страхът отключва тъмната страна на сексуалността

интервю на михаела петрова
фотография светослав караджов

На Флобер принадлежи крилатата фраза "Мадам Бовари - това съм аз". За разлика от него шведската писателка Уни Друге, нашумяла у нас покрай еротичния си роман "Изповедите на Хела Хел", твърди, че няма нищо общо с героинята си от този роман- жена над 40, обзета от маниакална сексуална страст към 13 годишно момче и към малолетни момчета въобще. И все пак героинята й е родена от някои лично преживяни неща. Десет години Уни Другe заедно с бившия си съпруг е била издател на много популярно шведско списание за мода и музика. От тогава темата за Джонитата (момчета между 13 и 18 години, които се използват в рекламата като сексуални обекти) е в главата й, а "Лолита" на Набоков я вдъхновява за роман със сменени роли - не мъжът, а жената е в ролята на педофил.

Самата тя има биография, чиито бележки под линия са достатъчен материал за още книги - на осем годинки печели национален конкурс по правопис, на 16 е изпратена в психиатрична клиника, на 17 бяга в Израел, а на 19 основава първата шведска пънк група. После се жени за бащата на петте си деца и макар семейството й да изглежда идеално - печеливш семеен бизнес, много деца, брак, роден от любов, през всички 15 години на това съжителство тя е била подлагана на психически и физически тормоз. "Общото ни списание беше сериозната причина да се разруши бракът ни. Съпругът ми не разрешаваше да се откъсна от този бизнес, защото имаше нужда от мен. Освен журналист, бях арт-директор, отговарях за персонала и бях редактор. Така че мога да разбера неговата ярост, когато му казах, че напускам изданието, за да пиша книги."

За да й попречи, съпругът й е чупил пръстите, подлагал я е на унижения пред петте им деца. Като награда за развода тя не получава нито пени от общия им бизнес, споразумява се да няма никаква издръжка за децата, готова е да мизерства, но да бъде спасена.

Първият й роман "Аз, Аз, Аз" описва собствения й опит в общуването със "Секс пистълс" и преживяното през годините на пънк-бума в Западна Европа. Втората й книга "Другата страна на Алекс" е за семейното насилие. "Тези две книги спасиха живота на мен и на децата ми", казва Уни Друге, защото са били продадени във впечатляващ тираж. "Изповедите на Хела Хел" е шестият й роман и освен дебела банкова сметка, животът й е дал още един бонус - шанса да вземе живота си в ръце и да бъде богата и обичана на възраст, в която повечето жени мислят, че вече времето им е минало.

 

Какво искат жените според вас?

В моите романи съм описала жени, които имат нещо общо с мен, макар не всички да са автобиографични. Повечето от тези жени са "търсачки" на любов. Това не е лесно в днешно време, защото модерната жена трябва да е красива, да има добра кариера, да бъде добра майка и съпруга. Много е трудно да събереш всички тези парчета заедно, а още по-трудно е те да си паснат добре. Мисля, че за това младите жени се чувстват ужасно уморени още в зората на живота си. Всяка жена знае, че не е достатъчно да бъде само майка, от друга страна знае, че без майчинството не може да прояви истинската си индивидуалност, от трета - това не е същото като да бъдеш съпруга, а съвсем друго е да бъдеш жена в бизнеса. В повечето бракове, които познавам, жените са тези, които се грижат за взаимоотношенията, докато мъжете продължават да се занимават предимно с кариерата си. Феминизмът е хубаво нещо по отношение на това, че трябва да имаме всички права на мъжете, но пропусна да отбележи, че не можем да носим и техния товар сами. Затова и не просъществува дълго, затова жените се объркаха. Време е да си признаем: "Не мога да правя всичко сама".

Възможно ли е хора с различни сексуални фантазии да живеят заедно в хармония? И опасно ли е да споделяш с мъжа си сексуалните си фантазии?

Една от главните причини за провала на брака ми е, че не бяхме честни един с друг. Въобще нямам предвид, че трябва да споделяш абсолютно всичко, което ти се върти в главата, но е много важно, когато си обвързан, да имате еднакви стандарти по отношение на секса. Ако има разминавания, връзката пак може да просъществува, защото сексът далеч не е всичко, но тези разминавания трябва да бъдат споделени и уважавани и от двамата, всичко премълчано в най-интимната сфера неминуемо ще се отрази зле върху приятелството и позитивните страни на съжителството.

Кои са най-важните сигнали, че мъжът, в когото сме влюбени, някой ден може да се превърне в насилник?

