Лепа Брена ни очаква в офиса на продуцентската си къща „Гранд продукция". Преди да замине за Монте Карло, докъдето често пътува, мега звездата отдели специално за списание EVA време за откровен разговор.

Досега тя е издала 14 албума и 2 макси сингъла. Тази есен ще излезе новият й албум. След пауза от 16 години, догодина предвижда да направи голямо турне в бивша Югославия, както и мега спектакъл в България.

От 1982 г. до 1990 г. Лепа Брена и оркестърът „Сладки грех", с който пее, са правели по два концерта на ден в различни градове в Сърбия и в чужбина. В Сърбия тя събира в залата на културния център „Сава" 70 000 души. През 1985 г. концертът й в Румъния е посетен от 60 000 души. А през 1989 г. в София на стадион "Васил Левски", където слезе с хеликоптер на сцената, имаше 100 000 души. Тя признава, че това е най-добрият концерт в кариерата й. От 1987 г. до 1990 г. се снима в най-успешния и най-гледан филм в три серии „Хайде да се волимо". Предстои да се снима в четвърта. Участвала е още във филма „Тесна кожа", който ще остане в историята на югославската кинематография като най-гледания през 80-те години, както и в „Няма проблеми". Същевременно Брена и съпругът й, големият сръбски тенисист Слободан Живойнович, успешно управляват семейния си бизнес от няколко фирми.

Как протича един ден на Лепа Брена?

Понякога започва в седем сутринта и завършва в четири сутринта на следващия ден. Много е важно в такива натоварени дни да създадеш добра организация. От малка имам навика вечер, преди да си легна, да правя списък на задачите за следващия ден. С времето забелязах, че когато се натоваря с храна и не се разтоваря с фитнес, трудно издържам. Така че ходя на фитнес не само за да поддържам добра фигура. Или за да бъда в добра кондиция, дълго се разхождам.

Успявате ли еднакво добре да изпълнявате задълженията си в работата и към близките?

На моите години хората вече имат опита и умението да го направят. Една жена трябва да може да бъде и съпруга, и майка, и добра в работата си. Да поддържа делови контакти, както и връзка с близките и приятелите си. Дори не мога да си помисля, че е възможно да се занимавам само с едно нещо. Според мен мозъкът ми почива, когато работя. Не знам дали ще ми повярвате, че нямам време да се погледна в огледалото. А пък когато случайно се погледна и видя, че вече имам бръчки, се питам кога са се появили. Има жени, които постоянно мислят как изглеждат. Нямам време за това.

Каква е философията ви за живота?

Научете се да обичате и уважавате себе си и другите и гледайте само напред.

Режимът ви на хранене?

Родена съм в Босна, където се правят много тестени изделия, като например бюрек с месо или с картофи. Макар че израснах в семейство, в което спортът беше задължителен, като млада обичах тестените неща и бях по-пълна. Всъщност и до ден-днешен обичам да си похапвам. Избягвам обаче лоша и замразена храна, както и храна от типа „фаст фуд". Мога да кажа, че съм забравила да ям бял хляб, да пия сок със захар, а животинските мазнини съм намалила. Гледам още да не смесвам въглехидрати с протеини. Обичам морски деликатеси със зехтин и хубаво бяло или червено вино.

Готвите ли вкъщи?

Рядко ми си случва, а и готвенето ме изморява психически. Затова пък моят съпруг е в състояние след 15 часа работа да свали вратовръзката и да започне да готви. Това го разтоварва.

Освен че ходите на фитнес, тренирате ли още нещо?

Тренирам нещо подобно на аеробика два пъти седмично по два часа. Занимавам се и с йога. Тя е много добра за ментално отпускане. Голям противник съм на прекалено кльощавите. Няколко мои приятелки са доста пълнички, но имат такова добро излъчване, толкова са щастливи и доволни, че никой не забелязва дали са с 5 или 15 кг в повече. Мисълта да бъдеш слаб води не само до физическа, но и до душевна анорексия. Според мен една жена не трябва да настоява да бъде слаба на всяка цена. Трябва да се научи да бъде щастлива на всяка цена, дори да е 100 кг.

Коя е любимата ви марка дрехи и къде обичате да пазарувате?

Армани. Пазарувам по целия свят, най-често в Париж, Милано и Монте Карло.

Имате ли телохранители, когато сте извън дома си?

Да, но те не се забелязват, изключително дискретни са и не пречат на никого.

Отношението ви към пластичната хирургия?

