Описват Васка Емануилова като жена, която оставя диря във въздуха, когато се движи. Ярка е следата, която художничката оставя и в българското изкуство, макар че талантът ù е бил поставян под съмнение и пренебрегван заради това, че е обичала друга жена.

Родена в царибродското село Комщица през 1905 година, Васка Емануилова следва експлозията на таланта си и завършва Държавната художествена академия през 1927 г. в класа на професор на Иван Лазаров. Четири години по-късно по нейна инициатива е създадено Дружество на новите художници, което представя новаторите в изобразителното изкуство и скулптурата. Именно там среща за първи път своята голяма любов – скулпторката Мара Георгиева.

Любопитна и отворена към случващото се в света на изкуството в международен мащаб, Васка заминава за Париж за тримесечна специализация. Срещата със свободата на артистичната бохема там променя сетивата ѝ. Мара Георгиева е част от компанията, която се отправя към града на Мане, Гоген и Роден в търсене на вдъхновения и отговори на много въпроси.

Изложбата „Васка Емануилова и Париж“ отбелязва 120 години от рождението на художничката и разказва за въздействието на Париж върху цялостното ѝ творчество.

Център на експозицията е текстът, в който Васка разказва за френската столица и историята, направила възможно пътуването ѝ дотам. То е свързано с рисуването на портрет на мадам Белен, съпруга на първия секретар на френската легация в София – Жан Белен. Благодарение на познанството си с това семейство Васка Емануилова успява да получи стипендия и да сбъдне мечтата си – да види Париж и да попие неговата артистична сила.