Със Сергей винаги плуваме заедно. Много навътре в морето...

Нека този, който се чувства безгрешен, пръв хвърли камък в блатото на интернет форумите



задръстени
Пътуваме с Моника към къщата й в Драгалевци, където живее под наем с двете си деца. Въпреки налудничавите прогнози за лято в средата на март навън е облачно и започва да вали. Моника е сложила чинно колана въпреки напредналата си бременност и кара внимателно и без напрежение своето ауди куатро. Колата й мирише на фин парфюм. Моника е слаба, лицето й е измъчено, но излъчва щастие. Около нас - море от коли, които не се движат, истерични клаксони, кал и локви. Говорим си как неусетно свикнахме да сме задръстени. Задръстени на улицата, задръстени от чалга, задръстени от неприязън и от нездраво любопитство. Моника изпитва тази масова неприязън, толкова характерна за нашите географски ширини, върху себе си. Сега тя е наред. Бебето, което очаква в края на април, е най-коментираната тема в държавата. Защото неговият баща е Сергей Станишев. А Моника е все още Йосифова, носеща фамилията на бившия си съпруг, легендарния шеф на Първа частна банка.
Когато си в задръстване, има два начина: първият е да чакаш безпомощно и според характера си или да псуваш яростно и да натискаш клаксона, или пък да слушаш музика, да се гримираш и да говориш по телефона. Което изобщо не ти пречи да псуваш и надуваш клаксона. Другият е да търсиш начин да се измъкнеш. Моника избира втория светкавично в момента, когато стигаме до малка уличка. Завива по нея, след това по друга и не след дълго сме далеч от задръстването. Губим време в този слалом, но не стоим на едно място. И аз съм за този начин. Защото всички стигаме до крайната цел. Важното е как и дали се наслаждаваме на пътя въпреки калта, локвите и напрежението. Говорим си за морето и лятото.
не анализирай това!
Разполагаме се около масичка за кафе в къщата й. Комфортна къща, с излишък от стъкло и ковано желязо, а може би и мебели. “Не бих обзавела къщата си така - казва Моника. - Харесвам по-чистите пространства и по-минималистични мебели. Но все пак тук съм под наем.” На масичката има кутия цигари. В банята - самобръсначка и пяна на бръснене, а в краката ми се мотае малък сумтящ английски дог, който прилича на анимационен герой. Три следи от мъжкото присъствие на Сергей. Децата са на училище, а след това ще останат при баща си в къщата в Бистрица, която Моника е напуснала, въпреки че се води на нейно име. Приготвя ми специален опушен чай и носи сладки. Гледам я как грациозно се движи с тежкия си корем из къщата на високите си токове, които е обула рано сутринта, за да отиде в офиса си, с които шофира и които едва сега захвърля. На 39 години тя очаква третото си дете. Крайниците й са дълги, изящни и тънки като на момиче. По лицето й няма грим, но и следи от инжекции, пълнители, ботокс или каквото и да е, изкушаващо жените на тази възраст. Тя е такава, каквато е. Открита, но и дистанцирана. Безпощадно точна в преценките си, но фина като изказ. Мека като поведение, твърда в това, към което върви. Оставям на нея да разкаже историята си и сами да я прецените.


Тази бременност за теб неочаквана ли беше или желана?
Желана. Ужасно желана. Искам да имам дете от човека, когото обичам. Това е толкова естествено продължение на една връзка, в която има силно привличане и емоция, това я осмисля. С такова огромно желание, по същия начин исках и двете си деца от брака ми с Венци Йосифов. И още нещо - сякаш винаги съм искала повече от две деца. Ще си позволя една откровеност, която винаги съм пазила за себе си. Дъщеря ми Моника е на 12, а втория път, когато забременях, две години след като се родя тя, беше бременна с близнаци. Цялостната ми, вътрешната ми настройка беше, че аз ще имам три деца. После се оказа… Оказа се, че често срещан вариант е една жена да забременее с близнаци, но по една или друга причина единият плод не е равностоен на другия или пък организмът на жената не може да ги износи и многоплодната бременност се редуцира. Роди се Венци и аз бях много щастлива. Но когато се случиха нещата със Сергей, почувствах, че винаги съм искала това дете, вървяла съм към него. Така че тази бременност я смятам за щастие, за благословия.

