Ребека Милър и Даниел Дей Люис - любовта като чифт обувки

„Ние разбулихме много илюзии заедно и не си създадохме нито една. Животът и на двама ни стана по-хубав, откакто сме семейство" - Ребека Милър за брака си с един от най-големите актьори на нашето време - Даниел Дей Люис.

Ирина Иванова 15 January 2012

„Даниел е мъж под чехъл. Успокояващото в случая е, че този чехъл си го е направил сам той“ - казва обикновено Ребека Милър, когато я питат защо, след като се е оженил за нея, звездата Даниел Дей Люис се снима само в пет филма. Пет филма за петнайсет години! „Той просто е зает да ми прави обувки“ - добавя скромно тя. Премълчава, че Даниел обожава краката й, както и пронизващо сините й вещерски очи.

Как Ребека, писател, художник и режисьор, дъщеря на легендарния американски драматург Артър Милър и фотографката Инге Морат, направи така, че един от най-ужасните мъже в Холивуд, Даниел Дей Люис, вече 15 години не само е в краката й, но дори всяка година собственоръчно й изработва по чифт обувки?! Това се питат всички. И най-вече бившите гаджета на актьора Джулия Робъртс, Уинона Райдър, Грета Скаки и голямата му любов Изабел Аджани, майка на първородния му син.

Силният мъж – начин на употреба
Допреди да се омъжи за Даниел, никой не знае почти нищо за Ребека Милър. Освен, разбира се, че е дъщеря на Артър Милър от най-дългия му брак – с фотографката Инге Морат. Родена е месец след смъртта на предишната съпруга на писателя, най-известната – Мерилин Монро. През годините често си представяла как в онази вечер, когато Милър и Монро се срещнали за първи път, Артър пиел уиски, а Мерилин влязла „абсурдно, нелепо провокативна, с нахално тясна рокля, която сякаш крещяла, че обгръща най-доброто тяло в залата“. Как в очите на Милър пробляснали развратни пламъчета... И се чудела как ли майка й, ръбеста австрийка с доста мъжки черти, е живяла 34 години с тези легенди, как не се е съсипала от ревност, как се е чувствала в ръцете на този мъж, прегръщал преди нея секс-иконата на ХХ век. Не издържала и един ден попитала. А Инге й отговорила: „Преживях Втората световна война, няма как да се изплаша от едно русо, истерично момиче.“ А после прибавила: „Освен това аз знам как да бъда жена на силен мъж.“

„Жена на силен мъж“ - това се запечатва в съзнанието на Ребека. През детството си, особено докато живее с майка си и баща си в прословутия хотел “Челси” в Ню Йорк, където съседи по стая са им Боб Дилън, Буковски, Норман Мейлър, Иги Поп, Алън Гинзбърг, Ребека среща много такива жени. И установява, че силните мъже най-много мразят истеричките. И че най-дълго до тях се задържат особена порода жени, които умеят деликатно да стоят зад завесата и оттам да дърпат конците. 

Първите години от живота на Ребека преминават в хотел “Челси”, Артър Милър и Инге Морат купуват огромно ранчо в Кънектикът и Ребека расте сред кучета, коне и дървета. Всъщност още когато Инге е бременна с нея, двамата с Артър засаждат стотици дървета по близкия до ранчото гол хълм. Нямат лимузини, нито частни самолети. Единственият лукс са многото пътувания. Милър и Морат пътуват често и почти всеки път Ребека е с тях. Когато е едва на 9, я водят чак в Камбоджа. Въз основа на всичко това по-късно Ребека си прави втори извод: „Жената до силния мъж трябва да го вдъхнови да си намери хоби.“ Какво хоби би могла да предложи една Мерилин Монро на един Артър Милър? Секс? Не, силният мъж трудно може да се пристрасти към секс със собствената си жена.

През 1966 г., когато Ребека е едва четиригодишна, Инге Морат ражда второ дете - момче, което наричат Даниел и което страда от синдрома на Даун. Артър Милър мисли точно три минути, след което отсича: „Ще оставим монголоида в дом. Ребека не трябва да расте заедно с него.“ Инге е разтърсена до дъното на душата си, но Милър е непреклонен. Оставят бебето, когато е на една седмица. Инге ходи всеки ден при него с кървящо сърце и периодично моли мъжа си да си вземат Даниел обратно. Писателят категорично отказва. „Баща ти е жесток човек“ - казва веднъж Инге на Ребека. И дълги, дълги години след това Ребека е убедена, че заради нея едно бебе е изоставено и че когато мама плаче, тя плаче за него. И вярва, че мъката, която мама изпитва по Даниел, е по-силна, по-дълбока и по-завладяваща от любовта, която изпитва към нея самата. Но случаят с изоставения брат й дава трети урок за силните мъже - „В трудни моменти тези мъже са жестоки и непоколебими в своята жестокост“.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР