Дошла по повод на политическия трилър, който ще снима у нас, тя си бъбри сладко с нашата журналистка за живота в Холивуд: за Деми, Брус и Аштън, за уроците по кабала, които е посещавала с Мадона, за Пачино като Майкъл Корлеоне, за Джон Траволта и неговата сциентология... Както и за филма, който ще се снима тук.

 

В България за три дни беше холивудската продуцентка Това Лайтър. Преди да стане независим продуцент, в продължение на 10 години е била президент на холивудската продуцентска компания Imagine, чийто собственик е Рон Хауърд (режисьор на “Шифърът на Леонардо”, “Красив ум”, “Далече, далече”.., актьор продуцент, сценарист, носител на два Оскара). Самата Това е била сред продуцентите на филмите “Евита”, “Никсън”, “Ченге в детската градина”.

 

В България Лайтър ще продуцира филм в партньорство с Ралица Хофстетер, партньора й Джеси Стийл и тяхната компания Reflection Film.

 

Ралица и Джеси ме представят на Това в Гранд хотел София. Холивудската продуцентка е хубава жена. Руса, облечена елегантно и дискретно, тя е от тези дами, чиято възраст спира някъде около 40. Поръчва си фреш от ряпа и моркови и отваря с интерес последния брой на ЕВА. Прави комплимент за модерната визия и разлиствайки страниците, попада на реклама с Деми Мур. „Оу, Деми!”, възкликва Това. „Страхотна жена. От нея научих нещо много важно.”

 

Какво е то? - питам.

 

Че трябва да организираш живота си така, че да не го спираш, да не му пречиш, а да му помагаш да продължава.

Деми игра главната роля във филма на Гари Олдман Scarlett Letter, за който работех и аз. Спомням си, много се коментираше, че държи да я придружават секретарка, готвач, треньор и бавачка за децата й. Някои го приеха като прищявка на глезена звезда, докато не започнахме работа. Всичко около нея се оказа добре изчислено. Секретарката менажираше страничните й ангажименти, защото Деми промотираше и друг филм, имаше и къщи, за които да се грижи. Брус също беше ангажиран със снимки. И за децата им, които бяха с нея, се грижеше бавачката. Няколко месеца преди снимките Деми беше родила третото си дете и спазваше железен режим. Всяка сутрин ставаше в 4 ч., караше колело до снимачната площадка, тренираше с треньора си, който й беше и масажист. След това взимаше душ и беше готова за грим точно на време. Ядеше специална храна, приготвена от готвача й, която да й помага да бъде във форма. Благодарение на екипа от четирима човека около нея Деми беше винаги изрядна на снимачната площадка и успяваше да живота си цялостен и на ниво.

 

Останахте ли близки с нея?

 

Наскоро минавах през Торонто и се обадих на Деми и Аштън. Изглеждат много влюбени и щастливи. Иначе съм празнувала Нова година с нея и Брус преди години в един клуб в Сън Вали. Брус обожава музика и беше поръчал бенд от 12 човека, а той свиреше с тях. След като се разделиха с Деми, понякога се виждам с него, понякога – с нея, но актьорите пътуват непрекъснато по цял свят и е трудно да поддържаш връзка с тях.

 

Бях много впечатлена от факта, че сте работили за филма „Евита“. Разкажете, моля, повече за впечатленията ви от Мадона.

 

Тя е един от най-работещите хора на тази земя. Била съм с нея и в клас по кабала и докато аз просто седях и слушах, тя задаваше въпроси, записваше си всяка дума, изцяло погълната от знанието. Би могла да взема частни уроци, но пристигаше в Центъра по кабала сама с колата си, без бодигард, говореше си с всички. Спомням си на едно парти преди  Оскарите дойде три часа след началото и когато я попитах защо е пристигнала по-късно, тя ми каза: „Ами днес е Пурим.” Това е еврейски празник, по време на който хората носят карнавални костюми, а преди карнавала се чете един свещен текст на иврит - “Свитъкът на Ещер”. Този език и аз не го разбирам, а Мадона е седяла в продължение на три часа да слуша четенето. Това изисква истинска отдаденост. На двеста процента! Така беше и в работата ни по „Евита“. Въпреки че се разбра, че е бременна и това беше голям шок, нямаше по-подготвена от нея във всеки един момент.

 

Как мислите, дали ще се развеждат с Гай Ричи?

 

Не зная.

 

Това, вие сте завършили история на изкуството и философия в Йерусалим. Как стигнахте до Холивуд?

 

Докато следвах в университета, направиха телевизията в Израел и някой ми намери работа като секретарка. Тогава разбрах, че шоубизнесът много ми харесва. Преди 30-40 години обаче в Израел нямаше училище за кино. След шест месеца в телевизията заминах за Ню Йорк, намерих си работа в рекламна агенция. В продължение на две години и половина денем правех телевизионни реклами, а вечер ходех на филмово училище. След това отидох в Ел Ей и реших, че трябва да си намеря работа там. И си намерих - в екипа, който правеше „Кръстникът II“.

 

Значи познавате Ал Пачино?!

