Доскоро Никълъс Спаркс фигурираше в списъка ни в графата „опасност от диабет“. Една любов се лее в книгите му (“Тетрадката“, „С дъх на канела“), едни красиви хора се разхождат из тях. Така е и в последния му роман - „Талисманът“. Морски пехотинец, уволнил се от армията след мисии в Ирак, издирва момичето от снимката, която намира полузаровена в пясъците на пустинята. Открива я доста разведена и с едно дете да се занимава с кучкарника на баба си. Отначало тя е резервирана към странника, но омеква. Дори му готви такос по приятелска линия. Всичко е архетипно до дупка – той натрениран и синеок, тя – добра домакиня и руса. Но знаете ли кое е странно? Понякога човек има нужда от това. От любовна история, която да чете в зимна вечер. Особено ако се е поуморил от претенциозни книги на бг автори, за които любовта, изглежда, е кич. Хора, любовта Е кич и затова топли! От ИК “Ера”.