И моторът, и жените ми са лимитирани серии,
шегува се загадъчният съсобственик на най-модерния нощен клуб найт флайт и приятел на красавицата Ели Гигова
Петко Димитров влезе в медийното пространство, когато изгря звездата на „господарката на ефира“ Мария Игнатова. Тогава тя разказа в безброй интервюта, че той е бившият й съпруг, баща на сина й и съсобственик на Найт Флайт.
Покрай бившия му клуб наяве излезе връзката му с перлата на фолка Преслава. После Петко стана гадже на Ели Гигова, след това с приятели откри култовия софийски клуб Найт Флайт, а наскоро и бар със същото име. Тази година е рекламно лице на модна къща „Агресия“ и се появи в елегантни костюми на билбордове из цялата страна. Междувременно с Ели са заедно вече трета година и по всичко изглежда, че отношенията им вървят към сватба.
Кой е мъжът, покорил сърцата на три от най-известните и красиви млади жени в момента и три от най-успешните корици на EVA? Специално за читателките на EVA решихме да го представим какъвто е.
От охранител до собственик на ресторанти
Срещаме се в бар Найт Флайт. Петко организира строежа и аранжирането на градината към бара. Отделил е обедната си почивка за мен и макар че осветлението е приглушено, веднага отчитам магнетичния му чар по ослепителната усмивка и обезоръжаващата простота, с която започва разговора.
Разказва ми, че е софиянец, от обикновено семейство. Майка му е инженер, баща му - фотожурналист.
Отбелязвам, че е странно човек, управляващ нощен бар, да ходи на работа в костюм. „Напротив. Спортното облекло веднага сваля реномето на заведението. Навремето не одобрявах костюма, но се промених. Вече ценя и аплодирам, когато някой е облечен добре. Любимите ми марки са Dolce&Gabbana, Gucci, Ralph Lauren.”
Като малък Петко не бил зубър, но не бил и от тези, които всеки подритва. На 6 години започнал да тренира хокей. Прибирал се смазан от тренировки и единственото, което искал, било да се наспи. Изобщо тогава всичко му било хокей и футбол. Учудващо завършил гимназия с 5,50. И сега е на „ти“ със спорта. Два пъти в седмицата играе футбол, има си кон и когато му е възможно, язди, тренира фитнес.
Баща му починал веднага след като синът се уволнил от казармата. “Изведнъж цялата отговорност за семейството се стовари върху главата ми.” Приели го зъботехника, но не карал безметежно студентство, трябвало да помага с пари вкъщи. От лекции отивал да кара такси, прибирал се да поспи, после пак в института, после с таксито... Покрай приятелката си тогава, манекенка, опитал и да моделства. Само две ревюта и „край, реших, че не е за мен“. Бил само на 20 години. Съдбата му дала шанс да промени живота си и той не го изпуснал. “Разбрах от приятел, че в клуб БИАД търсят охранители. По това време тренирах усилено бодибилдинг и бокс. И живеех в столичния квартал Люлин, отделен град в града със собствени правила. Та дали заради физиката, или заради люлинската школа веднага ме взеха.” Кариерата му се развила възходящо: шеф на охраната, личен гард на Слави Бинев, управител на БИАД, мениджър на клуба. „Доста от нещата, които знам, съм научил от Бинев. И за живота, и за бизнеса, и за работата. Може би оттам усетих, че искам да се занимавам със заведения.” После направил Син Сити, а след него и Найт Флайт.
Защо не стана зъботехник, питам го. „Още като студент разбрах, че работата ми не бива да е на едно място. А със зъботехниката се забиваш в една стая и моделираш зъби. На втория час откачам, искам да изляза и да контактувам с хора.“
Художникът, който победи зъботехника в себе си
Прекъсваме разговора, за да даде нареждания на хората, работещи по градината. Управлява ги спокойно и учтиво, но с желязна ръка. През това време оглеждам заведението. Изчистен, динамичен градски интериор в черно и бяло. Голяма част от дизайна в бара е по негови идеи. Оказва се, че той не само снима с удоволствие, но и рисува добре. Толкова добре, че познати, които имат понятие от живопис, казвали, че трябва да стане художник. “Е, смее се, не може да работиш 100 неща.”