Ако някой има дефект и това го прави нещастен, защо да не прибегне до нея? Но съм против липосукцията. Когато една жена иска да има стегнато тяло, нека се занимава със спорт, особено след 40-годишна възраст. За мен се говори, че съм коригирала тялото си. Например, че съм си изваждала ребра, за да имам тънка талия. Пълни съчинения. Какво имам да оперирам аз, която съм висока 180 см и тежа 67 кг?! (Смее се...) Много ми беше смешно и когато се говореше, че съм си слагала силикон къде ли не. Не съм си слагала никъде. Твърдя, че при мен всичко е природно и генетично заложено - и фигура, и излъчване, и талант, та дори и положителната енергия. Все едно съм спечелила шестица от тото. Целуната съм от Господ.

През есента на 2004 г. бяхте за известно време във Военно-медицинска академия в Белград. Някои сръбски медии тогава писаха, че имате проблеми заради силикон в гърдите.

Истината е, че имах тромбоза на подмишницата на дясната ръка. Въпреки болките и синините на ръката продължих да ходя на аеробика. Не обичам лекари и болници. Борбен човек съм и не се предавам, но тогава не можах да се справя сама. Децата ми можеха да останат без майка. Това, което ми се случи, приемам като божие предупреждение. От този момент разбрах, че трябва да обръщам повече внимание на здравето си.

Това ли е най-големият стрес, който сте преживели?

Не. Най-големият беше похищението върху детето ми. Когато ми взеха Стефан. Това не е тема, която мога да изчерпам бързо. То е цял роман.

Защо се случи?

Заради пари.

Колко беше откупът за 8-годишния ви тогава син?

2 милиона и 500 хиляди марки.

Разбрах, че сте започнали да пишете автобиографична книга. Ще опишете ли в нея този епизод от живота си?

За това не мога да пиша. Няма по-трагично нещо от това да не знаеш шест дни къде и как е детето ти... Дали е живо, или не. Не знаех дали искам да живея, или да умра...

След този случай не ви ли мина през главата да напуснете Сърбия и да заживеете в друга страна?

Една година след тази трагедия цялото семейство живяхме във Флорида, където имаме семейна къща. Признавам, че гледам да се занимавам с повече неща, за да не мисля какво ми се е случило в страната, в която живея. С нетърпение чакам Сърбия да стане член на Европейския съюз като България. В момента, за съжаление, е неуредена държава, където няма закони, нито правила.

Каква вяра изповядвате?

Аз съм мюсюлманка. Но в Сърбия всяко семейство има своя „слава" - т.е. всяка година празнува избран християнски религиозен празник. В нашето семейство славим Архангеловден - слава на съпруга ми. Аз почитам и празника на Св.Стефан. Посещавала съм два пъти баба Ванга. През 1988 г. тя ми каза, че отново ще дойда в България след година. Наистина през септември 1989 г. направих незабравимия за мен, а надявам се и за българската публика, концерт в София. Същата година пак ходих при баба Ванга и тя ми каза, че бъдещият ми съпруг ще бъде с бяла униформа. Започнах да мисля дали ще е лекар, капитан или хлебар. Въобще не ми мина през главата, че може да е тенисист!

Какво още ви каза Ванга?

Да не бъда толкова педантична, защото не може винаги да стане това, което съм планирала. И че вижда някаква къща, където ще събера всички певци. Вероятно става въпрос за продуцентската ми къща „Гранд продукция", която сега управлявам.

Къде и как се запознахте със Слободан Живойнович?

За първи път го видях на първа страница на един вестник. Боба беше сниман в цял ръст и имаше фигура на гръцки бог. На шега попитах как мога да се запозная с него. Трудно беше, тъй като и двамата непрекъснато пътувахме по целия свят. Запознахме се на премиерата на филма „Хайде да се волимо". Оженихме се пет години след това на 7 декември 1991 г. Сватбата ни в белградския „Интерконтинентал" нарекоха сватбата на десетилетието.

Откъде дойде псевдонимът Лепа Брена?

Брена е красива сръбска девойка от народа. Като ученичка в гимназията в Бръчко тренирах баскетбол и моят треньор ме нарече така, защото всички от отбора имаха кратки имена, а моето не можеше да се съкрати. Освен това му беше трудно да го изрича. А когато започнах да пея, един от музикантите от „Сладки грех" ме нарече Лепа и така ми остана за цял живот - Лепа Брена.

Коя е Фахрета Яхич, коя е Лепа Брена и коя е г-жа Живойнович?

