От ръмжащ лъв мога да стана котенце

Визитка: Юлиан Константинов има красив басов глас и блестяща оперна кариера на най-значимите сцени по света. Той е яростен привърженик на рока и блуса, брат на волейболната легенда Пламен Константинов и съпруг на Юлия Константинова, собственик на сайтовете view sofia, sofia street style и teen view sofia. Има двама сина, на 11 и на 4 г., енергия за трима и колекция китари - фендер и гибсън. Гледаме го по Нова телевизия, където е капитан на единия от отборите в играта „Аз обичам България“. Юлиан е висок е 1.94 м и не влиза, а връхлетява. Признава, че никога не е бил тихичко и добро момче. В играта „Аз обичам България“ е шумен, ексцентричен, ръкомахащ, репликира противника и се радва силно, когато спечели точка. Как ли човек като него реагира на коментарите в интернет, сред които има и доста солени?

Чели ли сте коментарите за „Аз обичам България“ в интернет?
Не ползвам компютър. Ако трябва нещо да видя, жена ми го показва. Със сигурност компютърът е по-тъп от човека - няма мозък. Като го питаш колко прави 4 по 4, събира 4 + 4 + 4+ 4. Да, прави го много бързо, но го изчислява всвки път, а аз го помня. Компютърът никога не може да бъде толкова умен, че да ме накара да стоя цял ден пред него.
Приличате ми на гневлив човек. Или така е по сценария на шоуто?
В училище не можех да изкарам 45 минути да стоя кротко. Трябваше да изляза и да направя нещо. Слава богу, че в шоуто имаме свобода. Естествено,  сдържаме по-голяма част от емоциите си. И от думите си. Но играя ли, трябва да спечеля. Дори когато играя с децата си и се оставя да ме победят, нещо ме човърка отвътре.
В какво искате да победите?
Основното за мен сега е, че искам да правя нещата с много любов. Това е една от основните причини, поради които преди 4-5 г. си дадох сметка, че повече не искам да се занимавам с опера. Защото за 10 г. успях да пея по всички най-големи сцени, да изпея ролите, за които съм мечтал, да обиколя 5 континента. И в един момент трябваше да започна да повтарям всичко. От една страна, щеше да е по-лесно заради опита, инерцията. Щеше да е по-спокойно и да ми гарантира пълния хладилник за години напред. Доста хора мислят голямото изкуство за рутина. На мен обаче ми липсваше хъсът от първите години в софийската опера. 
Харесва ли ви да сте в шоуто?
Освен класическа музика, за която се надявам, че ще ми се удаде възможност да правя, както искам, с удоволствие бих работил в телевизия или бих играл в театър. През годините съм имал доста покани от режисьори, които са работили с мен или са ме гледали в оперни постановки. Не съм приемал поради заетост.
Какво ви се играе?
С оглед на това, че винаги досега съм играл цар, нещо такова. Играе ми се главна роля.
И накрая да печелите.
Е, може и да умирам накрая, колко пъти съм умирал на сцената в операта… Много ми се занимава с моята китара и с моята група “Кокаин”.
В предаването играете заедно с т. нар. випове. Какви са впечатленията ви?
Отначало са малко сковани. Едни - от притеснение, че няма да отговорят правилно на някой елементарен въпрос. Други се питат: защо да участвам в това предаване, все пак съм достатъчно популярен. Ама хайде, поканиха ме, не мога да не отида. Хубавото е, че в последните кръгове всички са се запалили. Виждат, че не е толкова страшно да не отговорят на някой въпрос, защото нищо не звучи назидателно.
В кариерата си на оперен певец сте се срещали с истински ВИП персони. Спомняте ли си някоя интересна случка?
Имам една с Клаудио Абадо, големия диригент. Преди време от „Ферари“ му съобщили: където и да сте по света, нашата фирма ще ви осигурява кола.  Спомням си, че бяхме в Залцбург и един приятел ме накара да попитам Клаудио защо не кара вече ферари. Като си с други коли, минаваш границата и никой не те бави, отговори. А с ферари – я да погледна шасито, номера на двигателя... Тогава от фирмата му предложили алфа ромео. И той сега кара алфа ромео.
Имаше интересен въпрос в шоуто – колко пъти на ден българинът мисли за секс. Вие казахте десетина-единайсет пъти. А се оказа, че е само веднъж.
Човек мисли за много неща. Ето аз непрекъснато мисля за музика. И за секс. Не знам, ако трябва колкото пъти си помисля, толкова пъти да правя, дали ще бъда жив след известно време. По същия начин, ако можех да свиря с такава сила на китара, каквато искам, сигурно щях да оглушея. Блазе на тия, които могат да не мислят за нищо. Или да мислят за нещо бавно.
Няма да питам дали практикувате йога...
Трябва да питам как един йога човек ще трябва да хвърчи като ненормален, да храни 2-3 деца, да пазарува, да плаща парно, ток и после да отиде на йога и да обяснява, че трябва да се изключим от света.
Тренирате ли?
Във фитнес зала няма да ме видиш, тренирам вкъщи 3-4 пъти седмично по 20-30 минути. Гледам и да ходя пеша. Виж, да бягам не може да ме накараш. Ако те гони някой много страшен, бягай, но да излезеш да тичаш по собствена инициатива?! Кумът ми, известният адвокат  Йонко Грозев, обожава да бяга. С него се познаваме от казармата. Беше изключително щастлив, когато го наказваха да бяга 3 обиколки на стадиона. Затова не смея да се изразя крайно за бягането, защото Йонко е изключително интелигентен човек.
Как се живее с такъв човек като вас, с нерв?
Трудно. Но не си представям да живея спокойно. Няма ли рокендрол в един човек, за нищо не става. От друга страна, бих могъл да бъда много лесен за манипулиране. С оглед на суетата ми.
В какво се изразява суетата ви?
В това, че я признавам. Всички хора, които се занимават с изкуство, са суетни. Но гледат да не го признават. Известният тенор Николо Мартинучи е висок 1,58, ходи с токове 20 см и когато види колега над 1,80, казва: стой далече от мен на сцената. Но ставаше въпрос за това дали може лесно да се комуникира с мен. Мисля, че ако има човек, който да ми вади душата с перце, бих могъл от вечно ръмжащ лъв - зодията ми, да стана мъркащо котенце.