Затова пък смята, че може да обиколи 100 страни, и го прави, засега не е ходил само в Щатите.
За шестиците и двойките
Много хора си мислят, че няма нищо по-лесно от това да се управлява бар. Не и Петко. Той е убеден, че добрият бизнес иска отличен екип, добър нюх и умения на психолог. Както и умение да рискуваш - така както е направил той.
„Почти е невъзможно сам човек да се справи с такова нещо. Заради българския клиент. Той е със самочувствие, че е милионер, а в същото време не може да си поръча едно хубаво питие. Нормално е, когато знаеш, че не си толкова голяма работа, малко да се снижиш. В чужбина всеки си знае категорията, има ВИП зони със специални входове и карти. Ако тръгнем да ги въвеждаме тук, ще стане война. Така че се опитваме да правим от нищо нещо. Хубавото е, че и когато тръгнах с Найт Флайт, успях да навия няколко души да ме подкрепят. Хора, които ми вярват и са с мен дори когато греша. Защото не може винаги да хвърляш шестици.“
Любопитно ми е какъв е ритъмът на човек, който работи изключително нощем. „Свикнах. Често спя по 1-2 часа по никое време, примерно от 6 до 8 вечерта. Или като се прибера сутрин към 6, лягам до 10. Така съм вече 15 години. Натежава ми, ама имам ли избор? Оставя ли бизнеса да върви по инерция, бързо ще спре. Всеки от хората, с които работим, дърпа чергата към себе си и отвива краката на другия. Затова трябва някой отгоре да казва това се прави така, онова - иначе. Ежедневието ми е доста натоварено, ама не ми тежи. Обичам си живота.”
Неговата крепост
Къщата на Петко в Горна баня е солидна и внушава чувство на сигурност. Още по двора личи, че собственикът й е перфекционист не само в работата, а и в личния си живот - грижливо подредени лехи с цветя, старателно поддържана морава. От просторната тераса с любопитство ни посреща кучето Далас, една от мъжките играчки на Петко. Рядка порода, селектирана в Япония, известна като кучето на самураите, в България имало само около 10-15. После, облегнати до стената, виждам две други мъжки играчки - кросов мотор КТМ и спиращ дъха Харли-Дейвидсън, лимитирана серия от стотина бройки за целия свят.
“Всичко ми е лимитирано”, шегува се Петко, обаче си е абсолютна истина. Защото и мерцедесът му не е от стандартните, а по поръчка. Изобщо човекът умее да печели, но и умее да харчи за удоволствие. Не всички го могат.
Интериорът на къщата е дело изцяло на Петко. От Ели Гигова научавам, че приятелят й е толкова луд по аранжирането, че на два-три месеца я изненадвал, като размествал мебелите. Тя пък непрекъснато го изненадвала с ново спално бельо в любимите й тъмни цветове, най-вече в кафяво и лилаво, и с нови чаши за вино. Важен момент за двамата е закуската. Ели прави палачинки, той ги гарнира с плодове, тя - със сладко от боровинки. Другото, което Ели прави с удоволствие, е да подрежда масата за хранене с черно-бели сервизи и салфетки. Очевидно контрастната комбинация е предпочитана и от двамата.
Не било така с папагала жако, който Ели заварила, когато дошла да живее в този дом. Не се погодили с шумната и бъбрива птица и Петко го оставил при майка си. “Това е голямата промяна, с която се гордея”, споделя Ели, която трудно свикнала и с моторите на Петко, от които изпитва неистов страх. В общи линии това са компромисите, направени от двамата в общия им живот. Покрай компромисите започваме да говорим за жени.