Лепа Брена е дете, емоционална девойка, която обича да експериментира с таланта си, пълна е с позитивна енергия и фина еротика. Фахрета е майка, малко строга, обича да държи почти всичко под контрол, да овладява ситуациите. Госпожа Живойнович е дама, която обича да следва своя съпруг и да бъде негова сянка, тъй като на мен ми трябва мъж, по-силен от мен.

Но всички остават с впечатлението, че вие сте по-силната в семейството.

Заедно сме най-силни, но мисля, че мъжът ми е по-силен от мен. Той има повече енергия и е по-издръжлив. Трябва да живея с убеждението, че той е по-силният. Ако го изгубя, няма да бъда жена. Аз съм по-експонирана в публичното пространство. Него не го блазни популярността. Искам да споделя, че никой не познава Боба като мен и че това, което знам за него, ми е достатъчно.

Как се живее с него?

Големите мъже имат големи недостатъци. Но ако обичате някого и сте решили да бъдете с него, трябва да свикнете с тях, да не ги забелязвате и да не ви пречат.

Какво не харесва Слободан във вас и вие в него?

Вкъщи децата и съпругът ми на шега ме наричат Омега 3, тъй като пия тези хранителни добавки, следя какво ям и водя здравословен живот. На всички им пречи, че трябва да се перат килимите един път месечно, че трябва да е чисто и подредено. Когато кажа, че трябва да тичам, да спя, да не ям много и т.н., съпругът ми казва, че съм програмирана като робот. А на мен не ми харесват неговото спокойствие, овладяност и праволинейност. Това, което харесвам, е ведрият му дух.

Разкажете за децата си.

Стефан, по-големият, е на 15 г., но е висок 190 см и тежи 90 кг. Виктор е на 10. И двамата учат в американско училище в Белград. Със съпруга ми гледаме и Филип - 23-годишния му син от първия му брак. В момента е в Америка и играе тенис. Стефан също обича да играе тенис, а Виктор засега се увлича по футбол. Ако го питате какъв иска да бъде, като порасне, ще каже, че мечтата му е да сменя гумите на автомобилите от „Формула 1". Той е доста палав и динамичен, взел е вулканичния темперамент на баща си. Стефан е по-уравновесен. Не ги караме да спортуват насила. Само ги учим, че спортът е съществена част от живота и дори да не мислят да се занимават професионално, трябва нещо да тренират.

Какво бъдеще чертаеха за вас родителите ви?

Майка ми е кроячка, баща ми - медицински техник. Нямаха нищо против да се занимавам с баскетбол и с пеене, но никога не са имали специални планове за мен. Исках да уча медицина. За съжаление остана само мечта, тъй като нямаше пари, за да следвам. Бях нещастна. Записах „Туризъм" в Природо-математическия факултет в Белград. Обаче лекциите бяха на три места и ми беше трудно, защото нямах пари за билети. Ядях само хляб и кисело мляко. Освен това бях тъжна и самотна. За първи път разбрах какво значи да си извън родния дом. Но пък едно дете не може да порасне, докато е обкръжено от родителите си.

Какво стана после?

Реших да работя. Върнах се в Бръчко и срещнах оркестъра на Саша Попович. Един ден нахално взех микрофона и започнах да пея. Исках да покажа, че мога, че съм супер. Саша Попович се ядоса, но не можа да ме свали от сцената. Изпях няколко песни на Бони М, на АББА и на Тина Търнър - тогава се слушаше това. Саша ме накара да изпея една народна песен от Лепа Лукич. Това се случи в хотела в града, където съм израсла, публиката ме аплодира въодушевено. Казах, когато решат да говорим за работа, да ме потърсят. След два месеца бях на екскурзия в Дубровник и получих телеграма да се върна в Бръчко, тъй като Саша Попович иска да преговаряме за работа. Баща ми падна в несвяст като разбра, че тръгвам да пея с оркестъра. Но го помолих да пробвам, като обещах да не го посрамя. Той се съгласи въпреки волята си.

Кажете ми нещо повече за предстоящия ви албум.

Ще излезе през есента. Ще бъде нещо старо в нова опаковка. Според мен нова музика няма. Това, което е добро и което се слуша, е ретро музика от 60-те, 70-те и 80-те години, само че с нови, по-емоционални текстове и със съвременни аранжименти.

Бихте ли издали албум на български певец?

Не ги познавам. Може би трябва да се поинтересуват от нас.

Пожелайте нещо на българските си почитатели.

Очаквайте ме отново в България! Искам да повторя изживяването за вас и мен от 1989 г. в София!