Всеки ресторант, бар, бистро, кръчма приличат на собственика си. В заведението, което прави, човек вгражда част от себе си, така както в собствения си дом. Вгражда сянката си, така да се каже. Може би затова дълго време у нас беше царството на чалгата и кюфтетата (не че имаме нещо против кюфтетата.)

Нещата, слава богу, се променят. Най-вече в София, най-неуспешния опит за столица в Европа, която постепенно надживя битовите механи и гювечетата с неопределимо по цвят и състав ядене, мина през псевдо-фюжън заведения с неопределен статут и определена публика от „добре облечени бизнесмени”  и ето преди 5-6 години се  появиха първите лястовици на космополитност, модерност, на нещо по-истинско и „по-небългарско”. Днес вече е етапът, на който можете да влезете в заведение в София и да се чувствате в лондонското Сохо или в нюйоркския квартал Мийтпакинг дистрикт (meat packing district - старата зона на месарниците и складовете за месо, превърната в бързоразвиваща се зона с алтернативни дизайнерски магазини, галерии и ултрамодерни заведения). Да, тези заведения се броят на пръсти, но софийската публика ги оцени. Защото й дадоха възможността за избор. Кой стои зад тези новаторски като дух и дизайн заведения, които събират млада, модерна и жадна за общуване от нов тип публика? Кои са тези смели мъже (защото предимно мъже правят заведения у нас), тези тънки ценители  на елегантния дизайн, добрата кухня и хубавата музика, тези рицари на гурмето? ЕVA ви ги представя сега.


spaghetti kitchen
Попаднахме на това заведение с една колежка и приятелка от EVA дни преди Коледа. В мъгливата софийска вечер прозорците му, почти срещу градинката на “Кристал”, на улица Шести септември, излъчваха примамваща мека светлина.
Над модерната врата без дръжка и стъкло (каквито аз впрочем не харесвам) пишеше Spaghetti kitchen. Влязохме с надеждата, че заведението има нещо общо с веригата бистра Spaghetti company, много приятна за всякакви случаи. И да, оказа се, че имат общ собственик, когото, слава богу, познавахме, тъй като нямаше места. Трябва да признаем, че е направил страхотно заведение. Защото
1. New York State of Mind, както пее Били Джоел
Първото усещане в Spaghetti kitchen е, че си някъде другаде, а не в София. Например в Ню Йорк, в едно от модерните космополитни заведения, които предлагат нещо повече от хубава храна, хубаво вино и приятна музика. Предлагат атмосфера, която храни всички сетива с решения и детайли, носещи креативна енергия и усещане за безценността на всеки миг, посветен на рафинираните удоволствия и общуването в големия град. Ухаеше на дърво, на лимон, на прясна храна, на свещи, на вино, на парфюми...
2. Fresh&organic, какъвто е трендът
Седнахме с приятелката ми не на първия етаж, оформен като стрийт кафе, а един етаж по-надолу, където преди беше галерията “Васка Емануилова”. И си поръчахме по чаша вино, прясно изпечен хляб с ароматни подправки, за който ни предложиха масло с нар, приготвено в заведението, салата с киноа (прилича на пшеница или кускус, наричано е златото на инките и маниачките на тема органични продукти са луди по него - б.а.), цели калмари на скара с дървени въглища, прясно нарязано прошуто. Насладихме се на храната, която е със силен уклон към прясната паста, домашно приготвени колбаси от Италия, органични продукти и свежи морски дарове. Излишно е да казвам, че няколко пъти ни доливаха чашите и затова не успяхме с десертите.
3. Духът в бутилката, който изпълнява желания
Наслаждавахме се на музиката, елегантен микс от джаз, евъргрийни и чилаут (оказа се, че е дело на световноизвестен диджей), на почти домашния уют, който създаваха тухлената стена и рафтовете до тавана с красиво подреден бял порцелан, бутилки вино, старинни книги и сгънати кожени столове за всеки случай. Оказа се, че много от бутилките носят етикета на ресторанта и са поръчани специално за него в Шато Белица. Така че всяка чаша, която си поръчаш тук, не е просто от някоя отворена бутилка, а е от онази, която ти носи усещането “у дома”. Като цяло селекцията от вина е отлична.
4. Вкусната гледка на „прозрачната” кухня
Усещането за космополитност и топлина едновременно идва и от голямата остъклена кухня с модерни кухненски машини и подредени като за сцена щайги с плодове, от машината за прясно прошуто и естествено, от зимната градина, в която са засадени истински маслинови дръвчета, а през оберлихта се виждат старите софийски кооперации, посивели от времето и натежали от история. От зимната градина се излиза направо в разкошната градина на Мотто, заведение на същия собственик.
5. хармонията на детайлите
Истинско майсторство е да сглобиш толкова много и толкова интересни детайли в една цяла атмосфера, без да пропуснеш например дизайна на менюто (правено от шведа Йохан) или маслинените дъски за сирената, кошничките за хляб, или пък сценографски оформеното пространство над стълбището. Да съчетаеш  настолни френски лампи с камък, внесен от Зимбабве, с паркет от Разлог с т. нар. извадена нишка, с италински столове и гръцки плотове, със сгъваеми кожени столове от Сан Франциско и френски кресла с английски възглавници, както и с поливна система за маслиновите дръвчета. Да, вкусът, който това заведение оставя в устата ти, е много приятен и е истински. Един открит урок за това как се прави заведение с любов към детайла и с изпреварващи времето идеи.

Собственикът: Любомир Василев
Зад гърба си в буквалния смисъл на думата, тоест у дома си, има една стена с книги, част от които са семейно наследство от баща му - писател. В компютъра си има стотици снимки, които сам е правил при пътуванията си. Винаги, където и да е, се интересува от по-различните ресторанти, от клубовете с ограничен достъп, от емблематичните примери за дизайн на заведения. Човек с фина ирония и буден ум, новатор, ценящ до маниакалност изискания детайл и скритите послания на лукса, Любомир е направил това заведение сам, като проект, който буквално го е погълнал за две години. В началото се е опитал да заложи на известен интериорен дизайнер, но много скоро са се разделили и той е продължил сам с интериорните решения. Още повече че зад гърба си има заведения като Мотто, Brasserie, клуб “Маскара”, клуб “Опера”, веригата Spaghetti company...