Бисер на обратно

Историята на една жена, която премина през ада на диагнозата рак на гърдата. EVA започна новата си кампания за борба със заболяването - на 13 ноември ще е нашият благотворителен бал, на който отново ще се опитаме с помощта на приятели и съмишленици да съберем средства за превенция и борба с болестта

Адриана Попова 08 ноември 2017

Преди няколко години се срещнах с жена, която беше преминала през ада на диагнозата рак на гърдата. Тогава имаше идея да се направи книга с историите на такива жени. Идеята не надскочи кота нула, но разказаното остана в компютъра ми. Надявам се моята героиня, чието име съм променила, да е жива и здрава и един ден наистина да отпразнува 75-ия си рожден ден. Да не бъде бисерна мида на обратно.

EVA започна новата си кампания за борба със заболяването, което засяга толкова много жени. На 13 ноември ще е нашият благотворителен бал, на който отново ще се опитаме с помощта на приятели и съмишленици да съберем средства за превенция и борба с болестта. Защото имаме нужда от тези жени!

А ето и историята:
Имало едно време една мида, в нея поради замърсяване на околната среда попаднало чуждо тяло, мидата го обвила с пласт любов, пласт седеф и се получил бисер. Бял, съвършено объл, прекрасен.

Но има и приказка на обратно.

Имало едно време една жена. В нея поради замърсяване на околната среда или на околните отношения (който разбере точната причина – да се яви за получаване на Нобел) се образувало едно колкото чуждо, толкова и нейно тяло. Жената го обвила с пласт огорчение, пласт отчаяние и когато отишла при лекаря, той й открил бисер. Черен, раздърпан по краищата, ужасен.

И какво да правя сега, помислила си жената. Тя имала мъж, син, свекърва и недоволство от живота. Свекървата й казала: „Ще постъпиш в най-добрата болница, аз ще платя“. Мъжът й казал: „Ще идвам да те виждам всеки ден“. Синът й казал: „Мамо, обещай ми, че ще живееш“. Недоволството й казало: „Видя ли, че животът е само скапана горчилка“.

Но Дора – жената се казва Дора – този път не се съгласила с недоволството. Защото била обещала на сина си, че ще направи всичко възможно, за да живее. И когато минали и операцията, и химията, и лъчетерапията, тя решила, че е време за промяна. И че ще търси помощ от психолог. Нищо че самата тя по професия била такава. От Санкт Петербург долетяла нейна приятелка и състудентка, която й помогнала да разбере, че лошата енергия, чернилката, която Дора била натрупала, е толкова много, че да почерни цяло море с нея. И когато тази лоша енергия не се отработва, се сгъстява до ниво, когато може да се напипа като топче в гърдата. Като раздърпан черен бисер. Като проблем на живот и смърт. Дора обаче разбрала, че не трябва да мрази бисера. Решила, че той може да е отправна точка за ново начало. Че дори може да открие в себе си чувство на благодарност към него. Разбрала, че болестта може да не се възприема като наказание, а като послание. И то е индивидуално за всеки. Дора разчела посланието на своята болест така: „Забрави обидата. Раздавай топлина. Научи се да се радваш.“

И както била на прага на 50-те, захванала отново да учи – една нова психологическа специалност, за да разбере как по-добре да работи със собствените си емоции. После, когато събрала увереност, започнала да помага и на другите да се борят с чернилките си. Да разберат, че когато ти се крещи, трябва да крещиш. И да плачеш, когато имаш сълзи в себе си. И че е по-добре да се разведеш, отколкото да се разболееш. Че да се грижиш за себе си не е егоизъм, а отговорност, включително към другите. Започнала да работи с групи пациенти с онкологични заболявания. Заедно научавали, че ако чашата ни е пълна с негативни емоции, трябва да я излеем и едва след това да я пълним с положителни мисли. Че не може да постъпваш по един и същи начин, а да чакаш различен резултат. Че промяната е НАЛОЖИТЕЛНА. Пишели приказки. Всеки в своята разказвал историята си и откривал вълшебните помощници, които да го доведат до хепиенда.

Дора също имала своя приказка. По-точно няколко приказки. В първата тя е кралица Деа, омагьосана от зла вещица. За да оздравее, трябвало да премине девет земи и в десетата да открие вълшебното цвете. Открила го, но не могла да го откъсне. До цветето стоял старец, който й казал: „Аз виждам колко много искаш да откъснеш това цвете. И имам дар за теб. Ще ти кажа една вълшебна дума, но тя ще ти помогне само при едно условие – ако успееш да реализираш това, което означава. Тази дума е ПРОШКА.“ Деа разбрала, че дълбоко в себе си таи обида, мъка, ревност, гняв... и че те я правят подобна на злата вещица. Разбрала, че със злото човек може да се бори само с добро. Тогава отворила сърцето си и простила – на себе си, на краля, на вещицата и на всички други, на които имала да прощава. После се втурнала към цветето и успяла да го откъсне.

Това е първата приказка, която Дора написала за себе си. Сега има и по-нова версия. В нея пирът в края на приказката, когато всички се веселят, ядат и пият, се е разраснал до тридневно пиршество.

Точно така – с пиршество over size Дора отпразнувала 50-ия си рожден ден. Много жени не са щастливи от 50-те си години, но тя била на седмото небе, защото ги е достигнала. И направила купон с торта гараш и сандвичи със сьомга в работата си. И купон в ресторант с роднини, приятели, диджей, танци, огромна торта с искрящи свещички и специално купен италиански розов костюм. И отделно купон за 30 приятелки в ресторант. Всеки ден има повод за радост, казва Дора, докато пием зелен чай в ресторант, който гледа към градинката с есенни дървета на Двореца. От дърветата падат листа – красиво е. От небето вали дъжд – красиво е. Улиците са покрити със сняг – красиво е. И се надявам, казва Дора, че тази толкова голяма красота ще ми помогне да отпразнувам и 75-ия си рожден ден. Това научих от болестта. Да не бъда бисерна мида на обратно.

1 КОМЕНТАР
1
Йоана
08 ноември 2017, 19:31

Колко празнота и безсмислени страдания! А всичко е просто в скъсаната връзка с Бог и вярата. Когато това го има - животът е съвсем друг, без тези хиляди безплодни търсения, въпроси и тегоби. С вярата намираш смисъла на живота, на смъртта и начинът да придобиеш вечния живот. Толкова е просто и същевременно това е най-трудната истина, затъмнена от източни лъжерелигии и всевъзможни псевдодуховни практики.

ТВОЯТ КОМЕНТАР