Матей Константинов понякога може да гледа с кръглите очи на бебе и да се усмихва толкова добродушно, че очакваш в устата му да видиш първото зъбче, на мама детето! Но ще сгрешите, ако го подцените или, недай си боже, се умилите. Матей е твърде умен, горчиво ироничен и склонен да се засяга човек. Попитайте го нещо за Перник и миньорите и ще разберете... ще ви постави на място с някое „сестро“ или „како“. Специфичният му хумор е белязал и „Вездесъщият“. Идеята на филма тръгва от режисьора Илиян Джевелеков, Матей пише върху нея сценария, зад камерата застава Емил Христов, а в централните роли са Велислав Павлов (много, много добър и ужасно секси, играе шеф на рекламна агенция, Емил Борилов) и Теди Духовникова (брилянтна като психоаналитичка, съпруга на рекламиста). Емил монтира първата скрита камера, за да разбере кой краде от апартамента на баща му. После слага още и още – в офиса, в собствения си дом, за да улови „живота“ без изкривяванията на паметта и да си свърши работа за книгата, която иска да напише. Вижда истини, които по-добре да не беше разбирал, пък и какво, по дяволите, е истина? Докато гледа хванатото от камерите, доста пие. Не е сам в жаждата си.

Матей, много се пие в този филм, защо ли?

Как да стигнеш до истината, ако не пиеш? Алкохолът е зловреден, подмолен и болестотворен спътник на човека. Досущ любовта, белия хляб и солта. И захарта... И черния пипер. И надвисналите скали, и бурните вълни... Винаги съм се притеснявал в компанията на хора, които дискретно отстраняват спиртното меню. Настръхвам направо. Социопати... Не че ония, които го правят демонстративно, са ми по-симпатични.

 Как стигнахте до сценария с Илиян Джевелеков?

Илиян има отдавна тази идея. Или поне подобна. След Love.net имахме дълъг период на възстановяване и несигурност, въпреки зрителския успех. Отхвърлихме доста сюжети, предложения на колеги, така отпадна временно и тази идея. После пък много бързо решихме да я отпочнем. Променихме я в акцентите, в природата на аргументите, в закваската. Но общо взето си е все тая. Моята невротична производителност добре се комбинира с точната преценка и работната акуратност на Илиян. Така имахме проект за развитие само след два месеца работа. При писането на съвместен проект аз съм трудният персонаж. Предпочитам да работя сам, но често и бързо разбирам, че поне една душа и две очи повече идват добре.

Имал ли си моменти, когато си искал да надникнеш в чужд живот?

Имам бинокъл от дете. Стогодишен, на прадядо ми. Първо гледах кака Жана от съседния блок... Ако събличането по нощница е чужд живот - да. Инак не ми е чак толкова интересно. Вярвам в максимата от филма - колкото повече знаеш за другите, толкова по-малко ги харесваш!!!

Съжалявал ли си, че си научил някоя истина? И въобще истината... Лягаш ли с нея или ставаш с нея? Как сте двамата с истината?

Не ми е важна малката злободневна истина. Голямата истина си я знам и я следвам. Трудно, но от сърце. Истината, че Гошо чука Мара, въпреки че Пешо я обича, а е женен за сестра й, ми е забавна, не и важна...

В какво се чувстваш близък с главния герой, който, разбира се, разбира се, е фикция и няма нищо общо с живота на създателите си. Все пак.

В началото си въобразявах, че следвам прототип. После си харесах Велислав като фиктивен образ и пишех директно за него. Независимо, че Илиян можеше да избере и някой друг актьор. В крайна сметка, както се случва, когато влезеш дълбоко в конструкцията на някой персонаж, той почва да прилича на теб... Малко, но достатъчно, че да го сънуваш как пие джин тоник с жена ти, лежейки в собствения ти хамак...

Героят на филма иска да запише „живота“, защото не вярва на паметта. Ти как пазиш спомените си?

Благословен съм със силно изразена сетивна памет. Помня, засега поне, почти всички аромати, звуци, светлинни изяви и най- вече вкусовете на ранното детство. Тази игра с дублирането на курвата памет беше една от основните нишки в сюжета. То беше по-силно изразено при Илиян. Има го като добра линия и във филма. Аз обаче и сега не мисля, че записването на файлове на мигове от живота могат да ми помогнат да ги почувствам пак. Да запишеш някакви моменти, които се изплъзват от архивите на паметта, да съхраниш картини - това можеш. Съгласен съм. Но сетивата не можеш да дублираш. Да запишеш облак от аромати и вкусове, някой възторжен крясък... Затова настоявам, че сетивната памет е далеч по-важна от фактическата.

Още от Love.net – понеже си и в двата сценарни екипа, тъмната страна на технологиите, изглежда, те безпокои. По-точно?

По-скоро ме озадачава. Аз съм изявено аналогов човек. Ретрограден екстроверт с необуздан социален живот, което ме прави непригоден за мрежовия виртуален свят. И в двата филма съм по-скоро изпълнител на модерните идеи на режисьора. В този режим се занимавам най- вече с художествените интерпретации на историята, със създаването на характери и, разбира се, с диалозите. Проблематиката обикновено ми е привнесена. Но понеже сме много близки с Илиян, приемам каузите му присърце и давам съкровено мнение...

Секссцените във филма са ви се получили, а на пресконференцията останах с усещането, че на екипа не му се говори много за тях. Що така?

Щото сме стари...

Ще има ли възрастово ограничение на публиката заради секс сцените?

Не вярвам.

И как намерихте този дяволски добър Велислав?

Ако Слави (така наричат Велислав – б.р.) се беше провалил, бях приготвил друг отговор, но сега си пришивам известна заслуга... Историята е малко наивна. Една сутрин се опитах да разкажа на Илиян кой актьор ми е в главата, докато пиша характера, но не можах да се сетя за името на човека. Описвах му го в безподобен стил - висок, зъби така малко... големшки, ококорен един, готин, алжирски тип, но Илиян не се сеща и не се сеща... Спомнях си само, че играе в сериал, който свърши още в първия си сезон, съвсем наскоро. Така изгледахме бая епизоди от филмчета, преди да го разпозная в „Отплата“. Решението по неговия избор си беше на режисьора, но аз настоявах за него през зялото време. Слава богу, имах стабилния гръб на кастинг гуруто в нашия екип Александра Фучанска.

Ще пратиш ли снимка за интервюто, по възможност по плочки и със суров поглед?

Наместо плочки имам пръскана мазилка, суров поглед вадим само като ми закъснее водката.

(Все пак прати снимка с лаптоп, нали е аналогов тип... Б.р.)

На всички актьори във филма играта им се е получила (специално отбелязвам Весела Бабинова, Ирмена Чичикова в малка, но ключова роля, и Анастасия Лютова), както и самият филм. След взривния му финал си готов да му простиш леко книжовното и тежко произносимо заглавие. Аз поне друго за прощаване не се сещам... А, да, и като си погледнах във вездесъщото гадателско кълбо, видях много публика в залите. Може би защото каквото е на гадателя в ума, това му е и в кълбото.

„Вездесъщият“ тръгва по кината на 13 октомври.

„Вездесъщият“ тръгва по кината на 13 октомври.