Освен това Виктор притежава качества, които всяка жена би искала да открива в мъжа до себе си. Докато си вземал изпитите, 26-годишният студент по приложна лингвистика във Великотърновския университет с четири езика – немски, английски, руски и сръбски (след Шаолин и китайски), купил животновъдна ферма. Наел работници, печелел много. Взел си скъпа кола, разбира се.

С част от парите създал най-посещаваната фитнес зала в Горна Оряховица. Наскоро Виктор продаде хубавата си кола. Парите ще инвестира в новата си амбиция за детска школа по бойни изкуства. С вход и зала като тези на Шаолин, с китайска музика, с духа на манастира. Дух, който вече носи в сърцето си. На ръката му има ръчно изработена гривна от санталово дърво с печата на манастира, подарък от тамошен монах. На врата – китайска нефритена плочка от едната страна с дракон, от другата с феникс. За снимките към традиционното зимно облекло на монах воин добави и торбичка, подарък от монах отшелник. От нея извади и ни почерпи с изсушени парченца от бамбук – манастирска храна за енергия. След това ни разказва своята

Приказка за Шаолин
Всяко момче мечтае да отиде в Шаолин, но Виктор мечтаел два пъти повече. Защото тренира бойни изкуства от 6-годишен и се състезава от 12-годишен. Преди 5-6 години потърсил информация за манастира в интернет и от познат китаец в Пекин. Отговорът бил достоен да смаже и най-упоритата мечта. Нито Китай, нито манастирът били готови да приемат чужденци. Виктор обаче не се отказал. Миналата година разбрал, че Шаолин (Малка гора) ще обучава няколко чужденци. Изпратил документи, получил покана, за две седмици научил 200 китайски думи в университета. Така започнало неговото

Дълго пътуване към Шаолин
Първо - самолет от София до Мюнхен. След 12 часа втори полет от Мюнхен до Пекин. На летището в Пекин не го посрещнал никой, китайците разбрали само 5 от думите, които знаел. С жестове успял да обясни, че иска да се качи на влак. Едно такси го закарало до жп гара, каквато не бил виждал досега - с 250 коловози и 40 перона. Но това не била гарата, която му трябвала. Започнал методично да пита всеки дали говори английски. Получил най-малко 1000 отрицателни отговора, преди едно момиче да го попита на английски може ли с нещо да му помогне и обяснило на таксиметровия шофьор къде да го закара. Срещу още малко пари шофьорът му купил билет, закъдето трябвало да пътува. После Виктор чакал 13 часа влака, без да мръдне никъде заради огромната си раница. След 12 часа път стигнал до град на 100 км от манастира.

Спал в хотел, качил се на автобус, вървял доста пеша, накрая пред очите му се изправил входът на манастира, какъвто го знаел от филмите - с два тигъра отпред, с кръгла врата с извит покрив и дракончета в двата края. Дъхът му направо спрял. Бързо обаче го върнали в реалния живот. За да бъде приет в Шаолин, трябвало да положи няколко изпита. “Може би така беше най-добре, за да оценя какъв шанс ми се дава.” Тестовете за баланс, за координация, за бързина, за сила и т.н. преминал без проблем. Последният обаче бил истинско предизвикателство.

Тест за добро сърце
Трябвало да се изкачи на висока планина по приблизително 10 000 стъпала. Стигнал до върха за 6 часа. Там горе, близо до нещо като параклис към манастира, наемни работници строяли къщички за монаси. Докато Виктор катерел стълбите, работниците минавали покрай него с чували на гръб с пясък, цимент, тухли, варов разтвор. “Бях много изморен, обаче като виждах как хората носят тези чували, им помагах. Взема един, понося го малко, после друг, така се качих до върха.” Не разбрал какво точно казал игуменът на параклиса, но разбрал най-важното – че е приет да учи в Шаолин. После му обяснили, че е станало най-вече заради този последен тест, с него показал, че има добро сърце.

Манастирът отвътре
Манастирът е изключителна туристическа атракция, посещавана средно от 10 млн. туристи годишно. Приходите обаче отиват за правителството. Туристите имат достъп до една част от светилището. Друга е за монасите, трета – за монасите воини. Учениците им, сред които бил и Виктор, живеели в общежития на хълм зад манастира, до които се стига по 2000 стъпала. Хранели се в стола на манастира, мизерен и мръсен като старите комунистически столове. Храната била ужасна. Примерно ориз с вода или с рохко яйце, ориз с домати и тиква... “Нищо общо с китайските ресторанти в Европа, включително и в България, съобразени с представата на европейците за китайската кухня. Същото е и в традиционните китайски ресторанти.” Били 200 ученици, само няколко от тях чужденци.