Още в първите дни на връзката могат да се забележат признаците на бъдещо насилие. Но трябва да имаш силата да не отричаш, че са факт. Това са неща, които мъжът прикрива, за да ти хареса. Издава се при общуването с други хора - повишаването на глас, нетърпимостта към чужда гледна точка. Бъдещият насилник обикновено е най-романтичния мъж на света в първите месеци на връзката. Той те обгражда с толкова внимание, че ти хлътваш в тази връзка с огромно удоволствие. Внимавайте, когато казва, че сте единствената жена, че трябва да бъдете заедно до края на живота си. Знам, това звучи като музика за влюбените женски уши, вярвате, че сте намерили Принца. Но тъжната истина е, че този Принц много скоро започва да става обсебващ, да контролира живота ви. Най-сигурният сигнал е, когато започне да критикува приятелите, родителите, роднините ви. Още първия път, когато подобно нещо се случи, вие трябва да му кажете да не го прави. Ако премълчите и направите глупостта да си помислите: "Колко хубаво, той иска светът да се изчерпа само с мен и с него като Ева и Адам в райската градина", толкова по-бързо ще бъдете изгонени от Рая. Ако спрете да се чувате и виждате с приятелите, майка си, брат си или сестра си, защото на него не му е приятно, вие сте в голяма опасност. Те ще си мислят, че сте щастлива и няма да срещнете разбиране, когато нещата тръгнат зле.

Много жени не зарязват връзки, които ги угнетяват, само защото се страхуват от самотата. Възможно ли е жената да живее в хармония със себе си без мъж?

Сигурна съм, че може. Все повече жени вече живеят така. В началото го приемат като нещастие, но постепенно откриват, че да не са в непрестанна услуга на мъжете има своите предимства. Много е важно за жената да осъзнае своите истински нужди, а това рядко става, докато живее с друг човек. След развода си живях 5 години без мъж и това беше може би най-важният период в живота ми - събрах сили да правя това, което искам, справих се, пишейки, осъзнах и какво искам от взаимоотношенията, от секса и от партньорството и станах далеч по-уверена, когато срещнах новия човек в живота си. На моменти ми е било много трудно, но съм изключително благодарна на съдбата за тези години. Не бях млада - разведох се на 37 години и въпреки това започнах от начало. Станах по-силна, по-мъдра, по-харесваща себе си Най-хубавите срещи с мъже идват в живота ти, когато знаеш коя си.

Кое е по-трудно да овладееш с разума - любовта или сексуалния нагон?

Ние, жените, сме склонни на бъркаме сексуалното привличане с любовта. За мъжете е по-характерно това разграничение - те по-често използват секса за забавление, за удоволствие, докато жената има нужда да се влюби, докато се отдава на секса, дори когато скача в леглото за една вечер. Освен това, макар да е истина, че мъжете харесват млади, красиви момичета, въобще не е вярно, че сексуалният нагон е приоритет в живота им. Те имат същата потребност като нас да бъдат верни на една жена, да бъдат добри съпрузи и бащи. Неверните мъже не са чак толкова много - объркването идва оттам, че гледаме много филми, четем много книги, рекламите и песните са пълни с такива неща. Хората бъркат действителността с художествената измислица, необходима, за да се направи филм, да се напише книга. Това са комерсиални, а не нормални ситуации.

Казвате, че сте възмутена от начина, по който медиите и рекламата експлоатират младите момчета като ги правят сексуални обекти. Не мислите ли, че тази роля всъщност им харесва?

Според мен те се чувстват зле. Всяка сутрин трябва да прекарват часове пред огледалото, за да защитават имиджа си. Това е женски приоритет и мисля, че когато момчетата го правят, започват да се чувстват несигурни в своята полова идентификация. Въобще не става дума, че ще станат хомосексуалисти, но при всяко положение тази неестествена размяна на ролите с жените прави взаимоотношенията много по-уязвими. Аз не харесвам и използването на жената като сексуален обект, но въпреки всичко това е по-нормалното съотношение. Ако сте забелязали, по-освободените жени, които не допускат да ги третират така, носят късо подстригани коси, ходят с по-мъжки дрехи, пият и пушат, вкопчват се в кариерата си и, без да са лесбийки, също придобиват мъжки качества. Тази промяна на ролите в хетеросексуалните хора означава, че е нарушено равновесието между мъжа и жената. Затова толкова много страдат взаимоотношенията ни.

Имате ли приятели хомосексуалисти?

Да, най-добрият ми приятел е гей. Всяка жена трябва да има такъв приятел - задължително. Той ти е като сестра. Няма скрит подтекст в общуването ви. Можеш да бъдеш съвсем сигурна, че това, което споделиш, ще получи искрено съчувствие или одобрение. Ръката за помощ ще бъде подадена без никакви задни мисли, няма да му хрумне да подцени женските ни слабости. И тъй като въпреки всичко е мъж, може да ти бъде много по-ценен съветник по отношение на мъжката природа. С жените-приятелки е трудно да бъдеш напълно искрена, защото винаги съществува конкуренция. Никой не е успявал да поощри моята женственост така както най-добрият ми приятел гей.