Петко и жените
“Жени покрай мен е имало винаги. Дали за добро или за лошо, имам си едно детенце от първата, за която съм се оженил официално.“ „Официално? Все едно че си се женил и неофициално“, подхвърлям аз. „Не, бе! - горещи се Петко. - Но ето сега живея с Ели. Значи Ели е моята жена и никоя друга. И когато я представям на някого, казвам спокойно: запознайте се, това е жена ми. Защото така го усещам. С Мария се оженихме и какво? Живяхме 6-7 месеца заедно, на осмия сключихме брак. Набързо. След година разбрахме, че имаме различни виждания за живота, и се разделихме по взаимно съгласие. Най-хубавото е, че имаме прекрасно дете, колкото и клиширано да звучи, и много си го обичам. То ме кара най-често да се усмихвам.”
Оказва се, че синът им, на четири години и половина, живее повече при Петко, а му помага леля му. Мария, когато има възможност, го взема. „Това, че сме разделени, не значи, че синът ми не получава необходимата обич. Получава я, при това без скандали - за разлика от доста други деца, на които родителите са женени, но непрекъснато се карат пред тях.“
Споделям с него клюката, че Мария го е напуснала, защото е започнал връзка с Преслава. Той отрича категорично: „Не, не. С Преслава тръгнах поне два месеца след като се бях разделил с Мария.” „Два месеца? Май не ти е пукало много от раздялата с Мария?“, провокирам го аз. „Малко ли са два месеца? Това са 60 дни по 24 часа, сметни колко часа са! Плюс това, когато ти е много трудно, ти се иска да разделиш болката с някого. Какво по-добро от това да е с жена? Ще те гушне, ще те погали, ще ти каже да не страдаш и че е по-добра от предишната и ще ти даде надежда. Това в кръга на майтапа, но има донякъде и истина.“
Интервю със сърцеразбивач
Колко сериозни връзки си имал?
Четири. Мисля, че за човек като мен, на 38 години, не са много.
Не промени ли средата, в която си, отношението ти към жените?
Естествено, в моята среда жените са друг тип. Има златотърсачки, които се появяват почти всяка нощ в заведенията и в един момент изчезват, защото вече са захапали някого и чакат да бъдат субсидирани. Ако нещата се развиват както искат, раждат му дете и понякога стават перфектни майки. Друг път т. нар. спонсор ги държи известно време, след това им бие шута, те пак се връщат на пиацата, идва следващият и т. н. Има и жени, които, независимо че обичат да се забавляват по заведения, са с висока ценностна система и са точно това, което търси един млад мъж. А и къде другаде да се запознаеш с една жена освен в заведението, където ходят млади хора?
Научи ли се да различаваш златотърсачките от стойностните момичета?
В София тези, които ходят по заведенията, се познават. Така че ние от бранша знаем кой кой е. Мисля, че познавам златотърсачките. Просто ги усещам, като поговоря малко с тях, като ги видя как се държат, как флиртуват... Макар че жените си имат своите оръжия и невинаги можеш да ги разгадаеш. Но аз пък не се и опитвам. Имам човек до себе си и другите не ме интересуват.
Все пак не си ли се съмнявал, че гаджетата ти са били с теб заради парите ти?
Лошо ли е да си намериш някого, който да изкарва добри пари и по възможност да изглежда добре? Проблемът при повечето златотърсачки е, че не се интересуват как изглежда мъжът, а какво има. Е, сигурно и около мен са се въртели такива. Не са успявали обаче... Смея да твърдя, че е имало дни, когато съм нямал пари и пак съм имал жена до себе си. Все още има жени, които вярват не само на парите.
Колко време бяхте гаджета с Преслава?
Около половин година. Пак ще кажеш сигурно, че е малко. Не е малко. Имали сме добри моменти, много сме се смели, правили сме общи проекти, свързани с клуба, който менажирах тогава, или с нейни албуми. Впрочем така се роди и връзката с нея, от това, че се виждахме по работа. После пак работата ни раздели. Тя беше постоянно по участия, аз бях ангажиран с клуба и започнахме да се виждаме рядко. А очи, които не се виждат често, леко започват да се забравят. И с Преслава в момента сме в отлични отношения.
