Казват, че филмът е толкова добър, колкото е добър Лошият в него, и в този ред на мисли Сам Рокуел е изнесъл на гърба си доста филми. На почти 50-годишна възраст (навършва ги през октомври) актьорът, изиграл незабравими аутсайдери, психопати и злодеи, е на косъм от първата си Оскар статуетка. Дори обаче на 4 март да си остане само с номинацията за най-добра поддържаща роля, ние ще продължим да смятаме изпълнението му във филма „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона за едно от най-добрите за годината.

Рокуел е анархист – като всички истински актьори, според него. Най-приятната компания, в която е снимал, е тази на Колин Фарел, Уди Харелсън и Кристофър Уокън в „Седем психопати“ отново на Макдона. Всеки луд – с номера си. Колин Фарел пуши и пие на червения килим, Уди си има вземане-даване с марихуаната, но иначе е строг вегетарианец, а Кристофър Уокън старателно премахва абсолютно всички препинателни знаци от сценария, защото му пречат. А Рокуел? Той пък осъзнато и категорично заявява, че не иска да има деца. Не че алкохолът и дрогата са му чужди.

Роден е в Калифорния в семейство на актьори. Майка му и баща му се развеждат и петгодишният Сам се премества в Сан Франциско с баща си, но често гостува на майка си в Ню Йорк. Пубертетът го превръща в неуправляема стихия – краде, бяга от училище, изключват го, преместват го. „Е, не бях чак 50 Сent (известният рапър – б.а.), но детството ми определено беше бохемско“ – казва актьорът. Нюйоркските му преживявания обаче са незабравими, особено вечерните – отива с майка си в театъра, гледа представлението, защото тя не може да си позволи детегледачка, а после се забива заедно с нея и останалите актьори в някой бар и ги гледа как пушат трева и се натискат. „Беше магично!“ – коментира днес Рокуел.

Преди да се захване с актьорството, както повечето свои братя по съдба Сам работи какво ли не. Най-приятната му работа е да разнася буритос с велосипеда си, а най-лошата – асистент на частен детектив. „Беше мръсна работа да следиш и снимаш хората, никога няма да повторя, но все пак тогава изкарах едни 50 долара“.

За човек, израснал при подобни екстремно артистични обстоятелства, актьорът е учудващо моногамен (при все твърдението му, че като млад в живота му е имало много жени). Докато се снима във филма „Фрост/Никсън“ (2008) на Рон Хауърд, той среща актрисата Лесли Биб и оттогава са заедно, като тя е напълно наясно с избора му да нямат деца. Рокуел обяснява решението си банално: „Това просто не е моето нещо“. Може би обаче една от причините е скрита в думите му: „Мозъкът ми прилича на омлет от твърде много емоции, наркотици, алкохол. Но хей! – аз съм в „Четири сезона“ и си поръчвам румсървиз. Това трябва да ми струва нещичко, нали?“ Иронично, но логично.

След раздялата с дългогодишното си гадже, актрисата Джина Белман, през 2003 г. Рокуел изпада в депресия, комбинация от агорафобия и хипохондрия, вследствие на която целият му организъм рухва. Препоръчват му психотерапевт и макар че за него терапията е мъчителна и забавна едновременно, той и до днес не изневерява на фройдисткия си терапевт. Убеден е, че това е една от причините все още да оцелява между Холивуд и независимото кино. И все още да се хвърля с еднаква страст и в блокбастъри като „Железният човек“, и във фестивални филми като „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“, и в „оскароносители“ като „Три билборда извън града“.

Сам Рокуел е известен като „един от най-безстрашните актьори“ днес и дори само заради това заслужава първия си Оскар.