Трудно ли е да живееш като жена, която публично прескача позволените граници на еротиката?

Да, трудно е. Независимо какви са идеите му, човек винаги изпада в конфликтна ситуация, когато трябва да ги защити. Аз се сблъсках с такова неразбиране. Бях нападана и съдена от обществото, но установих, че в крайна сметка те са плод на завист. Повечето жени тайно мечтаят свободно да кажат това, което мислят, и да го защитават с начина си на живот, но просто се страхуват. Да събудиш завистта им също е начин да им помогнеш. Защото някъде дълбоко в себе си започват да те уважават и подсъзнанието започва да изтласква към съзнанието собствените им сили за освобождение.

Героинята ви Хела Хел всъщност е получила обиди от мъжете в живота си и се пристрастява към момчето от отчаяние. Колко обида може да понесе сърцето на една жена и какво става с жените, които решават, че повече не искат да бъдат обиждани и се отказват от любовта?

Мисля, че жените, които се отказват от любовта, започват да се чувстват все по-зле. Ние имаме нужда от любов по един или по друг начин. Това е причината много хора да си взимат котки и кучета, но не е същото. Дори децата не могат да задоволят тази потребност от любов. Ти обичаш децата си, каквото и да се случва с тях и най-съкровената ти мечта е да ги видиш, уверено стъпили на земята и поели живота си в ръце. Аз искам моите деца да се освободят от нуждата си от мен. Когато обичаш мъжа, напротив, искаш да се обвързваш все по-дълбоко, искаш да бъдете заедно до края на живота си. За децата ти си лъка, който изстрелва стрелата в правилна посока, за мъжа си мишената, в която е най-добре стрелата да уцели десетката.

Как децата ви възприемат книгите ви? Притеснява ли ги, че това може би се е случило на мама?

Не всички от тях са ги чели. Те са между 13 и 22 години - най-малките не са ги чели, но големите се гордеят с мен. Те виждат какъв е моят живот, били са свидетели на много неприятни неща по време на развода с баща им и знаят, че аз съм била всеотдайна майка през всичките тези години. Те знаят, че жените от книгите не са "тяхната майка". Освен това знаят, че тези книги ни спасиха от мизерия. Притеснявах се в началото и непрекъснато им повтарях - ние сме това, което сме, когато ядем заедно, когато се забавляваме, когато гледаме телевизия, когато си говорим - това сме истинските ние. Книгите са моята работа. Аз дори не държа те да ги харесват. Този, който прави рекламен билборд, не се интересува дали детето му ще хареса рекламата, а как ще прекарат времето си заедно.

Какво отключва тъмните ни страсти?

Страхът. Защото истинската опозиция е любов - страх, а не любов-омраза. Страхът те кара да контролираш нещата, които не искаш да загубиш. Без значение дали се страхуваш да не загубиш красотата си и така да започнеш да контролираш килограмите си, работата си и така да започнеш да манипулираш другите чрез интриги или любов и да започнеш да контролираш чувствата си. Винаги губиш - така се раждат натрапчивите мании, хранителните разстройства и маниакалните депресии. Страхът може да отключи тъмните ни страсти, не омразата.

Какво научават жените с много мъже, което жените, които имат само 1-2 сериозни връзки, никога няма да научат?

Научават, че честата смяна на партньорите не носи удовлетворение. Нищо друго не може да те опустоши така. Научават, че това не е нещото, което искат. Когато си с един човек, ти можеш да влизаш все по-дълбоко в различните нива на сексуалното изживяване, а когато сменяш партньорите, винаги започваш от нула и не стигаш до никъде - да сравняваш техниката на един или друг мъж много бързо омръзва. Може да те доведе или до зависимост, или до пълно отвращение от секса. Жените, които са имали малко партньори само в сериозни връзки, трябва да знаят, че нищо не са загубили. Защото истинската стойност на сексуалното преживяване е да се сливаш с човека, когото обичаш, и това приключение може да бъде безкрайно - пак е като бездънна яма, но пълни душата ти, а не я изпразва.

Има ли нещо в секса, което все още може да ви изненада?

Не мисля. Няколко години след развода си бях много уплашена от секса и само при мисълта за този физически контакт тръпки ме побиваха. И въобще не можех да спя с никого преди да се влюбя. Бях уплашена, че повече няма да мога да го правя, но след това открих, че никога не е късно да откриеш прекрасните страни на сексуалните изживявания.

Колко младости може да има жената?

Колкото иска. Със сигурност знам, че може да бъде много по-млада, когато остарее, отколкото в годините на физическата си младост.