В интернет пише, че сте се разделили, защото те хванала със сервитьорка.
Това са жълти глупости, които не искам да коментирам. Причината да се разделим не е трети човек. Просто изведнъж усетихме, че всеки си има път, и си тръгнахме всеки по своя като приятели. И без скандал.
С Ели ли е най-дългата ти връзка?
Имал съм една малко по-дълга с първата ми любов. Но и три години не е малко. Връзката ни е пълноценна. За един мъж е важно, за да може да си върши работата, да има до себе си човек, който го кара да се чувства спокоен и щастлив. Не постоянно да трепериш къде е, с кого е, защо не ми звъни, защо не се е прибрала.
Кое е различното при Ели от предишните ти приятелки?
Ами ето това, че не ме кара да ревнувам. Съобразява се как се държи и гледа да не провокира околните, за да запази мъжкото ми достойнство и да ме направи по-голям от това, което съм. Впечатлява ме и го оценявам. Другото при нея е, че е умерена и умна. Никога няма да каже нещо непремислено и не на място. Аз не съм такъв. Особено когато съм под афект. Казвам нещо, после съжалявам. Понякога й се извинявам.
Миналото лято пресата гърмеше, че с Ели ще се жените. Какво става? Да не би да сте се отказали?
Говорили сме с Ели на тази тема, но ще го направим, когато искаме ние, а не когато жълтите медии са решили. Най-лесно е да подпишем. Да, имам едно дете и искам още едно. Но в момента сме намерили необходимия баланс и живеем добре без брак. А и сме много по-женени от други, които имат брак. Лягаме в едно легло, закусваме заедно, вечеряме почти всеки път заедно - неща, които много семейства не правят. Така че всяко нещо с времето си. И на това ще му дойде редът.
шегува се загадъчният съсобственик на най-модерния нощен клуб найт флайт и приятел на красавицата Ели Гигова
Петко Димитров влезе в медийното пространство, когато изгря звездата на „господарката на ефира“ Мария Игнатова. Тогава тя разказа в безброй интервюта, че той е бившият й съпруг, баща на сина й и съсобственик на Найт Флайт.
Покрай бившия му клуб наяве излезе връзката му с перлата на фолка Преслава. После Петко стана гадже на Ели Гигова, след това с приятели откри култовия софийски клуб Найт Флайт, а наскоро и бар със същото име. Тази година е рекламно лице на модна къща „Агресия“ и се появи в елегантни костюми на билбордове из цялата страна. Междувременно с Ели са заедно вече трета година и по всичко изглежда, че отношенията им вървят към сватба.
Кой е мъжът, покорил сърцата на три от най-известните и красиви млади жени в момента и три от най-успешните корици на EVA? Специално за читателките на EVA решихме да го представим какъвто е.
От охранител до собственик на ресторанти
Срещаме се в бар Найт Флайт. Петко организира строежа и аранжирането на градината към бара. Отделил е обедната си почивка за мен и макар че осветлението е приглушено, веднага отчитам магнетичния му чар по ослепителната усмивка и обезоръжаващата простота, с която започва разговора.
Разказва ми, че е софиянец, от обикновено семейство. Майка му е инженер, баща му - фотожурналист.
Отбелязвам, че е странно човек, управляващ нощен бар, да ходи на работа в костюм. „Напротив. Спортното облекло веднага сваля реномето на заведението. Навремето не одобрявах костюма, но се промених. Вече ценя и аплодирам, когато някой е облечен добре. Любимите ми марки са Dolce&Gabbana, Gucci, Ralph Lauren.”
