Патрисия Каас за мен е спомен за дъждовни дни, изтичащи с гласа й в чаши червено вино или коняк. Тя е и фон на спиращи времето готини разговори, и бездънна пропаст на дълбока тъга. И музика, даваща темпото на върволица моменти на интимност, в които сме изгубвали представата за всичко освен за това, което желаем и усещаме. 

На 12 юни в НДК в красиво шоу с изключителна класа, елегантност и финес Патрисия Каас представи новия си албум. На ръба на най-нежната струна на еротиката 42-годишната френска певица разходи по бельо съвършеното си тяло с приказни крака и най-изящните глезени, без да остави усещане за нещо прекалено. И завладя 4000 души с дълбокия си драматичен и голям, и силен, и нежен глас! Глас, който се ражда не от гласните струни, а някъде в стомаха, където пърхат пеперудите на възбудата, когато си влюбен. А шумоленето на крилата им вибрира като френско “р”, гъделичкащо под лъжичката. Удоволствието беше още по-голямо заради красивите й текстове, величествения тембър и истински френската й музика... Заедно с музикантите й и екран с изключителна мултимедия шоуто й включваше танцьорка, движеща се като че ли прелива от едно агрегатно състояние в друго.
Говорим с Патрисия в хотела, в който е отседнала, преди шоуто.

Патрисия, разкажете за новия ви албум и шоуто довечера. Защо се казват Kabaret и как бихте ги описали? И защо ви нямаше толкова време на сцена?
Да започна отзад напред. (Усмихва се.) Имах нужда от почивка. Пея от тринайсетгодишна, а от 88-а, след появата на първия ми албум, не бях спирала да записвам в студио и да ходя на турнета. Исках да си остана за малко вкъщи, да обърна внимание на личния си живот. Направих го и впоследствие албумът се получи много бързо. Нарекох го, както и спектакъла, който създадохме за него, Kabaret - с „К” като Каас (на френски думата се пише със „C”). И двете са вдъхновени от 30-те години на миналия век в различни страни. Носят усещането за Берлин по времето между световните войни с фаталните, независими и силни жени, плюс емоцията на тангото в Буенос Айрес и на джаза в Сен Жермен де Пре. Мисля, че се получи елегантен спектакъл, популярен, с ново звучене, разнообразен, достатъчно семпъл и изчистен.

И вие ли сте фатална, независима и силна жена?
Може би съм.

А тъжна ли сте? Защо повечето ви песни са такива?
Може би има известна меланхолия в мен. Много ми влияе времето. Когато навън е мрачно, и на мен ми е тъжно. Може би някои вечери меланхолията е по-забележима от други.

Какво все пак ви прави щастлива?
О, животът като възможност, срещите, хората, страстта, която нося в себе си. Обожавам музиката, но още по-голямо щастие е да мога да я споделя от сцената. Не ми е достатъчно да записвам само в студио. По-малко истинско е. Имам нужда да виждам хората, за които пея. Прави ме щастлива и кучето ми... (Междувременно, докато правим интервюто, малката й болонка Текила подскача около нас.)

А има ли мъж до вас в момента?
Да. Казва се Яник и е страхотен. Точно такъв, от какъвто имам нужда – страстен, присъстващ, нежен и фин. Такъв е даже когато не се виждаме за известно време, защото с моите турнета е трудно. А и всеки от нас има своята работа. Не можем да бъдем винаги заедно. Но съм свикнала. Дори ми се струва странно да живея с някого непрекъснато, всеки ден.

Откога сте заедно и с какво се занимава той?
От почти година. Срещнах го по време на един частен концерт. Главен готвач е с ранг три звезди Мишлен (най-високата степен за професионализъм в кулинарията). Готви много добре.

Какво най-много обичате да ви готви?
Всичко, но вкъщи и да не е прекалено изискано. Нямам нужда от декорации, сложнотии... Достатъчно е да ми направи салата. И да се чувстваме уютно заедно.

