящо. Всички са убедени, че ще бъде номиниран за „Оскар“, но това така и не се случва. Въпреки това Ал Пачино и днес заявява, че най-много е научил за актьорския занаят тъкмо от Джон и че е искал да играе заедно с него до края на живота си.
Всичко между Мерил и Джон започва банално – тя идва на репетиция, облечена в тънка блуза, а денят е хладен. Джон й предлага сакото си, а след това тя го кани на вечеря у дома. В началото той е леко резервиран, защото по онова време е все още женен – формално наистина, но напълно законно. После обаче се влюбва страстно в Мерил. Всъщност още първия ден, след като я наблюдава известно време на сцената, се обажда на приятеля си Ал Пачино и му заявява: „Ал, срещнах най-великата актриса в историята.“ Оказва се прав. Двамата с Мерил съвсем скоро заживяват заедно.

Освен с Ал Пачино (с когото са съквартиранти в най-бедните си години) Казале е голям приятел и с Робърт де Ниро. И когато Де Ниро сключва договор за участие в новия филм на Майкъл Чимино „Ловецът на елени“, вика на кастинг и Джон, и Мерил. Пробните снимки минават отлично и двамата се присъединяват към проекта, но преди да подпишат договорите си, се налага да минат на медицински преглед. При изследванията откриват на Джон тежко заболяване – рак на костите в напреднал стадий. Казале рухва, а продуцентите отказват да подпишат договор с него. Тогава Де Ниро и Мерил заявяват, че няма да се снимат във филма, ако Джон бъде отстранен от проекта. И дори залагат хонорарите си, в случай че Казале не доживее до края на снимките и се наложи преснимане на сцените с негово участие. Така в крайна сметка Джон Казале остава във филма, но впоследствие голяма част от сцените с негово участие са отрязани. Никой не подозира, че актьорът е толкова тежко болен.

Може би защото, както самата Мерил Стрийп казва, той винаги е изглеждал болнав.
Снимките на този филм, който по-късно е отрупан с награди и прави Мерил Стрийп звезда, са истински ад за актрисата. Тя непрекъснато се стреми да поддържа духа на смъртно болния Джон, дава му кураж, грижи се за него. След края на снимачния период тя има сключен договор за нов филм – телевизионния “Холокост”. Моли продуцентите да разтрогнат договора й, за да бъде до своя Джон, но те отказват, а тя няма нужните средства, за да плати евентуални неустойки, и трябва да замине. Парадоксът е, че по-късно получава телевизионната награда “Еми” за участието си в този филм, но отказва да я приеме, защото това е филмът, попречил й да е до най-близкия си човек в последните му дни. Джон Казале я дочаква да се върне и умира няколко дни по-късно, буквално месец преди официалната премиера на „Ловецът на елени“. Смъртта му опустошава сърцето й завинаги. Все пак Джон е първата й любов. Освен това законната жена на Джон я гони от общата им квартира, която се оказва семейна собственост, и не й разрешава да вземе дори една негова снимка за спомен. Половин година след смъртта на Джон Мерил признава в интервю: “Не мога да се спася от болката. Каквото и да правя, тя е в мен.”
Точно в този момент обаче брат й й намира квартира в жилището на неговия приятел, скулптора Доналд Гъмър и само няколко месеца по-късно двамата сключват брак – в същата година, когато Джон умира.

Оттогава в живота й има само един мъж и това е съпругът й, скулпторът Дон Гъмър, с когото имат четири деца. Мерил твърди, че Доналд е най-разкошният подарък от съдбата, който някога е получавала. Никога повече името й не е замесено с друг мъж. Когато подписва договори, тя вече задължително поставя няколко условия – репетициите да са през лятото (ако е театрална пиеса), снимките да са в Ню Йорк (ако е филм) или поне да може почти всяка вечер да се прибира у дома (за сметка на студията, разбира се). Не приема повече от две предложения на година. За нея на първо място са четирите й деца (две момчета и две момичета) и съпругът й.

За ролята си на Маргарет Тачър във филма „Желязната лейди“ Мерил Стрийп получи своята 17-а номинация за „Оскар“ и е твърде възможно на 64-ата церемония по връчването на академичните награди да отнесе и третата си статуетка. Със сигурност обаче всеки път, когато присъства на церемонията по раздаването на „Оскар“-ите, тя си спомня първата си номинация – за поддържаща роля в култовия филм на Майкъл Чимино от 1978 г. „Ловецът на елени“. Спомня си за своята кратка, силна и трагично изгубена любов и в очите й напират сълзи. „Онази вечер беше най-болезнената в моя живот“ - признава Мерил.