Разкажи ми как се случи. Как започна тази любов?
Много странна и много неочаквана любов.

Като всяка истинска любов…
Да, като всяка истинска. Ние се познаваме от 2007-а или 2006-а, не знам. Но представата ми за него е била съвсем различна, защото го познавам много обран, много сдържан, личният му живот по никакъв начин не е бил плод на коментар с хората, с които работи. Не съм го разглеждала като мъж, не съм си позволявала. Заради факта, че сме имали служебни отношения и аз работех за него като консултант. (С него Моника работи по един проект „Бъдете активни”, кампания, която разяснява как да кандидатстваме за европейски фондове.) По-късно започнах да го консултирам за неговите отношения с медиите. За мен беше огромно предизвикателство. Преди това имах възможността да работя с различни министри от правителството на г-н Сакскобургготски, но не съм работила за министър-председател. И това автоматично постави дистанцията и бариерата между нас. Още повече че аз изпитвах, както и сега, огромно уважение към него. Той е базисно почтен човек. Толкова почтен, че в определени моменти смятах, без да му казвам, че политиката не е неговото място.

Защо? Защото е прекалено честен за тази професия?
Има прекалено силно чувство за собствено достойнство и прекалено твърди принципи за чест, за почтеност, за добродетел. Малко дори вече „олд фешън” добродетели, които му пречат да реагира по начин, който носи бърз успех в политиката. 

А умее ли да манипулира хората?
За мен това е абсолютното изискване за успеха на един политик.
Според мен той не иска това. Той искаше като министър-председател да си свърши максимално добре работата, пък каквото искат да говорят. Той прави разлика между управление и манипулиране.

Да не затъваме в политиката. А да си говорим за любов...
Всичко се случи, когато... По принцип в моя живот има нещо странно. Ние се открихме в личен план, когато изборите бяха приключили, а той преживяваше тежко резултатите. Видяхме се и коментирахме нещата и аз за първи път го видях съсипан и съкрушен, много сам и… объркан от всичко, което се пишеше. Объркан кой е той самият. Това ме накара да погледна по друг начин на него. Той имаше нужда от чисто човешка подкрепа и вероятно затова премахна дистанцията и ми позволи да го видя такъв. Ние за първи път говорихме за самите нас и аз разбрах колко общи интереси, хобита, възгледи имаме. За първи път имах усещането, че този човек го познавам от дълги години, че с него ме свързват невидими нишки, ако щеш, от предишни животи. Не знам, тогава усетих някаква магия. Нещо, което не мога да опиша с думи, защото то ще се изгуби в „превода”. Мога само така да го опиша: получих усещането, че сме двамата в една лодка в морето, само двамата… Мисля, че това е любов. Тогава той ми каза: знаеш ли, имам усещането, че мога да живея с теб. Което беше точно това, което аз исках да му кажа. И ми се е случвало само един-единствен път в живота - с предишния ми съпруг.

А не те ли притеснява това, че и с предишния ти съпруг заживяхте заедно в момента, когато той беше стъпкан, публично унизен и вероятно объркан и много самотен? И срещу него, както и срещу Сергей сега, имаше дела. И ти пак беше силната, тази, на която се опира мъжът и от която очаква подкрепа. Не мислиш ли, че има повторяемост в модела ни на избор на мъже, говоря за жените в най-общ план?
Вероятно. Но… Има някаква аналогия, въпреки че със Сергей нещата са доста по-различни. Не мога да кажа и за приключилия си брак, че съм била по-силната. Аз бях по-динамичният и по-енергичният в брака, но не и по-силната. Венци беше по-балансиран, по-търпелив и по-мъдър и умен от мен. И винаги ми е бил гръб. Той беше главата на семейството. Пък сега, сега ще видим… Но може би донякъде има аналогия. Ти всъщност си права. Аз първо родих две деца и след това се оженихме, и то в момента, когато на Венци му отнеха банката и се опитваха да му отнемат и достойнството. Сега първо се появява детето... Не знам, не мисля за друго. Искам само всичко да е наред.

