„Бях постоянно бременна и това пречеше на работата ми. Освен това Тай така и не пожела да се снимаме заедно въпреки химията помежду ни и факта, че имахме две сериозни предложения”, оплаква се Кристиан, която също не е образцова съпруга. Тя кръшка с богаташ от Милуоки, а завърта и роман с британския актьор Едмунд Пурдом, който по това време е женен за старата й приятелка от колежа в Палестина Анита. След развода си с Тайрън през 1956-а, при който получава $1 млн. обезщетение и попечителство върху децата, Линда обявява плановете си за женитба с Едмунд. Те се осъществят едва през 1963-а и бракът им трае само година: „Цялото ни съвместно съжителство нямаше и 24 часа. Не се сърдя на Едмунд, защото беше изтощен от това, че ме чака толкова дълго.“

Междувременно съблазнителката се отдава на любимото си занимание – лов на женени мъже.

Целувката на смъртта

Говори се, че разореният Едмунд преследвал Линда до Сен Мориц, където тя отишла на Коледа през 1956 г. да си търси приятел милионер, който да поддържа екстравагантния стил на живот, осигуряван й от Тайрън. В крайна сметка в капана й пада испанският автомобилен състезател маркиз Алфонсо де Портаго, когото Кристиан нарича „любовта на живота ми“. За нея не е никакъв проблем, че неотдавна съпругата му Карол го е дарила със син. Актрисата дори придружава спортиста на състезанието „Хиляда мили“ в Италия през 1957 г. и двамата са снимани точно преди старта. Кадърът остава в аналите като „Целувката на смъртта“, защото в разгара на ралито 28-годишният Алфонсо загива и убива 10 зрители с ферарито си. Не след дълго си отива и Тай Пауър, покосен от инфаркт на снимачната площадка едва на 44 г.

Трагедиите не пречат на Кристиан да предприеме околосветско пътешествие с бразилския минен магнат Франсиско Пинятари, който е имал стотици жени, но се хвали, че с нея е правил „най-страхотния секс за всички времена“. Кариерата на Линда постепенно запада - тя получава малки роли в Холивуд и снима предимно в Италия. Правейки документален филм за коридата, среща бикобореца Луис Домингес, бивше гадже на Ава Гарднър, с когото заживява в римския квартал Париоли. Терасата на апартамента се превръща в арена на среднощни купони, на които тореадорите носят на прекрасната си домакиня своите трофеи – ушите на биковете. Периодът ще бъде запомнен с куриозна случка: ревнувайки Линда от нейния любим Луис, кученцето й чихуахуа се самоубива, скачайки от последния етаж.

Селянчето на Ромина

По време на италианския си период Линда най-накрая взема при себе си Ромина, която е растяла в скъпи пансиони. През 1967 г. Кристиан играе майка на дъщеря си във филма „Златото на света“ на Алдо Грималди, в който се изявява и изгряващата естрадна звезда Албано Каризи (със сценично име Ал Бано). В следващите години Ромина и певецът снимат заедно 7 ленти, а през 1970 г. стават семейство. Булката е едва на 18 и майка й е бясна. Тя от първия миг не одобрява зет си, нарича го „селянче“. Отива на сватбата в южното градче Челино Сан Марко в последния момент. Линда намира Ал Бано за антипатичен и егоист. Той не е от нейната черга – нито е актьор, нито е богат, нито е благородник. Дори не е чаровен. За да покаже пълното неодобрение към избора на дъщеря си, холивудската дива прави унизителен подарък на отрудената свекърва на Ромина - обикновена кутия с бонбони „Бачи”, но толкова малка, колкото женицата не е виждала. Журналистът Джиджи Везиня, който присъства на този странен ден, си спомня: „Гостенката беше уникална жена - от типа, който, като говори с теб, ти внушава, че това е най-приятното занимание на света. Наречете го обаяние или както искате, но аз така ще запомня Линда Кристиан.“

Майката така и не преглъща брака на дъщеря си и двете се отчуждават, като Линда се връща към любимите си занимания – рисуването (сега с картините й е изпълнена цялата къща на Ромина), пътешествията и мъжете – нижат се връзки с 27 години по-млад от нея мексиканец, с милиардера Пол Гети, с италианския актьор Джани Деи и много други...

След изчезването на Иления и краха на отношенията с Ал Бано Ромина заживява с майка си. Грижи се за нея през последните три мъчителни години от живота й. Когато Линда е победена от рака, дъщеря й казва: „Тя бе красива и отвътре, и отвън. Последната дума, която изрече, описва целия й живот: любов.“