Алкохолът проблем ли е във вашите среди?

Да. Защото сме по-емоционални, по-чувствителни. Освен това, като работиш върху някаква роля, поемаш. В теб се напластяват емоции: щастие, нещастие, изживяваш ги. Колкото и да си само оръдие, през което всичко протича, все пак си жив човек. В някакви моменти искаш... след представлението да си пийнеш едно-две, седем, осем, десет. На някои хора им стигат две, за да успеят да се балансират.

Смъртта на Андрей Баташов шокира ли те?

Не. Бях в една гримьорна с него. Не сме се засичали много, но... В последните месеци... Не мога да казвам лични неща за него, защото не го познавам. Както и да е. Много хора злоупотребяват. Алкохолът си е алкохол, но трябва да се внимава. Аз по принцип винаги съм имал уплах... И спирачка. Наливал съм се, но не мога да стана сутрин и на обяд вече да пия ракия.

А с баща ти в какви отношения сте? Страдал ли си, че вашите са разделени?

Не съм страдал. Ние се виждаме с баща ми. Приятели сме с полковника. Той е много лъчезарен, светъл човек, с чувство за хумор. Не е типичният военен. Бивш полицай е. Беше шеф на полицията и ме е отървавал на два пъти от глупостите, които съм вършил като малък.

Според мен диване, а според баба ми Яна - говедо. Като мангалче. На село примерно цял ден се къпех в реката и ходех целият омазан да пуша фасовете на чичковците. Ама съм бил 3-4-годишен. Чупех всичко. Скачах на бой - на баба ми, на всички. Трябваше да ме бият много, за да ме озаптят. Заради една от най-големите ми пакости едва не умрях. На 50 м от къщата ни имаше строеж, а до него - дупка, пълна с гасена вар. Баба ми чула, че нещо цамбурнало във водата. Мислела, че хвърлям някакви работи вътре, но решила да погледне. Извадили са ме недишащ. Така че й дължа живота си.

Твоят син щур ли е?

Много енергичен, но не е пакостник, не е лошо дете. От много малък му обясняваме подробно всичко. Наскоро му говорих за големия взрив. Как се е създало всичко – каквото съм чул, недочул, доколкото знам. А той премисля нещата, разсъждава. Днеска си говорихме например за цици и гърди. Щото той синът ми нещо я пусна погрешка тая дума - „цица“. Или за да ни пробва. И го питам знае ли какво значи. Той ми вика - не. Викам му - айде не се прави! На 5 си вече, в детска градина ходиш. Цица е малко вулгарно и не е културно! Простаците се изразяват така. Това е женската гърда...” - и започвам да му обяснявам. Развива се много интелигентно. Виж – вади рисунка от чантата си. На рисунката има вулкани с ярки цветове и на преден план - маската на Дарт Вейдър.

На малкия ли е?

Да, виж колко е хубава! Виж колко са бурни вулканите отвътре! Виж цветовете! Много е емоционален. А това е Дарт Вейдър. Не е лошо, а?!

Много е готино! И Дарт Вейдър абсолютно си прилича. Колко често се виждате?

Постоянно, когато мога. Понякога, като съм на репетиции и не мога, много ми липсва. Но като че ли имаме много силна връзка с малкия. И мисля, че в тия 5 години успяхме да изградим взаимоотношенията баща-син и сега... Иска ми се да го направя по-безстрашен, по-смел, по-свободен, по-силен. На рождения му ден Ася извади шампанско, а той се скри. Тя ми вика: “Остави го” - имал страх заради друго шампанско, което гръмнали преди 2 години. А аз го хванах: „Бе, я ела тука, бе! Ще ми се плашиш! Трябва да си силен!“ Искам синът ми да се изправи срещу страха, за да се справи.

Какъв още искаш да бъде?

Искам да може да избира той. Важното е да го възпитаме на основното – да цени живота. Да вярва, че може да направи всичко, което поиска. Не мога да му кажа ще бъдеш такъв, защото аз съм такъв. Той ще види кое му харесва в мен, кое – не. Деян има по-голямо чувство за самосъхранение от мен. И се пази много. Ама е много разсеян и много се поти, като мен. В детската градина е единственото дете, дето се поти толкова много, като играе. Става мокър и настива.

Тупаш ли го?

Много рядко. Последно за ушенцето го издърпах, за да го заведа в банята да се измие, защото много се беше разлигавил. Лятото едно шамарче изяде. И по дупето. Иначе постоянно си го плескам, барабичкам си го (това била видинска дума, означаваща нещо като „закачам го“)... Висок е. Метър и двайсет.

Какво ти харесва в ролята ти на баща?

Това не е роля! Аз съм баща. Той на мен... даде ми уникална любов. По-различна от всичко. Някакво чудо е!

Наистина ли си го къпал като бебе и си му снимал раждането?

Е, беше ми много приятно да го къпя. И памперси сменях. Той беше едно такова малко парче... А по време на раждането снимах, да. Вълнувах се много, обаче се правех, че… нищо! Ама не заради кръвта. Майка ми е съдебен лекар. И съм виждал аутопсии. Даже като малък бях избягал от детската градина един ден, отишъл съм при майка ми в моргата, видял съм един труп и съм питал: “Що спи тоя човек?” Не знам кой ме е пуснал.
Пък Ася ражда секцио и беше с упойка от кръста надолу, а от кръста нагоре си гледаше. Майка й на Ася е акушерка. И тя, и майка ми присъстваха. А аз исках да го чуя как ще дойде на света малкият, как ще изплаче. И се появи... нали знаеш какви са... едно синьо такова, с бяло, с кръв отгоре... Прилича нааа... Знаеш! На нищо... А гледай, това ми е парфюмът – вади го от чантата си - Intense на Christian Dior. Скоро си го купих.

Ползваш ли кремове, в смисъл козметика? Имаш ли твои, или минаваш покрай кремовете на Кристина и...

Е, ми то тя ми подари кремове на Бодишоп. Ползвам и на Vichy. Много са яки.

Притесняваш ли се от това да имаш бръчки?

Не, аз си имам. Мъж съм все пак.