Защо не живеете заедно със Сергей? Цените много свободата си или има и нещо друго?
Ясно е, че ще живеем заедно и ще се грижим за това дете. Искам семейство. Аз съм жена, която има нужда да се върне вкъщи, обичам децата, обичам шума около мене, обичам да ми е уютно. Сергей иска същото. Той е много уютен мъж, топъл, нежен, всеотдаен,  грижовен.

Но той е политик.
Преди всичко е човек. И е добър. Много добър човек. Не са много мъжете, които биха приели една жена с две деца. Особено в България. Това не съм го споделяла с него, но когато се развиха нашите отношения и стигнахме до момента „сега какво, накъде, ще живеем ли заедно, имаме ли перспектива, или се разделяме”, той ме прие с двете деца без никакви условия, показа, че е готов да се грижи за нас. За него не беше проблем, той е широко скроен и възпитан по различен начин.

А децата как го приеха?
Много добре. Те му се радват. Децата имат нужда от общуване. Искат да го опознаят. Истината е, че и двете страни се стремят да се харесат на другата и това прави нещата и много забавни. Но Венци винаги ще остане бащата на двете ми големи деца. Неговата роля не може да се промени. Никой не може да заеме неговото място.

Говорите ли за брак?
Преди години много исках брак и ценях брака. Сега вече не смятам, че бракът е нещо, което дава истинска сигурност, по-скоро тя е илюзорна. По-важно е хората да се разбират и да гледат в една посока. Имаш някакъв подпис, нещо формално, но по-важно е да имаш доверието, възможността да се радвате един на друг, да можете да си говорите… Сергей иска брак в интерес на истината. Аз все още изчаквам, не съм готова за такова решение. Минала съм през това, но съм била на двадесет и... Не го искам сега.

А може би си разочарована или наранена от предишния си брак?
Виж, аз имах прекрасна любов и прекрасна връзка с моя бивш съпруг. Години наред щастлив и пълноценен от гледна точка на взаимоотношенията живот. Но в един момент нещата просто се изчерпаха. И аз не търся някаква драма в това. В един момент се оказа, че сме много различни, имаме нужда от различни неща. Че няма за какво да си говорим. Когато двама живеят заедно, тишината вкъщи е нещо, което убива връзката. В един момент си задаваш въпроса: след като нещата не вървят, защо продължавам да правя всичко това? Децата не може да са аргумент в разстроения брак. Венци е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че връзката ни се е изчерпала. На мен не ми беше лесно да взема решение, на него - също. Но си дадох ясна сметка, че искам да имам право на ново начало. И може би защото срещнах Сергей, се случи това. Това отпуши много отдавна потъпквани усещания, отдавна потискани емоции, сякаш всичко бях замела под килима. Зададох си много въпроси и получих много болезнени отговори. Но това ми помогна да видя живота. Да видя живота, разбираш ли? Как с пълна сила тече покрай теб, ти ставаш част от водовъртежа, който те носи нанякъде, и се чувстваш, боже мой, щастлива! И в първия момент се появява и усещането за вина. Това е неминуемо. Няма човек, минал по този път, който да не го е изпитал. И угризения, и съвест, и дълг, и децата, ами сега с тях какво, ами приятелите и роднините как ще го приемат... Как ще ги погледна в очите. Ами колегите, ами хората от бранша, всичките, какво ще кажат, какво ще помислят… Ще говорят, че аз съм с него, защото еди-какво си. После си дадох сметка, че хората навремето така говореха за мен и Венци. Че аз съм с него заради парите му. Той е много богат, а аз само това искам. После, когато му отнеха всичко, хората, които ме осъждаха, изчезнаха и ги нямаше до Венци. А аз бях до него. Смятам, че човек не трябва да решава въпроса според това какво ще кажат хората, защото това си е твоят живот, ти си го живееш. И заради това реших да направя стъпка към развод. И съм благодарна на Венци, че успяхме да го направим нормално и интелигентно. Да не нараним децата, а болезнените емоции да останат само за нас. Ние бяхме много близки и човешки, и емоционално, но накрая ни останаха само децата.