Като малък Петко не бил зубър, но не бил и от тези, които всеки подритва. На 6 години започнал да тренира хокей. Прибирал се смазан от тренировки и единственото, което искал, било да се наспи. Изобщо тогава всичко му било хокей и футбол. Учудващо завършил гимназия с 5,50. И сега е на „ти“ със спорта. Два пъти в седмицата играе футбол, има си кон и когато му е възможно, язди, тренира фитнес.
Баща му починал веднага след като синът се уволнил от казармата. “Изведнъж цялата отговорност за семейството се стовари върху главата ми.” Приели го зъботехника, но не карал безметежно студентство, трябвало да помага с пари вкъщи. От лекции отивал да кара такси, прибирал се да поспи, после пак в института, после с таксито... Покрай приятелката си тогава, манекенка, опитал и да моделства. Само две ревюта и „край, реших, че не е за мен“. Бил само на 20 години. Съдбата му дала шанс да промени живота си и той не го изпуснал. “Разбрах от приятел, че в клуб БИАД търсят охранители. По това време тренирах усилено бодибилдинг и бокс. И живеех в столичния квартал Люлин, отделен град в града със собствени правила. Та дали заради физиката, или заради люлинската школа веднага ме взеха.” Кариерата му се развила възходящо: шеф на охраната, личен гард на Слави Бинев, управител на БИАД, мениджър на клуба. „Доста от нещата, които знам, съм научил от Бинев. И за живота, и за бизнеса, и за работата. Може би оттам усетих, че искам да се занимавам със заведения.” После направил Син Сити, а след него и Найт Флайт.
Защо не стана зъботехник, питам го. „Още като студент разбрах, че работата ми не бива да е на едно място. А със зъботехниката се забиваш в една стая и моделираш зъби. На втория час откачам, искам да изляза и да контактувам с хора.“
Художникът, който победи зъботехника в себе си
Прекъсваме разговора, за да даде нареждания на хората, работещи по градината. Управлява ги спокойно и учтиво, но с желязна ръка. През това време оглеждам заведението. Изчистен, динамичен градски интериор в черно и бяло. Голяма част от дизайна в бара е по негови идеи. Оказва се, че той не само снима с удоволствие, но и рисува добре. Толкова добре, че познати, които имат понятие от живопис, казвали, че трябва да стане художник. “Е, смее се, не може да работиш 100 неща.”
Затова пък смята, че може да обиколи 100 страни, и го прави, засега не е ходил само в Щатите.
За шестиците и двойките
Много хора си мислят, че няма нищо по-лесно от това да се управлява бар. Не и Петко. Той е убеден, че добрият бизнес иска отличен екип, добър нюх и умения на психолог. Както и умение да рискуваш - така както е направил той.
„Почти е невъзможно сам човек да се справи с такова нещо. Заради българския клиент. Той е със самочувствие, че е милионер, а в същото време не може да си поръча едно хубаво питие. Нормално е, когато знаеш, че не си толкова голяма работа, малко да се снижиш. В чужбина всеки си знае категорията, има ВИП зони със специални входове и карти. Ако тръгнем да ги въвеждаме тук, ще стане война. Така че се опитваме да правим от нищо нещо. Хубавото е, че и когато тръгнах с Найт Флайт, успях да навия няколко души да ме подкрепят. Хора, които ми вярват и са с мен дори когато греша. Защото не може винаги да хвърляш шестици.“
Любопитно ми е какъв е ритъмът на човек, който работи изключително нощем. „Свикнах. Често спя по 1-2 часа по никое време, примерно от 6 до 8 вечерта. Или като се прибера сутрин към 6, лягам до 10. Така съм вече 15 години. Натежава ми, ама имам ли избор? Оставя ли бизнеса да върви по инерция, бързо ще спре. Всеки от хората, с които работим, дърпа чергата към себе си и отвива краката на другия. Затова трябва някой отгоре да казва това се прави така, онова - иначе. Ежедневието ми е доста натоварено, ама не ми тежи. Обичам си живота.”
