В редакцията току-що с куриер ни беше доставена книгата „Съзирам душата на България“ с автор Евелин Банев, по-известен в българското публично пространство като Брендо. Книгата беше придружена от хартиен лотос, поставен в кутия със стъклен капак, и свитък оризова хартия. Цитираме дословно част от обръщението на издателите на книгата Royal's Book Collection: “В последно време в публичното пространство се спекулира с „изчезването“ на Евелин Банев, който основателно е притеснен от тази преднамерена кампания. Г-н Банев смята,че има сериозни аргументи да се безпокои за личната си безопасност и по тази причина не се появява където и да било, както и не желае местонахождението му да бъде известно. От предварителните разговори, които проведохме с него, разбрахме, че той ще откаже всички покани за интервюта във връзка с книгата си. Г-н Банев ни увери, че има потребност от уединение, за да напише спокойно втората си книга, по която работи от няколко месеца.“

Липсата на достатъчно време ни попречи да се задълбочим в посланията на книгата, но и от беглия прочит става ясно, че главен герой в нея е Максим, срещу когото се водят дела за наркотрафик в няколко европейски държави. В първата глава „Падението“ заварваме героя в тъмна килия в Централния софийски затвор – безпомощен и облян в пот да излежава тежката си присъда. Той е жертва на политическата система в България. Животът му преди затвора е сензационен, изпълнен с „нощни похождения, добри ресторанти, млади манекенки, банда буйни приятели.“ Затворът обаче го приземява и той решава да се промени. Отдава се на физически и духовни практики, медитира, пише стихове. Преживява дълги дни и нощи, преди да съзре душата на лотоса (това обяснява лотоса от хартия, който получихме в редакцията). Когато излиза от затвора, Макс вижда пред себе си нови хоризонти. Разпродал е всичко, което има – имоти, имения в екзотични кътчета на планетата, личният му самолет е останал някъде в Африка. Върви сам и усеща с цялото си тяло топлината на Божествената енергия. Прекарва 20 г. в странствания по свети места, защото завинаги е избрал за себе си пътя на духа. Среща се с дъщеря си Анна, разцъфнала междувременно в привлекателна млада жена, и й разказва за своите духовни открития.

В предговора, озаглавен „Защо написах тази книга?“, авторът разкрива, че тя е неговото лично послание към децата от целия свят. Всяка от главите завършва с бял стих. Накрая, от четвърта корица, става ясно, че от същия автор трябва да очакваме и книгата „Отворената книга“.

Според публикации във вестници от началото на годината Евелин Банев-Брендо е напуснал България вероятно през октомври м. г. Той има невлязла в сила 20-годишна присъда за наркотрафик в Италия. Екстрадицията му беше искана от румънските власти по разследване също за наркотрафик. Разследване за пране на пари срещу него водят швейцарските власти. Но както пише сам Евелин Банев в книгата си, за която предполагаме, че ще намери своите внимателни читатели: „Вълните на живота ме изхвърлиха на най-необитаваното и пусто място.“