Аз ви познавам от много години и мога искрено да потвърдя, че имахте истинска любов. Много харесвам Венци, той е чаровен и рядко интелигентен мъж. Но ако сложиш ръка на сърцето си, за да анализираш брака си чисто по женски, можеш ли да кажеш, че вашата голяма разлика във възрастта утежни нещата? Или утежняващото обстоятелство е твоят успех в професията? Не отнема ли успехът на една жена остатъците от мъжко самочувствие?
Аз не знам как да се анализирам. Добре, имам добър бизнес, хубава фирма, мога сама да издържам едно цяло семейство. Но не смятам, че съм направила кой знае какво.

Малко ли е това в България? Това е суперуспех.
Да, така е, но ако го сравнявам с това, което е направил навремето Венци, то е несравнимо. Аз нямам никакво съмнение кой е по-успешен от двама ни. Безспорно е той. Но аз останах по-динамичният човек, по-активният, а той някак си не желаеше да участва в това състезание повече. В неговото си състезание имам предвид. Не желаеше да тича. Не желаеше да се доказва, да се бори, да почва отначало. Аз го разбирам. Той направи уникални неща  в живота си. Един от хората е, създали модерната банкова система у нас. Претърпя много удари. Той впрегна всичките си сили в един момент, за да преодолее цялата тази мръсотия, която се изля върху него. Няма човек, който да може да се бори с държавата. Когато машината те смаже, да станеш и да се бориш да доказваш, че не е твоя вината, не е по силите на един човек. Факт е, че той успя да се съхрани емоционално и човешки.

Но не отричай и твоята заслуга. Ти му създаде дом, роди му деца...
Да, ние имахме сигурност, заедно имахме нещо прекрасно, а самият той имаше нова любов и две прекрасни деца, плод на нея...Това му даде сили, осмисли го. Но в един момент нещата се промениха. Да, възрастовата разлика играе роля, безспорно. На мен ми се ходи по купони, а той някак си се е наживял. Той не ме е ограничавал, не ме е заключвал в клетка, беше мъдър в това отношение. Имах нужда от свобода и той ми я даваше. Другото го нямаше. Аз все пак съм жена и искам да се чувствам жена, а мъжът е този, който ми създава усещането. И когато срещнеш мъж, който те кара да се чувстваш жена, това е тръпката.
А за успеха… Аз толкова много исках да работя и да успея и да създам сигурност за хората, които обичам, за децата и близките си, за роднините, които исках да подпомагам. И тази моя активност създаде разлика в моделите на поведение. Аз кипях от енергия, исках да я вложа в нещо, нещо да създам и градя, да го видя как израства. Той избра да стои пасивен, встрани от този процес. И това ни раздалечи и създаде някакво напрежение между нас. Ако трябва да бъда докрай честна, имаше раздразнение заради моя успех, не мога да кажа ревност, но имаше раздразнение. Аз започнах да издържам семейството ни и това го накара да се почувства несигурен. А когато мъжът губи контрол, реакцията е предвидима. Появяват се напрежението и тишината вкъщи.

Кога точно се разведохте?
Започнахме да говорим за това да се разделим още в края на 2009-а, разведохме се миналата година.