Те обаче издържали по-малко от месец, макар че тренирали по лека програма само по 3 часа на ден. За 3 дни Виктор показал, че тези упражнения са много под нивото му и помолил да го преместят в китайската група, където тренирали по 12 часа на ден плюс бягане по 20 км. Направил го въпреки неистовата мускулна треска след последния тест, която го държала цяла седмица. “Първите 4-5 дни изкарах с много мъки. Толкова ме боляха краката, че слизах от леглото си на третия етаж на ръце.” Въпреки това поискал тежести, за да си поддържа мускулите след тренировките. “Монасите бяха вдигнали ръце от мен. Направо ги побърках. Но като цяло гледаха положително на ентусиазма ми.” Намерили му каменни гири с издялани на тях дръжки.

Състезанията
Един неделен ден в стаята на Виктор дошли игуменът на манастира и треньорът му и му казали, че след 20 минути тръгва за състезание. Трябвало да представя Шаолин в тежка категория над 90 кг, в която досега винаги губели. “Не бях подготвен, но тъй като у нас съм се състезавал дълго, за мен не беше проблем.” Състезанието обаче с представители на веригата манастири от планината У Тан, най-големите конкуренти на Шаолин, било изключително тежко. За осем часа Виктор победил в 6 срещи в китайски свободен бой. Т.е. удряш, удрят те, хвърляш, хвърлят те и т.н. Стигнал до финалната среща изморен “като недобито куче”.

Противникът му, за разлика от предишните, бил огромен китаец. С една глава над Виктор, с две рамене настрани, канара от мускули. “Удари ме поне 200 пъти, преди да успея да го ударя веднъж. Много бърз, идва, отива си, идва, отива си... Ударените места бързо станаха сини цицини. Веднъж обаче ми влезе много близко и пропусна да ме удари. Хванах го през кръста и за секунди премислих дали да го хвърля през глава назад. Беше много тежък, нямаше да мога да го вдигна. Ударих го с коляно през краката и го забих с главата надолу. Изпадна в нокаут и ми дадоха купата. Лекувах се три седмици след това.”

Славата
В манастира го посрещнали като герой и той веднага поставил условия: самостоятелна стая, интернет и да яде месо. Изпълнили всичките му желания. Прекарали му интернет в новата стая, като опънали по дърветата 4 км кабел от манастира. След това имал още две състезания, едното било организирано и излъчено от китайската телевизия в най-голямата провинция от 300 млн. души. Победил бързо. Срещата толкова се харесала на ръководството на телевизията, че моменти от нея станали част от заставката на излъчваното всяка неделя предаване и от рекламата за него. Така Виктор станал известен. Китайците даже обяснили с гордост на български туристи, с които разговарял, че “него го дават по телевизията”. След това финландски журналисти, които пишели статия за Шаолин, снимали Виктор в момент на шпагат във въздуха. Настоятелството на манастира решило да сложи една от снимките на един от месеците на календара на манастира за 2007 г. Когато Виктор си тръгвал, монасите му направили подаръци и му пожелали да се върне отново при тях.

Викторе, защо седя в манастира 9 месеца, а не си тръгна до края на първия като другите чуждестранни ученици? Защото исках да завърша не един, а четири курса – по тай чи, свободен бой, традиционно китайско кунг фу и бой с тояга, и да получа дипломи за тях. Освен това минах през всичко, което предлагат. Учих калиграфия, писане, рисуване. Знам да пиша 200 йероглифа, както и интересни сентенции.

Кажи ми нещо на китайски.
Например Съ. При низходяща интонация означава манастир. Ако е с възходяща, означава смърт. А ако е с равна – числото 4.

А сега някоя китайска сентенция, която ти е направила силно впечатление.
На български или на китайски?

Нека да е на български.
Ще ти кажа една, от която създадох моя мисъл: “Няма твърде сложни неща на света, ако човек вникне в съдържанието им.” Ето и моя вариант: “Няма невъзможни неща на света, ако човек е готов да положи необходимите усилия.” Майка ми твърди, че това е моето мото, откакто съм се родил. Ето други китайски сентенции: “Бурите карат дърветата да пускат дълбоки корени”, “Нещата са трудни, преди да станат лесни”, “Практиката води до съвършенство”... знам още много.

Ходят ли монасите воини по стените, както го правят по филмите?
Могат да направят по 2-3 крачки, но това го мога и аз. Невероятното, което са правели старите майстори, е било да пробиват с пръстите на ръцете си дупки в дърветата. В Шаолин следите от пръстите им все още се виждат по някои дървета. Мога да дупча с пръсти дървена врата и да разбивам тухли, но не и това. В манастира видях и вдлъбнатини по камъните и бетона на пода, останали от краката на някои монаси, тренирали 30 години в тези помещения.