 

И Франсис Форд Копола, Робърт Дювал, Даян Кийтън... С Пачино съм работила само в този филм. Когато го видях за първи път в офиса, изглеждаше доста небрежен. Даже попитах кой е и не повярвах, че е той. Когато се облече като Майкъл Корлеоне и излезе на снимачната площадка, се превърна в друг човек. Аз тогава бях асистентка. Спомням си, един ден го потърси едно момиче по телефона и каза, че била братовчедка му. Предадох му, но той не ми обърна никакво внимание. Споделих притеснена, че даже не ме е погледнал, а те ме успокоиха: „Това, всеки ден поне хиляда момичета го търсят и казват, че са му братовчедки!“ На снимачната площадка двамата с Де Ниро говореха помежду си на някакъв измислен италиански. Беше много забавно. Спомням си, че ми бяха наредили: „Каквото поиска Ал Пачино, трябва да го има. Само при никакви обстоятелства не му давай алкохол.“ Обаче... снимаме цял ден една много голяма сцена. Снимките продължиха дълго, всички бяха в костюми. И осветлението беше непрекъснато пуснато. Свечеряваше се и вече към 19-20 ч. Пачино ми каза: „Не мога да продължавам повече така. Трябва да пийна една чашка алкохол за релакс.“ Просто беше започнал работа в пет сутринта.

 

И какво направихте?

 

Наруших дисциплината. Намерих чаша някакъв ликьор и му го занесох.

 

Със сигурност филмът е толкова готин и заради това.

 

(Смее се) Да, съгласна съм. Имам заслуга. Това, че дадох алкохол на Пачино, спаси филма и направи сцената страхотна. Напоследък обвиняват Пачино, че прави филми само за пари. Той се снима в няколко филма за Ню Имидж. Един с Де Ниро, който още не е излязъл, „88 минути“, който отнесе доста критики, но... истината е, че не всеки филм може да има успех. Всеки има добри и лоши периоди в живота си. Веднъж попитах Джон Траволта как издържа емоционално на върховете и спадовете в живота си, защото като млад беше най-голямата звезда, а след това имаше дълъг период, в който не беше никой и след това Тарантино го върна.

 

И той какво отговори?

 

Каза ми, че благодарение на сциентологията е разбрал, че понякога просто неговата кариера не върви добре, но той самият винаги остава същата талантлива личност, каквато е бил по време на успеха си. Научил се е да разделя нещата. Талантливите хора са талантливи. Понякога кариерата им не върви добре.

 

Разкажете ми за филма, който ще снимате в София. Какво ви привлече към него?

 

Идеята за филма е на Рали. Тя и Джеси са мои съпродуценти. Сценарият е на Рон Бас (сценарист на “Рейнман”, “Сватбата на най-добрия ми приятел”) и е допълнен от Дейвид Лейтън. Изпратиха ми го Рон Бас и Лукас Фостър – мой колега продуцент. Прочетох го и историята много ме докосна. Разказва се за една силна жена с български корени, която живее в Ню Йорк, работи като експерт на Sothеby’s и Christiе’s. И се връща в България, за да открие коя е. Материалът е много добър. Видях своята лична история в този текст. Аз напуснах родната ми страна рано и всеки път, когато се завръщам в Израел, разбирам, че обичам страната си, приятелствата си и не мога да ги заменя. И всеки път имам усещането, че Боже, може би е последният път, в който виждам родителите си. И е тежко. Мисля, че с тази история могат да се идентифицират доста хора, защото днес светът е глобално село. Ето, Джеси е от Америка, а живее в България, Рали е от България, а живее в Швейцария, аз съм от Израел, а живея в Америка. И всички ние се изправяме пред въпроса кои сме и какво трябва да пожертваме, за да успеем.

 

Кои актьори имате предвид за филма?

 

Обсъждахме различни актриси за главната роля и се оказа, че всички единодушно много харесваме Катрин Зита Джоунс.

 

Мислите ли, че ще приеме?

 

Говорили сме с мениджърите й. Очакват да им изпратим по-детайлни параметри за условията. Иначе не се притеснявам дали би приела, защото актрисите се интересуват от роли. А тази е достатъчно сложна и интересна. Ако при недвижимите имоти продажбата зависи от мястото и квартала, във филмовия бизнес е важен материалът. Ако Катрин види роля, която да я развълнува, когато прочете сценария, и се усети в нея... тя може би ще каже „да“. Освен това хората отиват на кино, за да научат неща, които не знаят. Има много факти за България, които аз лично и научих, когато я посетих. Възхитена съм от музеите, древните съкровища и мисля, че с тях бих могла да очаровам другите. Хората са жадни да откриват нови места.

 

Кои други актьори ще поканите?

 

Мислим да е трилър с международно участие. Бих искала да привлека много добър английски актьор – ще пошушнем на Антъни Хопкинс и на Шон Конъри, който леко е в пенсия, но ще видим. Английските актьори са уникални.

 

Харесахте ли локации за снимки?

 

Да, разгледахме много музеи, храм-паметника Александър Невски, ще ходим в Перперикон... Мисля, че всичко това е чудесна база.