С какво неизвестната досега дребничка брюнетка заслужи такава оценка от Дългия, който не е много щедър на похвали? Ася Тодорова е изпълнителен продуцент на Сървайвър, излъчен от копродуцента 7/8. 31-годишна, омъжена с едно дете, родом от Ямбол, тя е започнала като секретарка на Слави в Хъшове. Завършила е английска филология и журналистика. Работила е като изпълнителен продуцент на "Вот на доверие", "Красавицата и отличникът" и "Файв старс". "Сървайвър" бил голямото предизвикателство за нея. Ася Тодорова в първото си интервю за печатна медия пред EVA.

Ася, чувстваше ли се подготвена да бъдеш продуцент на толкова мащабен проект като Сървайвър?
Тук няма къде да се подготви човек за това, което ще му се случи в телевизията, освен с всекидневните малки битки. С английската си филология и журналистиката никога не съм си представяла, че ще се занимавам с управление на финанси и организация на хора. Но телевизията ме научи и не се поколебах да скоча в дълбокото - да поема координацията на международния продуцентски екип от хора с различен манталитет и опит, нещо много различно от всичко, през което съм минала досега.

За теб казват, че си заминала първа и си се върнала последна от Карибите.
В края на юни отидох на оглед, запознах се с партньорите от Промофилм, избирах местата за снимки, фиксирах броя на хората от екипите, с които да тръгнем. Като се върнах 20-тина дни не мръднах от телефона и и-мейла, за да бъдат изпипани детайлите. Английският ми се оказа безценен - макар доминиканците да говорят испански и някакъв техен диалект, английският беше обединяващ и после работен на терена. Две седмици преди старта нямаше време дори да спим - бяха безкрайни събирания с всички звена от аржентинския екип, персонални обяснения за всеки един от нашите. Беше ме страх, че заради проблеми в комуникацията може някъде да се появи проблем.

Имаше ли помощници?
Да, Хулиета Камарта от аржентинския екип беше зачислена персонално към мен и превеждаше на испански, където имаше нужда.

Ти си била един от малкото хора с радиостанция на острова.
Да, аржентинците, аз и нашият лекар бяхме в постоянна радиовръзка. Още на първия ден след старта на снимките антената на радиостанцията даде фира и нямах връзка с когото и да било. Морето беше бурно, не можех да чуя екипите, да направя смяната им, защото лодкарите отказаха да влязат в морето. Не знаех какво се случва - оказа се, че колегите са спали 20 души в една 3-местна палатка, т.е. под открито небе, също като участниците. Когато всичко се нормализира, аз трябваше да вземам бързи решения след всички обаждания - да изпращам резервна техника или части, лекар, храна, вода, и то бързо, независимо дали вали, дали има път в джунглата... Шегуваха се, че съм майка и баща на Сървайвър.

Беше ли в някаква ситуация паникьосана, или на ръба?
Не, аз не съм емоционален тип, макар да съм Рак. Винаги мисля трезво и реагирам бързо. А имаше и ураган, и корабокрушение до локацията с участниците...

Какъв транспорт бяхте наели там - освен прословутите мулета?
Лодки - 2 за участниците, една голяма моторница за техниката, самолета, който всички видяхте, две вертолета, джипове за 8-10 човека. Там няма пътища, пътува се на магия - изумявах се как стигахме. Яздих муле, което не е сред най-приятните ми преживявания там. Не мога да ти опиша какво е на лодка в бурно море - имам синини навсякъде по тялото, гърбът се разбива, когато от гребена на вълната се бухнеш надолу.
Отслабна ли и ти, както се твърди за повечето от участниците? Не, накъде повече от това, което съм? Макар че с Росен Петров тичахме всеки ден в най-горещото време. Стегнала съм се от многото ходене, тичане, плуване. Безсънието и напрежението също не стопиха нито грам - там ставах в 4,30, изпращах екипите с камиони, джипове, лодки, исках да съм сигурна, че всичко е наред, включително най-дребните битови подробности. Вечер не знам до колко се подготвяха игрите за следващия ден.

Какво спечели и какво загуби от Сървайвър?
Загуби няма. Спечелих нови емоции, впечатления, опит. Увереност, че човешките възможности наистина нямат предели, че екстремните условия не извикват на преден план низките страсти, а най-добрите човешки качества. Казвам го както за участниците, така и за екипа от около 100 души, с които работихме. Надявам се, че 5-годишната ми дъщеря ще ме разбере за двата месеца, в които не бяхме заедно. Тя обяснявала, че майка й е на един остров и работи.

Какво си донесе от острова?
Каракол, една огромна раковина, от която се чува шумът на морето.