Видя ли някои от тези стари майстори воини?
Когато отидох в манастира, имаше двама от тях. Единият ми стана учител, другият почина на 84 г. Пратиха ме да разтребя стаята му. В малката градинка към нея имаше саксии с добре гледани цветя. До тях стоеше лейката, с която монахът ги е поливал. Чучурът й беше отгоре, закривен навътре. Т.е. за да потече вода от нея, трябва да я вдигнеш на нивото на гърдите си. Не можах да я изправя с две ръце до гърди. А този възрастен човек го е правил всеки ден до последния миг от живота си.

Значи не става дума само за физическа сила.
В манастира видях духовната страна на нещата, осъзнах много грешки, които съм допускал, и намерих себе си. Това според мен е най-важният урок, който получих. Когато те срещнат по пътя, китайците слагат ръка на рамото ти и те питат дали си гладен. Ако кажеш да, те водят и те хранят. Не можах да науча думи като завист, егоизъм, интригантство, защото в езика и в живота им ги няма. Такива са китайците – безкрайно търпеливи, безкрайно вежливи, изключително внимателни, по никакъв начин не те натоварват. Приемам като мисия чрез мен младите българи да се докоснат до тази древна люлка на бойните изкуства, до този център на хуманността.

Случвало ли се е тук, в България, да набиеш някого на улицата?
Когато някой изключително назлобен тръгва да ме бие, първо избягвам ударите му с привидно плавни, но достатъчно пъргави движения, след това с една ръка блокирам ръцете му в костите при китката. Той започва да търка ръцете си, защото много го боли. Някои плачат. Но аз на практика не съм го ударил нито веднъж. В манастира научих, че старите майстори са поразявали врага си чрез очите, чрез цялото си излъчване, чрез вътрешната си енергия чи. Бръснели си главите не защото са монаси, а защото са смятали, че косата задържа тяхното чи.

Ти поразявал ли си някого с поглед?
Налагало се е да погледна някого по-лошо, за да го обезсърча. В източните бойни изкуства се вярва, че 50% от двубоя приключва преди противниците да са разменили първите удари. Когато например се разминавам с доста агресивен човек, който се блъска, стягам тази част от тялото си, която е в съприкосновение с него. След като установи, че все едно се е блъснал в стена, погледът му се променя, както и цялото изражение, адреналинът се изпарява. Замества го друго вещество, което кара краката и ръцете да тежат като олово.

Плаща ли за престоя си в Шаолин?
Само първите 3 месеца. Останалите 6 не, заради това, че се състезавах за манастира. Но сумата, която се плаща, не е голяма.

След като си станал известен, вероятно около теб са се въртели доста китайки.
Ухажваха ме. И то предимно по-възрастни от мен с 5-6 години жени... Има европейци, които харесват азиатската красота, аз не съм от тях. Но ми беше любопитно и разпитах приятелка китайка как протичат любовните им срещи. Отивали на ресторант, следвало предложение да отидат в хотел, това всъщност е предложението за секс. Ако момичето каже, че има някаква работа, значи отказва и обратното. В хотела лампите се изгасят, прави се, каквото се прави, и си отиват. Няма ухажване, няма любовни игри. Не съм срещал и младежи да се целуват на улицата. За мен е малко примитивно.
И още: през лятото ясно се вижда, че младите момичета не почистват космите си не само под мишниците, но и по краката и където и да било другаде. Това не ми харесва. Ето и друга разлика. Когато гостувах на мой приятел китаец, забелязах, че гаджето му, с която ходеха от 10-ина дена, го пере и чисти жилището му. Попитах я защо го прави, след като не са говорили да се женят. Каза, че е длъжна да се грижи за него. В тези грижи, между другото, влизат и всекидневен релаксиращ масаж, както и да плаща сметките в заведение. Макар че мъжете са малко по-добре заплатени.

Не е било без значение, че имаш тук приятелка, която те чака.
При това ме чака доста сериозно. Казва се Християна. Бургазлийка е, учи в Търново приложна лингвистика. Майка й има магазин за козметика и парфюмерия в Бургас, помага й, когато е там. От три години сме гаджета, делили сме се само през 9-те месеца, докато бях в манастира. Като се върнах от Шаолин, я видях с други очи. За времето, откакто сме заедно, имах тежки и добри моменти, но на Християна не й правеше впечатление нито с каква кола се движим, нито дали ходим по скъпи заведения. Не е от момичетата, които се вълнуват от пари, власт, позиция. Оценявам скромността й.