Говорейки за мъже, вярно ли е, че сте разбили сърцето на Ален Делон? И ако е така, защо?
Със сигурност може да ви отговори само той. Но не мисля. С него се познаваме много отдавна. Преди около 20 години дойде на мой концерт, на финала ми подари рози и ме покани на вечеря. Пихме много скъпо розе, аз счупих почти пълната бутилка. докато разказвах нещо и замахнах, без да искам. Много е красив и впечатляващ. Много чаровен мъж. Може би можехме да станем гаджета, но в същото време приятелството понякога е по-важно от една афера... и със сигурност продължава по-дълго. Обажда се и се виждаме като приятели, но не често. Беше на последния ми концерт.

Приписват ви афера и с друг много известен и талантлив мъж - Джеръми Айрънс, с когото си партнирахте във филма „И сега... дами и господа“. Бяхте ли влюбени един в друг?
По-скоро се поддадохме на чара си. Когато прекарваш толкова време с някого и ролята ти изисква да сте близки, да се държите за ръце... Вечер или след снимки се събирахме с екипа, говорехме си след снимки, вечеряхме. И така започваш да чувстваш другия близък, чувстваш, че му имаш доверие. Бяхме интимни. Между нас имаше близост, повече от сексуална. Не мога да вляза в главата на един мъж, но мисля, че имаше нежност помежду ни и взаимно възхищение. Той е много чувствителен човек.

Кой е най-любимият ви спомен от снимките на този филм?
Чувствах се прекрасно, срещнах много интересни хора. И всички бяха толерантни и внимателни с мен. Освен моето кученце Текила, което режисьорът Клод Льолуш ми подари, когато приключихме филма, ми остана и едно откритие, което направих за себе си. А то е, че за първи път се харесах и възприех без грим пред публика. В музиката винаги се стремя да съм перфектна, да изглеждам добре, да нямам уморен вид. А във филма играех роля на тъжна, уморена от живота и болна жена. И ме гримираха като такава. По време на снимките избягвах всички огледала, за да не се обезкуража от външния си вид. Но когато гледах филма и видях лицето си, притесненията ми отпаднаха, защото се видях каквато се познавам, каквато се събуждам сутрин. И беше много докосващо и ми даде много повече като гледна точка към мен самата.

А целувката ви с жена промени ли ви?
Не бих казала. Беше преди много години. Режисьорът Стенли Донън ми предложи да играя ролята на Марлене Дитрих във филм за нея, за който всъщност направихме само пробни снимки и промо, но така и не стана реалност. Не намериха финансиране. Имаше сцена, в която Марлене изненадва съпруга си. Известно е, че тя е харесвала и жени. Прибирайки се, вижда у дома си мъжа си и бивша своя любовница, която по някаква причина е там, грабва я с много мъжки маниер и я целува уста в уста, дълбоко. Тогава го направих за пръв и единствен път в живота си и на всичкото отгоре пред публика.

Как ви се стори?
Притеснявах се много. Ролята на момичето, което трябваше да целуна, играеше една млада актриса. Тя много се стараеше. Приближи се до мен и каза: „Ако не се чувствате уверена, можем да се скрием някъде и да порепетираме...” Тая мисъл ме шокира и просто я грабнах и я целунах, за да приключим по-бързо. Не съм го повтаряла оттогава.

Има ли нещо, което да ви липсва?
Загубих майка си, когато бях на 20, а баща си - шест години по-късно. И сега, когато слушам млади хора да се оплакват от родителите си, мисля колко много бих искала да имам някого, който даже да ме критикува или да ми казва какво да правя и какво не. Толкова е приятно да знаеш, че има кой да те прегърне топло.

Тази година участвахте в Евровизия. Как ще коментирате българското участие?
Става въпрос за момчето с... (показва с жест на челото си) късия бретон. Какво да кажа... Всеки артист има правото на избор - да бъде по-традиционен, повече поп или денс. Все пак той беше доста различен от останалите в стила си. Не знам доколко Евровизия е показателна за един артист... Аз например завърших на осмо място, но това не рефлектира върху кариерата ми. От друга страна, решавайки да се явя, исках да бъда себе си, а не да играя ролята на някой, който ще защитава Франция. А истината е, че Франция никога не е гледала толкова много Евровизия. И ме уважава за решението ми да се явя на този конкурс. Освен това моята песен беше традиционно френска. И затова, а и по принцип смятам, че човек в живота трябва да прави това, което той самият чувства и мисли. И печели, когато не се страхува да бъде себе си.