Чудила съм се защо Пепа остана без мъж до себе си.

Вероятно заради мен. А и е имала достатъчно любовни разочарования. Пред хората беше силна и не си подбираше думите, а всъщност беше чувствителна и ранима.

Може би защото Пепа е била резервирана към мъжете, първото ти гадже се е появило доста по-късно, отколкото при връстничките ти.

Напротив. За първи път се целунах с момче на 15 години. Бяхме на лагер и играхме на подаръци.

Е, ама това е съвсем друго!

Не е така, харесвах го. След това в училище имаше едно момче, с което бяхме гаджета около месец. Беше ми голяма тръпка... Не съм имала много сериозни връзки просто защото не съм от жените, които се хвърлят от мъж на мъж. Може би днес е по-модерно да ги сменяш като носни кърпички, но аз не го правя. А колкото до майка ми, тя винаги ми е казвала, че най-хубавото нещо е да имаш до себе си човек, на когото можеш да разчиташ.

Затова ли избираш по-възрастни от теб мъже?

Питаш ме, защото и Руслан (Мъйнов, първата сериозна връзка на Алекс) е по-голям от мен. Не знам. Просто така се е случило.

Разкажи ми за Руслан, били сте заедно 5 години.

Това беше първата ми сериозна връзка. Когато започна, бях почти на осемнадесет. Една връзка или продължава напред, или приключва. В нашия случай приключи. Просто се изчерпа. Слава богу, с Руслан останахме приятели. Той е добър човек и знам, че винаги мога да разчитам на него.

Три години никой не знаеше, че с Руслан сте гаджета.

Казах, когато ми писна да се говори, че имам връзка с Роро от ММ - сина на Вили Кавалджиев... Не смятам, че хората трябва на навлизат в личния ми живот. С Иван също дълго успяхме да се скрием от медиите. Научат ли, журналистите започват непрекъснато да питат за едни и същи неща, да ти се бъркат, да пишат простотии: тя му съсипала живота, той съсипал нейния, тя го ударила, той я ритнал, разделили се, после се събрали...

Разделяли ли сте се с Иван?

Не сме. И не сме се ритали и бутали. Обаче съм прочела ужасяващи неща в интернет как съм отнела бащата на едно дете и как не ме е било срам да го направя, след като съм израсла без баща. Понякога тези думи нараняват. Макар че в следващия момент си казвам: какво ме интересува какво си мисли някой? Аз си знам какъв е моят живот. В България много обичат да плюят, особено по форумите, където се говори анонимно.

Ти пък кога имаш време да четеш форуми.

Не чета. И знаеш ли колко ми е добре? Не разбирам и от компютри. Обаче винаги има кой да ти каже.

Защо започна да говориш публично за Йосиф?

Защото ми омръзна да мълча. Питат ме защо е завел дело за отнемане на родителските права. Ами да каже той. Но журналистите го щадят и не му задават неудобни въпроси.

Сигурно защото е болен.

Той не е бил болен цял живот. Защото мен цял живот са ме питали за него и аз все съм мълчала. Така че казах това, което мисля. Щастлива съм, че го казах, и не се срамувам от думите си. Единственото, което мога да добавя, е, че всеки трябва да си носи отговорностите.

Кой е моментът, в който осезателно ти е липсвал баща?

Когато никога не си имал нещо, не можеш да разбереш дали ти липсва. Плюс това майка ми е направила всичко възможно да не ми липсва баща. Така че не мога да ти кажа конкретен момент. Може би като малка, като съм слушала на кого баща му какво му е купил. А пък моят нищо не ми е купил... Сега, когато виждам как Иван гледа София, разбирам какво не съм имала. Но не ме боли. Безразлично ми е. Отдавна съм претръпнала.

Видях някъде в интернет, че съдиш баща си за имоти.

Никого не съдя, няма да съдя и не ме интересуват никакви негови имоти. Говорим за несъществуващи неща и за несъществуващи за мен хора.

Кога се връщаш на сцената?

На 10 октомври започвам репетиции в „Железният светилник“, ще играя Катерина. Много съм щастлива, ролята е страхотна. Обаче никога не съм поставяла кариерата на първо място в живота си. Не искам след години, като се обърна назад, да видя, че съм работила много, но съм останала сама. Което значи, че всъщност не съм направила нищо.

Александра довършва изречения...

Последният романтичен миг, който съм преживявала, беше... това лято в Банско. Една вечер Иван ме заведе на поляна, пълна със светулки. Беше като в приказка, беше изключително и божествено.

Излизам от кожата си, когато... ме лъжат. Когато се откриеш пред някого, е много страшно да ти забие нож в гърба. Полудявам, приключвам с него, край.

Мечтая... да си живея спокойно с Иван и София някъде на тихо място в къщичка с градинка. Харесали сме си няколко места, времето ще покаже какво ще се случи.

Когато не мога да заспя, мисля за... звездите. Страшно ми е интересно какво се случва там горе. Има ли друг живот, няма ли. Това са много странни неща.

Става ми хубаво, когато... ме целунат. И когато ми правят подаръци, но не непременно скъпи. Примерно едно цвете, откъснато от градината.

Шопингът за мен е... абсолютен ужас. Не го разбирам, ненавиждам го, мразя да ходя по магазини. И когато ми се налага, завършвам със страхотно главоболие. Хубаво ми е само когато трябва да си пазарувам за ядене, защото съм чревоугодник и обичам да си избирам разни вкуснотийки.

Изненадах се от себе си, когато... родих без упойка. Мислех, че не държа на болка, а се оказа, че жената може да търпи големи болки.

Бих преобърнала света, за да... направя хората до себе си щастливи.