Гарбо и Дитрих

Двете гениални актриси са свързани кармично и след смъртта си

Милена Попова 19 октомври 2016

Марлене Дитрих

През 1945 г. на едно парти в Ел Ей Орсън Уелс запознава двете примадони на Холивуд – Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Дитрих прави комплимент на Гарбо, наричайки я „богиня“ без сянка от ирония, а Гарбо, която никога не връща комплименти, промърморва „благодаря“ и отминава. Странна сцена, която кара всички присъстващи да се питат дали двете големи актриси не разиграват сцената на запознанството, за да прикрият онова, за което Холивуд отдавна шушука – че са имали интимна връзка. На тази връзка – истинска или измислена – десетки автори са посветили статии, студии и дори част от книга – „The Girls: Sappho goes to Holliwood“ от Диана Маклийн. Една статия отпреди няколко години привежда „убедителни“ доказателства, че двете не само се познават от Европа, където са първите им стъпки в киното, но и връзката им е започнала на Стария континент във филма „Безрадостната уличка“. Там има сцена, в която героинята на Гарбо припада не къде да е, а в ръцете на Марлене Дитрих. Гарбо тогава е на 17, а Дитрих – на 21. Въпреки че е малко вероятно това да е точно Дитрих, тъй като по това време тя току-що е родила, след като се е омъжила, версията се подема и от други журналисти и кинокритици. Всъщност на тези черно-бели ленти отпреди почти 100 години всички безмълвни и обвити в дрехи актриси приличат или на Гарбо, или на Дитрих.

Грета Гарбо
Независимо дали теориите за съществуването на Сафо общество от елитни актриси и интелектуалки в Холивуд са изцяло верни, двете гениални актриси са свързани кармично и след смъртта си – във всички писания, в които се споменава едната, се споменава и другата. Както и във всички документални филми за Холивуд през 30-те и 40-те години и дори в традиционните класации на Playboy за най-сексапилните жени на всички времена (там Дитрих винаги е едни гърди пред Гарбо). Постоянно са ги сравнявали и приживе, и след смъртта им. Гарбо с неизменния си хладно-аристократичен маниер и Дитрих с откровената сексуалност на ръба на вулгарността. Интересно откъде се е взел този аристократизъм у Гарбо, дъщерята на шведски селяни, прекъснала училище на 14 години, за да помага за издръжката на семейството и да гледа болния си алкохолизиран баща? Дитрих, за разлика от нея, е родена в заможно семейство на търговци и аристократи в Берлин, вземала е частни уроци по френски, английски и музика, цитирала свободно любимия си Гьоте и никога не се е борила неистово като Гарбо да се отскубне от мизерията.

И двете не са мечтали да бъдат актриси. Първата работа на Гарбо е била да разбива пяната в една бръснарница. След това работи в голям магазин и случайно попада в рекламното филмче за магазина. Ангажират я за модел на облекла, преди да я открие нейният Пигмалион, режисьорът Мориц Стилер.

Дитрих се е готвила за кариерата на концертираща цигуларка, но възпаление на сухожилието на китката завинаги я отказва от тази мечта и тя се насочва към театъра. А там я чака нейният Пигмалион – Йозеф фон Щернберг.

Холивуд, черно-бяла приказка

Гарбо е самотна и винаги ще бъде. Тя живее в сърцето на огромна болезнена самота.
Мари Дреслер, актриса
И ето ги двете в Холивуд – в накъсаните черно-бели ленти, неземно красиви, безмълвни, мистериозни, някак странно уязвими. Очите на Дитрих гледат открито, сякаш те разголват, предизвикателно, студено. Очите на Гарбо таят някаква топла ирония през дългите ресници, те са пълни със загадки. А нямото кино е говорело с очите на актрисите. „Очите й! Мога да създам звезда от нея...“ – казва Луис Майер, вицепрезидент на Метро Голдуин Майер, когато вижда Гарбо на екрана. Ролан Бартс го формулира най-добре: „Гарбо принадлежи към онзи момент в киното, когато улавянето от камерата на емоциите върху човешкото лице е потапяло в екстаз публиката, когато цялата страст, похот или отчаяние е била изписана на лицето и не е имало други средства, с които да бъде внушена емоцията.“ И вероятно за това, а и заради факта, че пристига първа в Холивуд, преди Дитрих, Гарбо е имала зашеметяващ успех – тя е изразявала емоциите, които публиката е усещала в собственото си сърце. Дитрих с нейната преднамерена студенина, рязка мимика, експресивни жестове и различна игра не се е харесвала на всички.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР