Франсис Макдорманд: Лицето ми е пътна карта

Господ сякаш е благословил тройно тази необикновена жена. Най-напред с необикновена външност. „Лицето ми е пътна карта“ – казва в едно интервю актрисата Франсис Макдорманд. Тази „пътна карта“ с нейните неравности, остри ъгли и загадъчни завои е и нейната благословия

eva.bg 01 март 2018

Снимка: getty images/guliver

Заради силното си излъчване и лишената от сладникавост и клишета външност Франсис получава необичайни, характерни роли в драми, които никой не може да изиграе така експресивно като нея. Тя няма пластични операции, нито естетични корекции на преклонната за Холивуд възраст от 60 години. Мрази грима и с право – нейните светли проницателни очи и неуловимата харизма са най-добрият й „грим“.

„Нашият свят е много объркан, не позволява да остаряваш след 45. Всички са обсебени от гладкото лице. Всички се обличат, гримират и държат като тийнейджъри.“ Франсис е изключение в света на голямото кино: носи гордо своите бръчки, късата си по момчешки коса, не крие умората и скептицизма си с фалшив ентусиазъм и маркетингови трикове. Истинска е. Защото има с какво да се гордее – тя е от малкото актриси, постигнали „хеттрик“ в професията си: Оскар за актриса в главна роля за „Фарго“ (1996), награда Тони за бродуейската пиеса „Добри хора“ (2011), както и награда Еми за телевизионния сериал „Олив Китъридж“ (2014).

И ето че неуморимата актриса, играла в 44 игрални и над 10 телевизионни филма, както и в десетки пиеси, е устремена към нови предизвикателства. През януари тя получи Златен глобус за ролята си в „Три билборда извън града“ и ще бъде една от претендентките за Оскар тази година. Великолепно направен е този филм с изключително силна игра на Франсис Макдорманд – на майка, която затъва в агресия и разрушителен гняв заради изнасилената си и брутално убита дъщеря.

Гневът й отива на тази актриса, често определяна като фурия. Съдбата й е дала достатъчно поводи за гняв, но в същото време и поредната благословия. Франсис, родена в Чикаго, е осиновена от семейството на пътуващ пастор и получава шанс за добро образование, възможност да учи актьорство, достъп до среда и култура, от които черпи с пълни шепи. Актрисата предполага, че майка й е била някоя млада жена от енориашите на църквата, в която служат осиновителите й. Дали като повечето осиновени деца Франсис е изживяла своя гняв, бунт и агресия? „Да – казва тя в едно интервю, – когато станах на 17 и напуснах дома си, аз имах списък с нещата, с които искам да скъсам. Девственост? Окей, да я задраскаме! Различни видове дрога? Да, трябва да се опитат, стига да не включват игла. Четирите години свобода по време на артистичното ми обучение в колежа бяха райско време. Никога след това не се обърнах назад.“

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР