Още малко любовна митология

Цял живот омъжена, Дитрих обичала да контролира нещата, да ръководи, да играе роля и на съблазнителка, и на домакиня с престилка Hermes. Което не й пречило да има страстни връзки извън брака си. Както и във филмите й, мъжете се надпреварвали да правят всичко за нея, а тя ги съблазнявала и ги награждавала със себе си. Почти я виждаме как се приближава с ленивата си походка, сякаш влачи шлейф от влюбени погледи, как се втренчва с прозрачните си като ръб на стъкло очи и бавно поднася цигарето към карминените си устни. Тя е била способна да омагьоса циник и женкар като Ърнест Хемингуей, с когото уви, не са се срещнали в любовта, но са имали страстна кореспонденция.

Гарбо е нейната противоположност – във филмите тя избира само един, но нейната екранна любов е драматична, тъжна, прекъсната от характерната й реплика „Искам да бъда сама“. И в живота мъжете я обожавали, притежавали я за малко и после я губели. Тази изплъзваща се природа на мистериозната шведка е запечатана на гениалните фотографии на Сесил Бийтън.

Но да се върнем на предполагаемата бисексуалност на двете големи актриси – тема, която се подхваща често в печата с нестихваща енергия. На 13 години Мария Магдалене, както се е казвала Дитрих, се влюбила в кинозвездата на Германия Хени Портен. Изпращала й ръчно рисувани картички, изскубала си веждите точно като Портен, преследвала я по улиците и дори свирила любимия си Шопен под прозорците на къщата й със скъпата си цигулка.
Гарбо пък цели 60 години е водила сърдечна кореспонденция с ученическата си любов Мими Полак. По случай 100-годишнината от рождението на звездата през 2005 г. в Швеция бяха публикувани писма на Гарбо до Полак, от които става ясно, че Гарбо се е срамувала от баща си, че е била склонна към депресия и че е мразила Америка, поне в началото. Филмовата индустрия, или Фабриката МGМ, както я нарича дивата, е изправила в буквалния смисъл всичко в нея – първо косата и зъбите, а после и характера. Когато Мими се омъжва, Грета й пише, че безумно й липсва, мечтае да я види и завършва: „Обичам те, моя малка Мимоза.“ Когато Мими Полак й съобщава в писмо, че е бременна, Гарбо пише: „И все пак ние си принадлежим.“ Но най-странно е писмото й, с което поздравява Мими за раждането на сина й: „… невероятно съм горда да бъда бащата.“

Колкото и да са различни, и за двете диви любовта е съблазняване, изтънчен флирт, омагьосваща игра, в която стремежът е да бъдеш победител, а не жертва. Вероятно бисексуалността при жените се основава на инстинктите на ловеца, който мъжете като правило притежават. На „колана“ на Дитрих висят скалповете на повече мъжкари, според писанията. „Ако бях спала с всички мъже, които ми приписват, нямаше да имам време за филми“, иронизира ги тя. Доколко връзките и на Гарбо, и на Дитрих са реални, а не измислени от имиджмейкърите на филмовите компании в съдружие с „посветени“ журналисти, е трудно да се каже.

Най-невярната любовница: Славата

За разлика от Дитрих Гарбо никога не се е стремяла към славата. Тя напуска киното на 36, оттегля се не след трите си най-добри филма – „Ана Каренина“, „Камий“ и „Ниночка“, – а след два много слаби филма и няколко проекта, които така и не виждат бял свят. Вероятно нейната прагматичност и силен нюх към парите й нашепват да го направи, докато славата е още на нейна страна. Пък й състоянието й никак не е малко – над 3 млн. долара за онези години е космическа сума. Плюс инвестиции в най-големия универсален магазин в Лос Анджелис, сбирка от безценни картини, скъп апартамент в Манхатън. Гарбо се оттегля, за да живее живота си така, както го разбира – в уединение, и да бъде господар на самата себе си – тя, която цял живот е движена от волята на могъща филмова компания. Поддържа връзка с малък кръг приятели, в края на живота си се лекува от рак на гърдата и тихо си отива навръх Великден 1999 г.

Филмовата кариера на Дитрих, макар и не така шеметно бърза като на съперницата й, е много по-дълга. В Холивуд Гарбо се снима в 25 филма, а Дитрих – в 52. Но нейното отношение към парите е различно, още повече че в Германия филмите й са забранени, а тя трябва да издържа мъж и дете. „Вечната история: никога нямах достатъчно пари“, пише тя в мемоарите си. Живее до 90 години, има четирима внуци, като в последните години не излиза от апартамента си в Париж, в тежки отношения е с дъщеря си Мария Рива, която описва в мемоари егоизма и тежкия алкохолизъм на майка си и чудовищната й студенина.

В края на живота си Дитрих е прикована към леглото, говори с часове по телефона и пише мемоарите си „Живота ми вземете без остатък“. Книга, в която разкрива една чувствителна душевност, едно впечатлително и лесно ранимо момиче, заключено в тялото на възрастна жена. През целия си живот се стреми да не изглежда и ден по-възрастна, отколкото е необходимо. Ето какво още пише в мемоарите си тя: „Аз бях възпитана иначе. Такава съм и днес: следовница на прастар принцип — да бъда жена, която не изважда на показ интимните си чувства и която обитава пространство със собствени закони, недостъпно за другите.“

Четейки мемоарите на дъщеря й обаче, човек си мисли, че далеч по-честен е изборът на Гарбо да остане сама, вероятно давайки си сметка, че в живота ще очакват да я видят такава, каквато са я виждали на екрана – неземна и божествена. И че разривът между действителност и илюзия ще нарани дълбоко всички. Затова Гарбо предпочита да бездейства, да пътува, да обзавежда домовете си с великолепен вкус, да се наслаждава на простите неща. Тя се отказва дори от грима, подрязва посребрените си коси в семпло каре, облича се просто и удобно, с финеса, който притежава цял живот. Но не разрешава никой повече да наднича в прекрасните й, умни, пълни с топла ирония очи.
И двете са погребани в родните си страни.

* по книгите Legends of Hollywood: The Life and Legacy of Greta Garbo, Charles River Editors, „Живота ми вземете без остатък“, Марлене Дитрих,  и материали от чуждата преса