Жената, наричана Феномена, се затваря в къщата си, опашките от хора, които търсят изцеление, секват, а тя отказва да разговаря със света.

Но там, където другите не успяха, ние успяхме. Вера Кочовска даде специално интервю за EVA, в което говори за ангелите от миналото си и виденията си за бъдещето.

В сивотата на смълчания Плевен крещи от болка едно сърце. Със силната си воля Вера Кочовска може да подтисне физическото страдание от травмата на краката, но с нищо не може да заглуши хилядите картини и гласове, които нахлуват в нейната глава, разкривайки болката на човешкия род по цялата земя.

Днес пред дома й е празно, няма ги върволиците хора, дошли от всички краища на България, за да търсят последна помощ и надежда. Всичко като че ли е забравено или никога не се е случвало. За мен обаче домът й е храм на хилядите българи, които са били изцелени. Откривам я прикована на легло, но със светещи с надежда очи.
Повече от две години тя не е давала интервюта. Моята шестмесечна упоритост и близкият ми контакт с дъщеря й Деси помага да се чуя с нея по телефона. Тогава тя прецени, че може да ме приеме в дома си, “но без да говорим на политически теми.”

“Защо идваш сама, а не доведе и двамата си придружители?”, са първите й думи, при което аз се оправдавам, че сме се сдърпали с мъжа ми, който ме докара, а за да не я притеснявам, съм оставила кучето си при него. “Знам, всичко знам, но се научи да бъдеш по-търпелива към мъжа си, той избухва, но бързо му минава, той е добър.” Нося й икона – на Богородица с младенеца. “Тази икона си я закачи в стаята, ти имаш повече нужда от нея, отколкото аз” – казва Вера без да ми дава каквито и да било повече обяснения. Денят на Вера Кочовска започва с лекари, а завършва с дъщеря й Деси. “Гордея се, че ми е майка, че имам щастието да живея с такъв човек. Притеснява се да остане сама, затова всяка минута гледам да съм до нея. Аз се страхувам като нейно дете. Докато за всички вас тя е феномен, за мен е майка”, до болка откровена е Деси. Тя ми разказва, че когато е била влюбена, не е споделяла с Вера, защото я е било страх да не й се скара, да не й забрани. “Тя никога досега не е разбирала, че съм била влюбена, макар и да ме е подпитвала. Много пъти съм я питала и какво ще ми се падне на контролно, но не ми е казвала, отвръщаше ми - сядай да учиш”, спомня си дъщерята.

“Никога не съм имала случаи, в които да не виждам какво ще стане. На дъщеря ми нищо не съм казвала, защото ми се искаше да я предпазя”, рязко реагира Кочовска. И след секунди ме изненадва още повече.
“От 40 години не мога спя, почивам си 5 минути и така релаксирам. Не спя през нощта, защото тогава ме посещават силите. Почивам още като гледам телевизия, но не много, защото съвременната телевизия  е пошла и клюкарска, предаванията са без съдържание, всичко е свързано с пари”, споделя пророчицата.
Невярваща, отново поглеждам Вера, поглеждам и към жената, която се грижи вече 3 години за нея и която е винаги до леглото й. Тя кима положително с глава: “Истина е, тя въобще не спи, само се унася.” Опитвам се отново да разбера кои сили я посещават, а тя ми отвръща, че й е забранено да говори повече. Става още по-мистериозна.

“Няма лекуване на лошотията. Вярвам, че доброто един ден ще надделее – този ден съвсем скоро ще дойде. Тежка карма тегне над България, затова умират деца, затова биват убивани млади хора. Ще има още убийства. Трябва да се обърнем от себе си към себе си – да вярваме в Бога. За съжаление хората предпочитат с нож да си решават проблемите, отколкото с добро.”
Така е в дългите дни и нощи, в които Вера не мигва – тя мисли за България, за хората, които “от ден на ден стават по-лоши.” Лечителката смята, че това се случва, защото сме се отчуждили един от друг, затова и сами се избиваме. Но тя не губи надежда.

не мога да върна човек

Въпреки усложненото си здравословно състояние, понякога, ако е много належащо, Вера приема хора. Наскоро е помогнала на заекващо детенце.  “Виждам болката, мъката, няма как да върна такъв човек.”
Спомня си обаче, че най-много са я търсили заради любовни проблеми.
“Годината не си я спомням. Дойдоха двама млади, не им даваха да се оженят, аз им казах, че въпреки всички трудности и пречки ще сключат брак. Така и стана, после ме поканиха на сватба”, усмихва се Вера.
Плевенчанката е имала и доста комични приеми, но най-силно й се е запечатала в съзнанието една жена, която дошла в дома й и през сълзи я попитала: “Г-жо Кочовска, кажете кой ми открадна обувките?” Вера обаче не се сърди на никого, всеки е бил при нея с болката, с търсенията, с ценностната си система. Не се е озлобила и когато са я ограбили, ограбили са нейната мечта.

