Романът "Възвишение" предизвика изключителен интерес още с издаването си у нас преди три години от „Жанет 45“, търсенето му в книжарниците не е спирало. Книгата ни връща във времето на Възраждането, като разказва за смешно-нелепите и понякога трагични авантюри на Гичо и Асенчо, бунтовници и разбойници едновременно. Езикът й е уникален – „компромис между съвременния строг правопис и либералния възрожденски хаос“ по думите на автора й. По „Възвишение“ режисьорът Иван Добчев направи постановка в Пловдивския театър, за която намирането на билети е събитие. Милен Русков има други два романа, печелили награди у нас – „Джобна енциклопедия на мистериите“ и „Захвърлен в природата“. Той е и преводач от английски, в негов превод са излезли „Пари“ на Мартин Еймис, „Изповеди на един английски пушач на опиум“ на Томас де Куинси и „Малкият непознат“ на Сара Уотърс.

Кои са първите книги, които сте прочели?

Като бях 15-16-годишен, прочетох целия Хемингуей, всичко превеждано на български. А е преведен почти целият, дори дописките му по телеграфа за вестник „Торонто Стар“. Хемингуей беше моята първа голяма литературна любов и първият човек, заради когото ми се прииска да бъда писател.

Каква книга четете сега?

Чехов, комичните му разкази. По-точно ги препрочитам с голямо удоволствие. Търсех нещо по-леко, като се има предвид, че преди това четох „Книга на безпокойството“ на Фернанду Песоа.

Вие безпокоен човек ли сте?

Аз съм много тревожен човек. Писането е свързано с голямо безпокойство. Всяка книга е трасиране на непозната територия. Никога не сте сигурен, че сте я измислили добре. Сам сте в тая работа. Всичко това ви поддържа в грамадно напрежение.

Най-големите ми почитатели са хора на възраст между 35 и 50 години. Що се отнася до интереса на младите – книгата е много смешна. Това е в основата на широкия й успех. След като първоначално спечелите читателя с добро чувство за хумор, може да му разкажете трагикомична история.

Защо във „Възвишение“ няма жени?

В гората няма жени.

Няма ли самодиви?

Самодивите предлагам вие да ги опишете, не го искайте от мен. Няма място за тях, вижте какви са героите в книгата, става дума за Арабаконашкия обир, за революционери-разбойници.

В предишните ви книги също няма жени.

Аз като че ли обичам авантюрни герои, които обикновено допускат поредица от грешки и се заплитат в остра, драматична ситуация, която е нелюбовна. Любовта би стояла неестествено на фона на този тип герои и сюжет.

Авантюрните герои биха могли да се забъркат в любовни истории. Голямата грешка може да е жена.

Може, разбира се, само че те не допускат такива грешки, а грешки, водени от цинизъм. Циничният светоглед не е любовен.

Какви грешки се допускат от цинизъм?

О, много. Човек може да опропасти живота си от цинизъм.

Познати ли са ви тези грешки?

Голяма част от тях. Голямото коварство на цинизма е, че изглежда много мъдър, житейски много точен, наблюдателен, а в същото време е в ужасна грешка. Цинизмът е много драматичен светоглед, той може да разбие живота ви. Една от най-лошите му черти е, че ви изпразва от любов, унищожава любовта, разяжда я като сяра. Изпълва ви с недоверие, с враждебност. И ви прави в крайна сметка лош човек. Героите на моите книги са добри хора, които правят грешка в разбирането на света, водени от онзи светоглед, и тази грешка ги променя в лоша посока.

Каква е противоотровата?

Любов и доверие.