Значи миналата година е била много тежка и странна за теб. Ти ми разказа, че е починал баща ти от рак, след това са ти поставили категорична диагноза рак на гърдата тук и са настоявали за операция, но след преглед в немска болница се е оказало, слава богу, че не е това. Миналата година също си разбрала и че носиш дете.
Да, така е. Година на обрати и неочаквани случки в живота ми. Но и предишната не беше лесна, когато тръгнахме към развода. Не съм мислела, че това ще ми се случи. Аз съм много консервативна за някои неща. Тук си казва думата домашното възпитание, особено от баба и дядо, които имаха прекрасно семейство. Баба ме възпитаваше в стремеж към добро семейство, показваше ми какво е добро семейство, че трябва повече да отстъпваш, да правиш компромиси, “да гладиш мъжа по косъма”, както се изразяваше, тя имаше непоклатими и неопровержими правила за хармонията в брака. Как да си винаги до него, ама една крачка по-назад, той да те познава „само от кръста надолу”, тоест да не му даваш да разбере какво мислиш. Ти му казвай винаги да-да-да, но си прави каквото знаеш. Со кротце, со благо, по косъма - винаги казваше баба. И за нея бракът беше висша ценност. Оказа се, че живият живот е по-силен от всичко това.



Добре, кажи ми за теб кои са истинските неща в живота, за които говориш?
Да обичаш и да се чувстваш обичан, да се смееш, да пътуваш с любимия човек, да се радваш на изгрева или залеза например, да се наслаждаваш на общуването с приятели, на хубавата храна или на чаша вино, да можеш да се радваш на мига. Доставя ми удоволствие да вечерям с децата и с мъжа си. Да седнем всички заедно на масата да говорим как ни е минал денят. Да коментираме, да се смеем, да си разказваме вицове, но да има топлина и хармония. Да говорим за чувствата си. Но знаеш ли, без телевизори и без новини. Самите ние да сме новини. Да обръщаме внимание на себе си. Сега например си мечтаем с децата как искаме да отидем на почивка в Гърция и кроим планове. Избираме място. Това ми дава усещането за пълноценност и щастие. Другото нещо, което ужасно ме зарежда, са пътуванията. Обичам да шофирам, наслаждаваме се на това. Обожавам да плувам, да се гмуркам, нещо, което научих от Сергей. Преди ме беше страх, сега вече съм запалена. Със Сергей плуваме заедно и плуваме много навътре. И двамата сме по същество много любопитни хора. Искаме да сме откриватели - пътешественици. Зареждат ме много и моите женски компании. За съжаление късно открих атмосферата и невероятната енергия на женската компания. Бях се откъснала от нормалните женски контакти и удоволствия, не смеех да разкрия себе си и смятах, че трябва да работя денонощно. Мислела съм, че е огромна слабост да търсиш подкрепа от другите, мислела съм, че това ме прави по-слаба в очите им, но не е така. Приятелската подкрепа и съпричастие също е форма на щастие.

Ние, съвременните жени, сме много пресирани - да работим много, за да сме самостоятелни, да изглеждаме вечно млади, да сме силни. Аз самата се чувствах така дълги години, но разбрах, че това не ми трябва.
Аз също. Смятах, че основното е „бъди силна”. Смятах, че с всичко трябва да се оправям. Да оправям винаги нещата сама, да подреждам живота на близките и да решавам проблемите им. А моите проблеми са си само за мен. Оказа се, че е по-ценно да имаш подкрепа и съмишленици. Че не е слабост да споделяш.

Не знам дали успя да прочетеш книгата на Елизабет Гилбърт „Кажи да”, всъщност продължението на „Яж, моли се и обичай”. Книгата е едно изследване на брака и авторката стига до удивителния извод, че американките и европейките масово не са щастливи в брака, защото грешно си поставят целта бракът да ги направи щастливи. Щастието е в самите нас и не можем да възлагаме на един-единствен човек огромната задача да ни направи щастливи. Как мислиш?
Да, абсолютно съм съгласна. Щастието е вътрешно състояние. Можеш да си щастлив и с пари, и без пари, и с много, и с малко. Но ние така сме възпитани, че пътят на щастието минава през някакъв подпис. И вече оттук нататък ти си постигнал формулата „и заживели дълго и щастливо”. Нашите майки ни възпитават, че един ден ние ще срещнем принца на мечтите си и той ще ни направи щастливи. За цял живот! Но си задавам и въпроса: ако романтичната представа за брака работи все по-малко, тогава защо двама души се събират  - за да съберат бизнесите и да направят нещо като „предприятие“? Къде остава любовта? А може би ние се опитваме да съчетаем несъчетаеми неща?

