Дневник на жената, на която и омръзна да готви

Ирина Иванова, Десислава Найденова 23 December 2022

Всяко зло за добро. И в ковид пандемията, от която май сме напът да се измъкнем, имаше нелоши моменти – например след като цял ден си гледал сериал на дивана, вечерта се чувстваш емоционално изтощен, премисляш всичките два варианта за вечеря – да готвиш или да не готвиш – и решаваш да си поръчаш храна за вкъщи. По този начин продължаваш да си на дивана, само дето на любимата ти бамбукова масичка за сервиране в леглото вече имаш тристепенно меню от Takeaway.com, и продължаваш да се изтощаваш емоционално с още сериали.

Само че нищо не е същото, защото си похапнал добре – пилешка супа, пица пеперони и бисквитена торта например – и знаеш, че ще издържиш. Времето е твое. И понеже вариантът е повече от страхотен, продължаваш по този начин не само през първата година на пандемията (2020), но и сега, през 2022 г., признай си! Пък и защо трябва да се оправдаваме с пандемията! Понякога просто ти писва да готвиш.

Съвсем не случайно поставям пилешката супа на първо място. Според данните от Takeaway.com за тенденциите в хранителните навици на българина, най-често поръчвани на нашата територия са класическите за националната ни кухня пилешка супа и таратор, които са и моите любими супи. Има едни майстори, железни и в двете рецепти – „Ракета ракия бар“, но много често си поръчвам и знаменитата пилешка супа на ресторант „Щастливеца“, защото там наистина я правят „за душата“, неустоимо вкусна е. За таратора също си имам още един адрес  – „Скара бар“, където това ми е задължителната и единствена гарнитура към техните незабравими грил специалитети (комбинацията таратор-грил носи вечния аромат на лятото, нали?)  

Като стана въпрос за грил. Ясно е, че не съм вегетарианка, обаче се опитвам да ям месо не по-често от веднъж седмично и затова ми се иска то да е качествено и безкомпромисно вкусно приготвено. Не обичам варено или задушено месо, уви, нищо че така е най-полезно. Обожавам грил, но никак не ме въодушевява мариноването на месото преди това и най-вече – почистването на скарата и всички уреди след. Въобще вкъщи грил се поръчва, при това си имаме няколко проверени ресторанта и не експериментирам. Освен от споменатите „Скара бар“ и „Ракета ракия бар“, много често си пожелаваме от сочните и хрупкави ребърца на Ribs Brothers, които са много добри и в бургерите, но за бургерите – после.

Коя национална кухня е на второ място след родната в поръчките на българите? Според статистиката на Takeaway.com - италианската кухня, и най-вече пицата. Да си поръчаш пица в петък вечер си е направо ритуал! Винаги подкрепям добрите български марки, но само ако наистина са добри, никога по милост. Затова най-често поръчвам от Pizza Lab, където можеш да си комбинираш всякакви блатове с всевъзможни плънки, и от Leo’s Pizza, защото пък Лео си е италианец, пица магията му е в кръвта. Обичам класическите – маргарита, капричоза или пеперони, и няма никакъв вариант да ме видите да ям пица с телешко и ананас например. Оказва се, че именно тези три пици са най-поръчвани не само от мен, но и изобщо от българите. Дотук съвсем спокойно мога да се определя като 100% българка.

На трето място по поръчване е американската кухня, което означава най-вече едно – бургери с пържени картофки и пилешки крилца. Вероятно някои фанатици на тема здравословно хранене презират този тип храна, но за мен добрият сандвич и да, добрият бургер, е най-великото нещо на света. Както всичко останало, така и бургерът трябва да си намери майстора, за да изпъкнат всичките му достойнства – хлябът да не е „гумен“, месото да е сочно, салатата да е прясна, киселите краставички или другите видове туршия да са хрупкави, а сосът – плътен и в никакъв случай да не е прекалено солен. „Моите“ магьосници в жанра „бургер“ са Street Chefs, Scapto и Made in Blue (от този ресторант обаче задължително трябва да си поръчате и такоси, и лахмаджун с телешко и гриловано яйце).

И, разбира се, на четвърто място идва Нейно величество азиатската кухня. Проучването на Takeaway.com показва, че в Североизточна България и централните части на Южна България живеят най-големите фенове на японската и като цяло азиатската кухня, но да знаете, че и аз не им отстъпвам. Двете с дъщеря ми обожаваме суши, купили сме си специални каменни плочи за сервиране на суши, купички за соев сос, джинджифил и уасаби и бамбукови пръчици, разбира се, и когато поръчваме суши вкъщи, никога не го ядем просто така, от кутиите, а си го сервираме по всички правила. Адресът, от който чакаме Takeaway.com да ни доставят любимата ни азиатска храна, най-често е Edo Sushi, защото пресните продукти в случая са от първостепенна важност, а в този ресторант качеството им не подлежи на съмнение.

Да поръчаш храна за вкъщи в никакъв случай не означава да се лишиш от гурме преживяване. Ако избереш добър и проверен ресторант, на практика можеш да си поръчаш всякаква храна – от най-традиционната до истински специалитети. И никой не е забранил да я сервираш върху най-красивата си ленена покривка, в най-страхотния си сервиз за хранене, да запалиш свещи, да си налеете вино, да си пуснете, каквато музика си решите. Защото сте си у дома.

Просто не е нужно да готвите. Можете само да се наслаждавате.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР