Тя е една от най-усмихнатите, нежни и красиви актриси на своето поколение. Тази година Аманда Сейфрийд ще навърши 40, а е в света на киното от дете.

На 15 вече се снима в сериали като „Докато свят светува“ и „Всички мои деца“. Става особено популярна с филма „Гадни момичета“ и сериала „Вероника Марс“. С годините главните роли в „Мама Мия“, „Клетниците“ „Писма до Жулиета“, „Червената шапчица“ развиват таланта ѝ, който не е само актьорски, а и музикален. Получава номинация за „Оскар“ за филма на Дейвид Финчър „Манк“, а преди три години се превъплъти успешно в образа на измамницата Елизабет Холмс в „The Dropout”. 

Наскоро я гледах и в ролята на терапевт в „Претъпканата стая“ – сериал, основан на истинската тежка история на човек с разстройство на множествената личност Били Милиган (разказваме за него в този брой). Двамата с Том Холанд са фантастични в образите.

Аманда обожава животните и от години живее във ферма със съпруга си Томас Садоски и двете им деца. Преди да срещне Томас, най-близкото същество до Аманда е кучето ѝ Фин. Изключително красив и звезда в социалните мрежи, Фин днес е на достолепните 12 години. Два пъти съм се виждала на живо с Аманда покрай промоцията ѝ на комедиите „Милион начини да умреш на Запад“ и „Тед 2“. Втория път ѝ подарих топка за Фин, която моята немска овчарка Лазар много харесва.

Новото ѝ предизвикателство е ролята на полицайката Мики в сериала на Max – „Ярка река”. Базиран на бестселъра на Лиз Мур, криминалната история обещава да бъде интензивно потапяне в квартал, опустошен от опиоидната криза – Кенсингтън, Филаделфия. Отчасти криминален трилър, отчасти прочувствена семейна драма, тази продукция изследва сложните взаимоотношения между две сестри на фона на полицейско разследване.

Две сестри, разделени от живота, но свързани от съдбата. И докато Мики е патрулиращ полицай и се бори с всекидневието на това да е самотна майка, Кейси е изгубена в света на зависимостите и живее на същите улици, които сестра ѝ обикаля. Кейси изчезва точно когато в квартала започва поредица от убийства, а Мики е принудена да се изправи пред сенките на миналото им, за да разкрие истината и да спаси сестра си. Британският актьор Никълъс Пинок е в ролята на партньора на героинята на Аманда – Труман. Той е неин ментор и близък човек, но от самото начало знаем, че нещо се е случило с него.

Срещам се с Аманда и Никълъс виртуално, докато аз съм в Лос Анджелис, а те в Ню Йорк, и е доста рано сутринта, особено при мен. Те са усмихнати и много приятни. Започваме да си говорим с Аманда и ѝ споменавам за подаръка на Фин, а тя, смеейки се, казва, че си спомня.

Питам я колко са работили с Лиз Мур по историята, за да я адаптират, тъй като книгата е доста по-различна. „Най-хубавото е, че Лиз и създателката на сериала Ники Тоскано правят историята заедно – разказва Аманда. – Обикновено писателите не са толкова ангажирани със сценария на една адаптация, но случаят тук не е такъв. Лиз пише тази книга от личен опит, познава хората прототипи на героите и това дава голяма достоверност на сериала. Тя ни помагаше в абсолютно всичко.“

Какво предизвикателство е да участваш в този сериал? „Знаех в какво се забърквам, тъй като героинята ми Мики страда по различни начини, но в същото време е водена от чувството си за справедливост. Тя слага всичко на място, но има толкова много ситуации, които не може да контролира. С някои неща в живота ѝ всеки от нас се е сблъсквал, така че да се свържа с нея не беше трудно, но в един момент да бъда нея всеки ден си стана страшно. Обикновено не оставам в образ извън снимките, но тя е толкова истинска и така усещаш битката на това място – кварталът Кенсингтън, където се случва всичко и който е персонаж сам по себе си, че ме обсеби доста.“

„Всеки един от тях има лични демони и морални дилеми – допълва Никълъс. – Моят герой е ченге, на което много му пука. Той е и нещо като ментор на Мики, помага ѝ да разбере ситуацията с тези хора.“ Двамата разказват обаче, че независимо от тежката история са успявали да се забавляват много извън снимките.

„Единия ден имаше слънчево затъмнение и се редувахме кой да гледа по 10 минути, докато си почивахме – разказва Аманда. – Аз бях с кучето си, а ти беше и с котката си“ – обръща се тя към колегата си. Питам я и какви специфични нови умения e трябвало да усвои за ролята на ченге. „Начинът, по който се държи пистолет. Прекарах и една съвсем истинска смяна с полицаи във Филаделфия“ – спомня си Аманда.