Да направим предприятие с принца...
Да, нещо такова - предприятие с принца...

Ти си завършила журналистика в София, баща ти беше блестящ журналист. Имаше обещаваща кариера в телевизията. Приключи ли с журналистиката?
Аз завърших телевизионна журналистика и на 19 години започнах да работя. Отначало в телевизията. Излязох на квартира, баща ми се сърди две години, издържах се сама и работех като репортер в “По света и у нас”. След това – в публицистично предаване по втора програма. Първият ми учител е Нери Терзиева. При нея отразявах СДС - бях политически репортер. След това работих в радиото, в „24 часа”- една година, и след това учих икономика и право в Оксфорд, за което ми помогна моят бивш съпруг. Когато се върнах от Оксфорд, той вече беше загубил банката и нещата бяха много различни. Ние тогава се събрахме да живеем заедно. Родих двете деца и нямах намерение да работя веднага, защото исках да създам дом и семейство. Уютен дом, в който всички да се прибираме с желание. Това ми беше мечта. Но когато вече реших да се връщам на работа, журналистиката не беше същата. Реших да направя собствен бизнес и направих фирма за дистрибуция на месо. Взех едно момиче - първия ми служител, когото наех, и двете се опитвахме да правим нещо, годината беше 2000-ната. Пренасяхме замразено месо от Троян, наденици, ставахме в тъмни зори и в 6 бяхме на рампата. Пълнен неуспех. После опитахме с дистрибуция на кафе, на минерална вода. Провал. И реших да се занимавам с нещо, което разбирам и харесвам. През 1994 г. бях на специализация в Щатите (спечелих стипендия към американското посолство), тогава имах курс по пиар, който ми беше безкрайно интересен. И реших да приложа това, което знам, у нас и да направя една пиар агенция от западен тип. Започнах също само с един служител, сега вече имам 40 души в агенцията, имаме и офис в Брюксел.

Обвиняват те, че твоята компания е избрана да обслужва министерствата при Сакскобургготски, президентската кампания на Първанов и кабинета на Станишев с протекции и че това е струвало огромни държавни пари. Каква е твоята истина?
Няма такова нещо като моя истина по въпроса. Има си факти и лъжи. Боже, толкова гадни лъжи съм чувала за себе си през годините... някак е много трудно да се приеме, че един човек е направил нещо, защото е кадърен и можещ. Някак е прието, че няма начин да се успее в България с много бачкане, никой не ти го признава. Но и ти си успяла така и знаеш, че може, нали? Аз имах много силен мотив да успея, исках да имам собствени доходи, които да осигурят спокойствие на мен и децата ми. За десет години работа успях да направя агенцията си една от водещите в бранша, спечелих доверието на едни от най-големите компании в България, които и в момента са мои клиенти. Работих по различни проекти и кампании с три поредни български правителства и продължавам да работя. Истински силните години за агенцията ми започнаха от 2004-а, когато започнах да работя с Николай Василев, тогава министър на транспорта в правителството на царя. По-късно спечелихме кампанията за парламентарните избори през 2005-а във Варна, откъдето той беше издигнат за депутат. Работила съм и с други министри на НДСВ - с Христина Христова, Даниел Вълчев. Това беше безценен опит за мен като пиар специалист. През 2007-а и 2009-а работих с НДСВ по европейските избори, а през 2006-а и по кампанията на Първанов за втори мандат.
Колкото до подмятанията за държавните пари - това са просто злобни лъжи. “Актив груп” беше първата агенция, която заработи по големи обществено значими проекти, и това някак очаквано породи и завист и клюки. Защо бяхме точно ние първите - ами защото тогава основен партньор на тези проекти бе една от най-авторитетните в страната организации - Съюзът на издателите, които ни поканиха да участваме заедно с тях. Това е истината.