Неговата крепост
Къщата на Петко в Горна баня е солидна и внушава чувство на сигурност. Още по двора личи, че собственикът й е перфекционист не само в работата, а и в личния си живот - грижливо подредени лехи с цветя, старателно поддържана морава. От просторната тераса с любопитство ни посреща кучето Далас, една от мъжките играчки на Петко. Рядка порода, селектирана в Япония, известна като кучето на самураите, в България имало само около 10-15. После, облегнати до стената, виждам две други мъжки играчки - кросов мотор КТМ и спиращ дъха Харли-Дейвидсън, лимитирана серия от стотина бройки за целия свят.
“Всичко ми е лимитирано”, шегува се Петко, обаче си е абсолютна истина. Защото и мерцедесът му не е от стандартните, а по поръчка. Изобщо човекът умее да печели, но и умее да харчи за удоволствие. Не всички го могат.
Интериорът на къщата е дело изцяло на Петко. От Ели Гигова научавам, че приятелят й е толкова луд по аранжирането, че на два-три месеца я изненадвал, като размествал мебелите. Тя пък непрекъснато го изненадвала с ново спално бельо в любимите й тъмни цветове, най-вече в кафяво и лилаво, и с нови чаши за вино. Важен момент за двамата е закуската. Ели прави палачинки, той ги гарнира с плодове, тя - със сладко от боровинки. Другото, което Ели прави с удоволствие, е да подрежда масата за хранене с черно-бели сервизи и салфетки. Очевидно контрастната комбинация е предпочитана и от двамата.
Не било така с папагала жако, който Ели заварила, когато дошла да живее в този дом. Не се погодили с шумната и бъбрива птица и Петко го оставил при майка си. “Това е голямата промяна, с която се гордея”, споделя Ели, която трудно свикнала и с моторите на Петко, от които изпитва неистов страх. В общи линии това са компромисите, направени от двамата в общия им живот. Покрай компромисите започваме да говорим за жени.
Петко и жените
“Жени покрай мен е имало винаги. Дали за добро или за лошо, имам си едно детенце от първата, за която съм се оженил официално.“ „Официално? Все едно че си се женил и неофициално“, подхвърлям аз. „Не, бе! - горещи се Петко. - Но ето сега живея с Ели. Значи Ели е моята жена и никоя друга. И когато я представям на някого, казвам спокойно: запознайте се, това е жена ми. Защото така го усещам. С Мария се оженихме и какво? Живяхме 6-7 месеца заедно, на осмия сключихме брак. Набързо. След година разбрахме, че имаме различни виждания за живота, и се разделихме по взаимно съгласие. Най-хубавото е, че имаме прекрасно дете, колкото и клиширано да звучи, и много си го обичам. То ме кара най-често да се усмихвам.”
Оказва се, че синът им, на четири години и половина, живее повече при Петко, а му помага леля му. Мария, когато има възможност, го взема. „Това, че сме разделени, не значи, че синът ми не получава необходимата обич. Получава я, при това без скандали - за разлика от доста други деца, на които родителите са женени, но непрекъснато се карат пред тях.“
Споделям с него клюката, че Мария го е напуснала, защото е започнал връзка с Преслава. Той отрича категорично: „Не, не. С Преслава тръгнах поне два месеца след като се бях разделил с Мария.” „Два месеца? Май не ти е пукало много от раздялата с Мария?“, провокирам го аз. „Малко ли са два месеца? Това са 60 дни по 24 часа, сметни колко часа са! Плюс това, когато ти е много трудно, ти се иска да разделиш болката с някого. Какво по-добро от това да е с жена? Ще те гушне, ще те погали, ще ти каже да не страдаш и че е по-добра от предишната и ще ти даде надежда. Това в кръга на майтапа, но има донякъде и истина.“
Интервю със сърцеразбивач
Колко сериозни връзки си имал?
Четири. Мисля, че за човек като мен, на 38 години, не са много.
Не промени ли средата, в която си, отношението ти към жените?