“Преди 10 години моята цел и мечта беше да се създаде Фондация за присаждане на стволови клетки и костен мозък в Плевен, но парите изчезнаха, бяха много пари. Не искам да си спомням, още ме боли, не толкова заради парите, а заради лъжата”, когато говори за това, тя се натъжава. Светлият лъч на надеждата идва обаче от факта, че наскоро фондацията е възстановена, а с всички събрани от нея средства има право да се разпорежда единствено и само Вера Кочовска.
И докато все още Плевен се чуди дали да я направи почетен гражданин, тя получава почетен знак от президента Георги Първанов за изключителните си постижения като народен лечител и за своята благотворителност.

япония в краката й

Експериментите с Вера Кочовска в България започват през 1989 година в лабораторията към Шуменския университет. Те са впечатляващи, резултатите от тях променят мнението дори и на най-големите скептици. Тя описва съдържанието на различни епруветки за минути, нещо, което би отнело на учените часове. Биолози, физици и химици се включват в изследването на феномена Кочовска. Учените доказват, че тя може да променя веществата. Освен това не само диагностицира, но може и да лекува.
Японски учени са впечатлени от нея и я канят в страната си. Тя предсказва сватбата на престолонаследника и кой ще е следващият премиер на Япония. Там я определят не просто като феномен, а за същество, непринадлежащо към човешкия род. Учени я подлагат на небивали изследвания, от които става ясно, че тя може да промени киселинността на водата, градуса на алкохола и дори кръвното налягане. Вера чете древни книги и дори мисли на японски. Лекува безнадеждно болни, при това без да взима пари. По време на сеанс биологическите й показатели сочат, че е в състояние на инфаркт. След края на сеанса тя изкарва от устата си плазма под формата на бял облак. Газовият му анализ сочи вещество, непознато на науката. Япония е в краката на българката.

“Бях на 13 години, когато стана катастрофата. 2 месеца бях в кома и бях горе, имам отворено трето око. Фонтанелата също не ми е затворена, можеш да пипнеш.” Не издържах на предизвикателството и пипнах. И ако до този момент имах каквито и да било съмнения относно способностите й, за миг те изчезнаха – фонтанелата наистина й е отворена, мека е като на бебе. Докато аз се радвам на “откритието си”, Вера продължава своя разказ.
“Видях ангели, докато бях в кома. Казаха ми, че ще мога да виждам това, което други не могат. Въпреки че бях много малка, не се уплаших, защото това е карма.
Започнах да виждам и да чувам. Първо споделих с баба ми и тя ме наби.
Бях на 15 години, когато при мен започнаха да идват хора, да им помагам. След това работих 14 години в Съветския съюз, затова в България не се знаеше за мен. Изследвана съм в целия свят, най-много в Германия и Япония. Учените казват, че съм екстраординарен феномен. Самата аз обаче не се определям като феномен.” Вера казва, че черпи енергията си от Мадарския конник край Шумен.

Бог е решил аз да съм това

Въпреки, че вече се задъхва, Вера не спира да говори. “Всеки човек идва със своята мисия на земята, много хора бяха неразбрани – Тончо Жечев, Радичков, какво разбрахме от Ванга, великата пророчица, която никой не може да замени. Не е важно кой си и какъв си, а какво ще оставиш след себе си. Някои правят благотворителност, за да се пишат по медиите. Защо? Това е благотворителност, тя се прави тихо и безшумно, тогава е от сърце. На толкова хора съм помогнала, но не съм се изтъквала. Страшно много уважавам учените, но не мога да се съглася с тях, че маймуната е станала човек, то просто човекът стана маймуна”.
“Винаги съм се чувствала неразбрана. Българинът по-често трябва да се пречиства като ходи в църква, но сега положението е много тежко. Хората са отчаяни. А световната криза е абсолютно инсценирана от американците, както и глобалното затопляне. Не е вярно, че един ден планетата няма да съществува, човечеството ще съществува, но ще има чистка”, прогнозира Кочовска и продължава: “Няма да открият и убийците на Белнейски, защото са хора от управляващите. Много грехове са събрани в България и най-тежката карма носят децата, защото изкупуват греховете на родителите си. Повечето от съвремените родители не се интересуват от децата си, затова и стана трагедията в Индиго. Дрогата също няма да изчезне”. Вера се унася в собствения си свят, а аз имам чувството, че нейните ангели й шептят.

Докато говори, очите на пророчицата се изпълват със сълзи, а финалът няма как да е мой. Една жена, която носи хиляди съдби в сърцето си и която не е мигнала повече от 40 години, отново мисли и се обръща към България, към човешкото в човека.
 “Мой български народе, обичам те. Стегнете се и направете така, че да се обичате взаимно, да няма лоши неща, като отмине лошото да идва доброто, защото след буря винаги идва слънце. Никой пророк не е признат в собствената му страна, но това което мога, го правя – не искам почести, не искам поклони, искам да има човещина.”