А проекти от Министерския съвет при Станишев имала ли си?
Нито един. А имаше толкова спекулации за това и такива небивалици се говореха. Веднага след изборите Сметната палата направи пълна ревизия на Министерския съвет и от нея стана абсолютно ясно, че нямам никакви поръчки или проекти там. Това е публична информация, всеки, който иска, може да я провери на сайта на Сметната палата. Но къде-къде по-лесно е да говориш, нали... Знаеш ли, аз съм спокойна, защото знам, че винаги съм работила честно, по правилата, и че всичко това е ясно и доказуемо.

Каза, че си агресивна в професията си. Това ме учуди. Не мога да си те представя агресивна.
Агресивна в смисъл на борбена, последователна и упорита. Ако едно нещо не става по един начин, ще стане по друг. Това имам предвид. Че съм като китайската капка, безотказно упорита. А не че се правя на мъж, аз не губя мекотата си и женствеността си.

Ти трябва да родиш след месец, но продължаваш да ходиш на работа, караш сама колата си...
Аз се чувствам добре, на мен това ми стои естествено. Бременността не е състояние, което да те накара да си промениш живота, ако нямаш усложнения, разбира се. Карам много активна бременност, от сутрин до вечер съм по срещи с клиенти, после тичам да си свърша работата в агенцията. Не се насилвам, за мен работата е удоволствие и не ме натоварва, защото обичам това, което правя.

Но нямаш намерение да се връщаш в журналистиката. Защото не я харесваш такава, каквато е, или защото не се печелят пари?
Нелепо е да смятам, че мога да издържам семейството си по същия начин с журналистика. Понякога ме сърбят ръцете, иска ми се някъде да имам своя колонка или рубрика, но като се замисля, че средата е много по-различна от преди...  Никой сега не говори за каузата на журналистиката.

Никой не говори и за понятието честност…
Да, за жалост. Стопиха се много необходими дистанции и това не прави впечатление на никого. Един журналист трябва да е преди всичко обективен, все пак това е най-важното изискване към професията. Затова спазването на здравословна дистанция между журналистика и бизнес, между журналистика и политика е задължително, а този баланс е някак нарушен. Има и още нещо: някои журналисти направо си действат като пиари и това ме потриса. Аз пиарствам, защото имам пиар агенция. Това е моят бизнес, от това се храня. Сключвам сделки за това. Каква сделка сключва журналистът? Това изкривява обществения модел и обезценява както журналистите, така и пиарите, засяга цялата система.

Не те ли притеснява фактът, че в България политик е мръсна дума? Заживявайки със Сергей, ще приемеш и върху себе си негативизма, насочен срещу него.
Това не ми е чуждо. Така беше и с Венци. Той беше негативният пример, черната овца, човекът, върху когото се изляха тонове помия. Но политиката е до време.

Всяка една читателка ще си зададе въпроса как на 39 години, бременна с трето дете имаш фигура на момиче? Знам, че не пушиш и не пиеш, но...
Не спортувам за съжаление, но като малка много спортувах. Художествена гимнастика, тенис, волейбол, хандбал… Тялото има памет. И ако разваля формата, мога много лесно да я поправя. Но това също е до време.

Какво умееш да правиш с ръцете си?
Плета, бродирам, баба ме научи.

Шегуваш се.
Не, съвсем не. Мога да шия, имам шевна машина. Готвя прекрасно, бих казала. И обичам да го правя, да откривам нови храни и рецепти и да доставям удоволствие на любимите си хора.

Каква книга има на нощното ти шкафче?
Ами пълно е с книги за бременни, всякакви модерни теории за отглеждане на деца. Но точно в момента имам нужда от нещо по-близко до душата. В такива моменти се връщам към любими книги и ги препрочитам. Сега чета „Майстора и Маргарита“.

Книга за невъзможната любов...
Но и за висшата справедливост. На мен тази книга ми действа винаги жизнеутвърждаващо, може би ти звучи странно, но е така. Някак ме връща към себе си, зарежда ме с чиста сила, дава ми енергия да намеря пътя, да намеря щастието и да продължа напред.