Ако човек е циник, как се случват любовта и доверието?

Аз нямам намерение да помагам на циниците, те трябва да си помогнат сами, иначе ще загинат духовно. Ако човек живее цинично, той може да постигне големи успехи, може да стане много богат, да направи страхотна кариера, но този човек е духовно мъртъв. Ако няма сили да се измъкне от това, аз нямам никакво намерение да му помагам – най-сетне понеже самият аз съм преминал през тази фаза и това ме е направило малко твърд и нелюбезен.

Не вярвам, че хората се променят драстично. Ние се раждаме с някаква психологическа конституция, която също както физическата трудно може да се промени. Може дадено качество в даден момент да надделее, но...

Ако не се промените, ще загинете, ваша работа.

Вие променяли ли сте се така категорично?

Да, затова съм писал книгите си, те са проява на този катарзис, на отърваването от цинизма.

Има ли цинизъм в българската литература?

Може да го намерите при Елин Пелин в „Гераците“, при Димитър Димов в „Тютюн“. Всеки чувствителен писател или наблюдаващ света човек забелязва колко той е несправедлив поне на пръв поглед, колко често изглежда, че лошите печелят. Това се превръща в голям проблем за вашето световъзприятие, за начина, по който осмисляте света и по който решавате да живеете в него. Писателите описват тази драма.

Един съвет към хора, които се опитват да пишат.

Огромно значение за една книга има първото изречение. Първото ви изречение и първият ви абзац могат да предопределят цялото развитие на книгата, цялата й тоналност. Човек не си дава сметка за това. Вие давате на подсъзнанието си посока, която то започва да следва и после не може да я обърнете.

Можете ли да цитирате едно добро първо изречение?

„Дълги години съм си лягал рано.“ Марсел Пруст, прекрасно първо изречение.

Казахте, че отговорът на цинизма е доверието и любовта. Ще пишете ли един ден за любовта?

Мислех, че не мога да намеря достатъчно добра история за това, но намерих. Прекрасна, брилянтна история и може би някой ден ще я напиша.

Но това не е следващата ви книга.

Не, следващата ми книга е за България през 20-те години. Надявам се до лятото на следващата година да излезе.

Да се върнем към наградената ви книга, към „Възвишение“. Как си представяте кариерата й в превод?

От една страна, книгата ще бъде лесно възприета, защото разказва за характерен за Европа типаж, когото читателите познават – авантюристите, които националните революции от XIX век притеглят като магнит. Това, което би затруднило разбирането й, е, че българската среда на този универсален сюжет е описана с много непознати за чуждия читател детайли.

*Европейска награда за литература: всяка година 37 страни предлагат свои кандидатури за най-добри изгряващи автори на Европа, които се разглеждат от специална комисия. Награждават се 12 или 13 души. Отличените автори получават по 5000 евро.