Гарбо отива в Холивуд на 20 години само с три филма зад гърба си, но единият от тях я прави много популярна в Европа – „Сага за Йоста Берлинг“. Заминава за Америка през 1925 г. с режисьора на филма, с когото се предполага, че е имала връзка – 23 години по-възрастния Мориц Стилер. Холивуд приема Грета, но не и него. Стилер се връща в Швеция и скоро умира, само на 45 години. А Гарбо става звезда на нямото кино.

Дитрих „акостира“ в Холивуд на 29, след шеметния успех на „Синия ангел“ (1930 г.) в Европа, придружавана от личната си гардеробиерка. По това време Гарбо манията е толкова силна, че когато се подготвя за първия си филм в Америка, й правят прическа ала Гарбо и дори я наричат „новата Гарбо“. Гарбо отдавна владее сърцата на публиката и вероятно затова началото на кариерата на Дитрих в Холивуд е разочароващо. Спасява я

краят на нямото кино

Ако Метро Голдуин Майер (MGМ) тръпне в ужас дали с края на нямото кино няма да дойде и краят на неговата звезда (Гарбо), то Парамаунт, компанията на Дитрих, печели от дълбокия, хрипкав и невъобразимо сексуален глас на германката, която при това говори без акцент. МGМ предприема един смешен от сегашна гледна точка рекламен ход. Първият „говорещ“ филм на Гарбо е рекламиран със слогъна „Гарбо проговаря!“. Дитрих обаче пропява и това й спечелва известна преднина в безмилостното състезание. Удивителното при Гарбо е как с лекота успява да премине бариерата между нямото и говорещото кино – нещо, което дори гений като Чаплин не успява да направи.
Първият филм, в който чуват гласа й – „Ана Кристи“, й носи номинация за „Оскар“. Всъщност тя е номинирана за „Оскар“ четири пъти, но никога не печели за конкретна роля. Дават й го за цялостно творчество едва през 1955 г. Дитрих е номинирана само веднъж.

Какво още обединява Гарбо и Дитрих, освен професията и съдбата на чужденки в Америка? Любовта към панталоните, които купуват в мъжките магазини, а не към полите и чорапите, къпането без бански и абсолютната дисциплина. Да, двете са дисциплинирани, както може да са дисциплинирани жените от Севера, и безропотно понасят изискванията на продуцентските компании – безкрайните диети за загуба на тегло, въпреки че и двете са много слаби, безкрайните проби, прически, изскубаните и изрисувани като дъга вежди, корсетите, тежкия грим, изискванията да не дават интервюта и да не посещават партита, защото те са за „звездичките”... И двете са сексапилни по изключителен начин, макар че тогава думите секс и сексапил не се употребяват, те влизат в обращение чак по времето на Мерилин Монро. И не на последно място, обединяват ги и

странните отношения с Мерседес Д’Акоста

Според пресата двете преживяват роман с тази необикновена жена, която Талула Банкс, друга остроумна актриса, определяна като лесбийка в Холивуд, нарича Принцеса Дракула. Мерседес била сценаристка, писателка, светска „вещица“ и жена с демонична сексуалност. Тя можела да отнеме всеки мъж от жена му и дори в светските кръгове правели залози за това. Но и жените не можели да й устоят. Д’Акоста била ухажвана от Дитрих, но втренчена в Гарбо. Хладната сдържаност в комбинация с характерната за Гарбо плахост и неувереност неудържимо я привличали. А Дитрих й била близка като светоусещане и поведение, затова Мерседес не целяла да я прелъсти. Накратко, на едно парти Гарбо протегнала ръка на 12 години по-възрастната от нея Мерседес и така и не могла в следващите години да си я отдръпне. Мерседес се опитала да я обсеби и Гарбо разбрала, че трябва да се измъкне. Направила го безмълвно, както и във всичките си връзки – с Джон Гилбърт например, голямата й любов. Те са дует в любовните филми и химията между тях е очевидна. Гилбърт три пъти й предлага брак и дори обявяват годеж, на който Гарбо... не отива. След раздялата им той се жени светкавично, но започва да пие и след няколко години умира само на 39, съсипан и отчаян. Гарбо се измъква и от връзката си с композитора Леополд Стоковски, с когото прекарва романтични месеци във вила в Италия и който я научава на йога и да стои на глава. Стоковски обявява, че са се сгодили, а Гарбо сдържано го опровергава на една от двете пресконференции, които дава в живота си. И го напуска. Прочутият фотограф Сесил Бийтън също е предлагал нееднократно брак на Грета, но тя винаги е отказвала. Тя е студена и безсърдечна, твърди нараненият фотограф след края на връзката им. А Гарбо казва: „Може би ще си остана винаги сама. Съпруга е толкова противна дума.“

Когато Гарбо успява да се изплъзне и на Д’Акоста, Дитрих заема мястото й в леглото на сценаристката. (А Гарбо се сближава със Салка Виертел, друга сценаристка и актриса от обществото на Сафо.) Голямата любов на Дитрих пък е Жан Габен, когото нарича „моето клето осиновено дете, моето сираче“ и на когото се кълне във вечна вярност. Но никога не напуска съпруга си – за нея той е част от живота й – брат, приятел, съветник, баща.