Поучи ли се от житейския път на майка ти?

Не знам. На нея й е било трудно да ме отгледа сама, но тя беше много борбена, много силна. Имаше смелостта да каже всичко, което мисли. Затова доста хора я обичаха и доста я мразеха. Опитвам се да бъда силна като нея, но понякога се уморявам.

Какво Пепа Николова така и не разбра за теб?

Че пуша. Иначе й казвах почти всичко.

Кое беше последното нещо, което си казахте?

В последните няколко дни тя беше в кома и нищо не успяхме да си кажем. Преди това й казах, че много я обичам, и тя ми каза, че много ме обича. Всъщност най-много ме боли, че не си поговорихме накрая. Имах нужда от това. Мисля, че и тя имаше да ми каже много неща. Щастлива съм, че разбра, че съм назначена в Театъра на армията и поне имам работа.

Каза, че мечтаеш за нормално семейство. В едно интервю Руслан Мъйнов казва същото. Защо се разделихте, след като имате сходна визия за бъдещето?

Просто дойде моментът да се разделим и го направихме. Хората се срещат и се разделят. Никой не е виновен, просто се случва. Хубавото е, че всичко протече нормално - нямаше скандали, драми, и останахме приятели. Но не обичам да говоря за интимните неща от живота си.

С какво не можеш да се справиш в момента? Кое ти е най-трудно?

Освен с емоционалния стрес, не мога да се справя и с плащания на данъци и сметки. Това е моят личен ад - да се редя на опашки... Аз много се промених след смъртта на майка ми. Станах по-сериозна. А не искам. Искам да съм дете и да правя глупости. От друга страна, се радвам, че престанах да ги правя. Кой ме е погледнал, кой не е... Как да се облека, как да се гримирам...

Всъщност никога не ме е интересувало как се обличам. Имах също така проблем с едно рено, което си купих на старо от един приятел, с който се познаваме от много години. Той твърдеше, че е направил основен ремонт на колата и аз му се доверих. Видях, че има някакви проблеми и отидох на преглед. Всички от сервиза се изумиха, че изобщо съм стигнала до там с тази кола. Едва успях да я продам.

Не си ли суетна?

Някои от приятелите ми казват, че съм суетна, защото изпитвам необяснима страст към огледалата. Обичам огледала, но не за да се кипря, а защото дават простор и светлина. Страхувам се от мрака, обичам да е светло. Вкъщи имам голямо огледало в антрето и гардероб с огледални врати в спалнята.

Какво виждаш, когато се гледаш в своите огледала?

Едно дете, което не може да разбере защо се случват някои неща.

Винаги ли си искала да станеш актриса?

Няма нещо, което да искам на всяка цена. Майка ми искаше да стана адвокат. Казваше ми: „Ако те бива, ще те търсят и без да си завършила за актриса. По-добре учи право." Само че аз не се виждам като юрист, не мога да уча такива неща и кандидатствах НАТФИЗ. Във втори курс обаче изпаднах в много сериозно колебание дали да не се откажа.

Имах една седмица снимки в руската продукция "Турски гамбит" и се върнах ужасно отчаяна, защото работих с изключителни професионалисти, които иначе се държаха като съвсем нормални хора, което в България не е чак толкова често срещано. Обикновено най-некадърните се изживяват като най-големите звезди. И в един момент изгубих смисъла - защо да се занимавам с това? Но в крайна сметка продължих, защото не мога да си представя да правя нещо друго.