Естествено, в моята среда жените са друг тип. Има златотърсачки, които се появяват почти всяка нощ в заведенията и в един момент изчезват, защото вече са захапали някого и чакат да бъдат субсидирани. Ако нещата се развиват както искат, раждат му дете и понякога стават перфектни майки. Друг път т. нар. спонсор ги държи известно време, след това им бие шута, те пак се връщат на пиацата, идва следващият и т. н. Има и жени, които, независимо че обичат да се забавляват по заведения, са с висока ценностна система и са точно това, което търси един млад мъж. А и къде другаде да се запознаеш с една жена освен в заведението, където ходят млади хора?
Научи ли се да различаваш златотърсачките от стойностните момичета?
В София тези, които ходят по заведенията, се познават. Така че ние от бранша знаем кой кой е. Мисля, че познавам златотърсачките. Просто ги усещам, като поговоря малко с тях, като ги видя как се държат, как флиртуват... Макар че жените си имат своите оръжия и невинаги можеш да ги разгадаеш. Но аз пък не се и опитвам. Имам човек до себе си и другите не ме интересуват.
Все пак не си ли се съмнявал, че гаджетата ти са били с теб заради парите ти?
Лошо ли е да си намериш някого, който да изкарва добри пари и по възможност да изглежда добре? Проблемът при повечето златотърсачки е, че не се интересуват как изглежда мъжът, а какво има. Е, сигурно и около мен са се въртели такива. Не са успявали обаче... Смея да твърдя, че е имало дни, когато съм нямал пари и пак съм имал жена до себе си. Все още има жени, които вярват не само на парите.
Колко време бяхте гаджета с Преслава?
Около половин година. Пак ще кажеш сигурно, че е малко. Не е малко. Имали сме добри моменти, много сме се смели, правили сме общи проекти, свързани с клуба, който менажирах тогава, или с нейни албуми. Впрочем така се роди и връзката с нея, от това, че се виждахме по работа. После пак работата ни раздели. Тя беше постоянно по участия, аз бях ангажиран с клуба и започнахме да се виждаме рядко. А очи, които не се виждат често, леко започват да се забравят. И с Преслава в момента сме в отлични отношения.
В интернет пише, че сте се разделили, защото те хванала със сервитьорка.
Това са жълти глупости, които не искам да коментирам. Причината да се разделим не е трети човек. Просто изведнъж усетихме, че всеки си има път, и си тръгнахме всеки по своя като приятели. И без скандал.
С Ели ли е най-дългата ти връзка?
Имал съм една малко по-дълга с първата ми любов. Но и три години не е малко. Връзката ни е пълноценна. За един мъж е важно, за да може да си върши работата, да има до себе си човек, който го кара да се чувства спокоен и щастлив. Не постоянно да трепериш къде е, с кого е, защо не ми звъни, защо не се е прибрала.
Кое е различното при Ели от предишните ти приятелки?
Ами ето това, че не ме кара да ревнувам. Съобразява се как се държи и гледа да не провокира околните, за да запази мъжкото ми достойнство и да ме направи по-голям от това, което съм. Впечатлява ме и го оценявам. Другото при нея е, че е умерена и умна. Никога няма да каже нещо непремислено и не на място. Аз не съм такъв. Особено когато съм под афект. Казвам нещо, после съжалявам. Понякога й се извинявам.
Миналото лято пресата гърмеше, че с Ели ще се жените. Какво става? Да не би да сте се отказали?
Говорили сме с Ели на тази тема, но ще го направим, когато искаме ние, а не когато жълтите медии са решили. Най-лесно е да подпишем. Да, имам едно дете и искам още едно. Но в момента сме намерили необходимия баланс и живеем добре без брак. А и сме много по-женени от други, които имат брак. Лягаме в едно легло, закусваме заедно, вечеряме почти всеки път заедно - неща, които много семейства не правят. Така че всяко нещо с времето си. И на това ще му дойде редът.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
