Никой не я изслушва. За всички Линда е полудялата от скръб, пък и без това луда майка. В знак на протест Линда си взема един сак с дрехи и прекарва 10 дни пред катедралата „Свети Патрик“ в Манхатън. Дори спи там, въпреки че е зима. Иска да привлече вниманието на хората и на медиите. Иска някой да я чуе. „Детето ми е отвлечено от американското правителство и в момента се намира в някакъв манастир. Отмъщават ми заради намесата ми в „Уотъргейт“ - заявява тя. Кой би повярвал на Линда?! Още повече предвид предишния опит за самоубийство на Сали. И предвид факта, че единствените свидетели, подкрепящи твърдението й, са... звездите.

До самата си смърт Гудман вярва, че дъщеря й е жива. Никой никога не я е видял да я оплаква. Тя успява да вземе аванс от издателите си и пръска 400 хиляди долара по частни детективи, чиито разследвания удрят на камък. Оказва се, че случаят е закрит и цялата документация около него, всички папки са изчезнали мистериозно от полицейския офис. И по някакъв странен начин никой нищо не иска или не може да направи. Край.

Линда се връща в Крийпъл Крийк и написва книгата си „Знаци на любовта“.  Още по-плътно се притиска до Робърт. Хороскопът на тяхната двойка е чудесен – ще бъдат заедно завинаги. Няколко месеца след смъртта на Сали една сутрин Линда се събужда и вижда, че нейния Лъв (тя го нарича така не само заради зодията му) го няма в леглото. Не се връща цял ден. Линда поставя прибори на масата за вечеря и за него, убедена е, че ще се върне, тъй като техните вечери са много ритуални и романтични и Линда смята, че са важна част от връзката им. Робърт обаче не се връща.

Не се връща и на другия ден. Както и никога след това. Изчезва от живота на Линда, без да й се обади повече. Две години след като пропада вдън земя, Линда продължава да му поставя прибори на масата за вечеря. А когато разбира, че той си е тръгнал завинаги, започва да пише своята автобиография в поетична форма със странното име „Фъстъци“. Посвещава я на Робърт. „Той е съавтор на тази книга от първата до последната буква“ - пише на заглавната страница.

В последните години от живота си Линда Гудман се разболява от тежка форма на диабет и започва да води съвсем отшелнически живот. Все повече се интересува от темата за преражданията. В последното си телевизионно участие – в някакво токшоу – журналистът я пита: „Вярвате ли в миналите животи?“ „Не е въпросът дали вярвам или не – отсича тя. - Прераждането е реалност.“

Сближава се със съседите си в Крийпъл Крийк. И до днес там живеят хора, които я помнят и говорят за нея като за лечителка. Линда наистина в края на живота си започнала да лекува с прости и много странни методи. Така например един човек се оплакал, че детето му е сомнамбул и че една нощ го намерили далеч от дома му. Линда препоръчала да поставят лилава чиния под дюшека му и това подействало като магия. Още същата нощ момчето спало спокойно и лунатизмът му никога повече не се завърнал.

Линда все повече мислела за Сам, особено след смъртта му няколко години преди нейната. Говорела само за него и никога не споменавала Робърт. „Сам, моля те, ела да ме вземеш и да ме отведеш у дома“ - казвала тя пред съседката, която се грижела за нея. Отказвала да ходи на лекар. Така най-напред се наложило да ампутират единия й пръст, а след това и цялото стъпало. Починала в съня си в болница в Колорадо Спрингс, близо до Крийпъл Крийк, а на кремацията й не присъствал никой от близките й. Твърди се, че прахът й се съхранява от някое от децата й. Според милионите си почитатели обаче Линда, разбира се, е жива. Някъде в Нова Зеландия.

Къщата й в Крийпъл Крийк е превърната в хотел, а в стаята й светлините никога не се гасят и часовниците винаги работят. Макар и показвайки различен час.