Уестърн а ла Макдона със седем номинации за "Оскар" - в едно изречение.

Със свито от ужас сърце, че може да бъде замеряна с камъни (пък било то и наум), авторката на настоящия текст така и не успя чистосърдечно да се влее в редиците на онемелите от изумление фенове на филма „Три билборда извън града” на Мартин Макдона и остана резервирана към безпрецедентния масов възторг в социалните мрежи. Дори не толкова към филма всъщност, а по-скоро към възторга. За нея „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо си остана събитието на сезона. И нека сега онзи, който никога не се е вкисвал от най-харесвания филм на годината пръв хвърли камък. Понеже познавам лично хора, на които видите ли нещо не им допаднал абсурдния абсолютен шедьовър на Дел Торо.

Когато връчиха Наградата на актьорската гилдия в Америка за най-добър актьорски ансамбъл на „Три билборда извън града“ си казах – това е точната награда за този филм. Най-точната, изключително прецизно фокусирана награда. Именно от актьорския ансамбъл в неговата цялост, а не от отделните актьорски изпълнения, се ражда харизмата на филма според мен.

Франсис Макдорманд (незабравимата бременна полицайка от „Фарго“ на братя Коен) е в ролята на майка на изнасилено и убито по особено жесток начин момиче, която вече е преминала отвъд сълзите, неистовата мъка и пламтящата болка и, изпаднала в нещо като ужасяващ ступор, търси справедливост и отмъщение. Естествено, говорим за Франсис Макдорманд. Когато един актьор е на това ниво, той не може да те впечатли просто, защото е много добър. Може да те впечатли, ако е тотално зле, или пък ако опитва нещо различно, ново, нещо, което до този момент не е правил. В „Три билборда...“ Макдорманд е наистина много добра – особено в това как пресъздава въпросното състояние на ступор след неописуема мъка с изцеденото си от всякакви емоции трагично безизразно лице. Много добра, но тя беше също толкова добра да кажем и в малката си роля отново на разтревожена майка в „Почти известни“ на Камерън Кроу. Мащабът на ролята е друг, но актьорското ниво е същото. Не става въпрос, че не заслужава Златен глобус, Оскар и всичко останало, а че по никакъв начин не е напуснала зоната си на актьорски комфорт, не е поела риск и не ни изненадва. Това е героиня по неин вкус и съответна на нейния актьорски натюрел. И може да е много добра и много точна, но не е изключителна.

Когато обаче към изпълнението на Макдорманд прибавим това на Сам Рокуел, който играе... да определим героя му просто като бруталното ченге Диксън, за да не спойлваме малцината, които все още не са изгледали филма из торентите, и се получава ефекта на геометричната прогресия. Неговата роля сякаш не просто се „прибавя“ към тази на Макдорманд, а я умножава, удвоява силата й. Сам Рокуел също играе персонаж, какъвто често е играл, също разчита на ефекта на безизразното лице (такива са лицата на каубоите в класическите уестърни и, обърнете внимание, в „Три билборда...“ всички са каубои, най-вече героинята на Макдорманд ). Дори обратът му в края на филма не е кой знае колко неочакван, напротив. Обаче комбинацията от тези двама герои, непоколебими и готови на всичко – бинго!

Ето го и Уди Харелсън и неговият наистина разтърсващ персонаж (ако нещо те хваща за гърлото в този филм, това е сцената с Уди и конете), прощаващ се с живота. Ефектът е същият – това, което правят Макдорманд и Рокуел се умножава по три от Уди Харелсън. Същото правят и Питър Динклидж от „Игра на тронове“, и необикновеният и много талантлив Кейлъб Ландри Джоунс, и Джон Хоукс, и забележителната Сенди Мартин като майката на Диксън, и всички останали актьори и актриси каубои.

„Три билборда извън града“ е съвременен уестърн, случващ се някъде в затънтената американска провинция. Героите не носят ботуши и шапки, не ги снимат в типичния американски план, няма прецизно заснети бойни сцени със стрелби, езда и прочие, нито едри планове на безизразните очи на Добрия, или пък на Лошия. Въпреки това филмът сякаш е построен по всички закони на уестърна, но без емблематичната външна обвивка. И тук, мисля си, вече спокойно мога да извикам – номинация „Оскар“ за оригинален сценарий?!? Вие добре ли сте?!?

Мартин Макдона е поел риска и е прибрал своя „уестърн“ в кибритена кутийка – малкото градче, в което се случват нещата и което напомня Туин Пийкс от едноименния сериал на Дейвид Линч. После е заповядал на оператора си Бен Дейвис да следва действието и актьорите, без никаква очебийна стилизация и по-късно горе-долу същото е повторил и на монтажиста си. Затова и операторската работа, и монтажът са прецизни, но ненатрапчиви, неакцентирани.

За мен „Три билборда извън града“ е добър, умно направен филм, който обаче в нито един момент не ме провокира, не ме изненада и не ме въодушеви. Когато някой е талантлив, това, че е талантлив вече не е новина, не мислите ли?