В Ушуайя попаднах най-напред в затвора.
На майтап - ама в затвора, и то във възможно най-далечния – на обратния край на земята. Килии, студени коридори, вериги и гюлета за краката в оглушителен съпровод на оркестър като от военните филми.
Отивах на официално тържество за скиори и екстремни туристи в последния град на света на Южното полукълбо, само на 600 мили преди Антарктика. Церемонията трябваше да се състои в градския музей, а той се оказа страховит зандан. Не се бях окопитила от трансатлантическия полет, от смяната на сезоните, от близо 40 градуса температурна разлика. Ушуайя е топкурорт за скиори над световноизвестно пристанище, откъдето тръгват експедициите за Белия континент, включително и българската.
Точно тук, в последния триъгълник земя на Латинска Америка, зъберите Андите се гмурват под морската повърхност, преди да „изплуват“ заледени в пояса на Антарктика. Тихият и Атлантическият океан сливат тук водите си, няма друг град оттук до полюса и даже американските магистрали свършват като отрязани с ножица в близката околност.
Градът Ушуайя преживява целия ХХ век като каторга, като Гулаг или Сибир на Южното полукълбо. От  противоположната страна на глобуса през август вият най-лютите фъртуни. Заради вятъра от Белия континент температурата от минус 5 се усеща като минус 35 градуса. Няма нито едно ядливо растение в местната флора и много малко животински видове оживяват при тия ледени условия.
Архипелагът е открит за света през 1520 г. от Фернандо Магелан. От кораба мореплавателят виждал огньовете на местните племена, не слязъл до брега, само го кръстил Огнена земя – Тиера дел фуего. Два века по-късно англиканските мисионери идват да просвещават туземците и да ги облъчат с божията благодат.
Република Аржентина е основана преди 200 години, а предложението южната й част да стане наказателна колония отправя през 1883 г. президентът Хулио Аргентино Рока. Аргументира се, че по същото време Франция заточва непокорните си граждани в Нова Каледония и Алжир, а Англия праща неудобните поданици в Австралия. А днес Министерството на туризма рекламира екстремни преживявания „На края на света“ и сервира първия коктейл в… автентичния пандиз, построен през 1902 г. и доскоро служил по предназначение.
На шега там връчват „Лиценз за свобода“ на скиорите и закоравелите туристи. В него пише, че от тази вечер от еди-колко си часа са свободни – с дата, подпис и печат. Без тапията не те пропускат да излезеш навън в зимната нощ.
Денем пък не е изненада, ако за час се смесят мъгла, буреносни облаци и сняг. При този климат трудно вирее романтика, по-скоро тук си мерят стоицизма (и авантюризма?) десетки експедиции, моряци, скиори и екстремни туристи.
Цяло лято (през февруари) в зъберите на Патагония тренират националните отбори на Италия, Хърватска, Германия, както и звезди на алпийския спорт по индивидуални програми. Перфектно е за слалом, става и за световна купа, стига да не беше толкова далеч! Повече от два милиона скиори идват само от Бразилия всяка зима. Освен алпийски ски и сноуборд масово се тренира скибягане, като развлечението са снежни скутери, екскурзии със снегоходки – широки равни платформи под ботушите, и шейни с кучешки впрягове.
Заради зверския студ снегът по пистите на Андите не се топи, а постоянно се натрупва с довяваните преспи, не прозира и не лепне по ските.
В Ушуайя, която е безмитна зона, всичко се продава с етикет „Краят на света“. Въпреки това цените са свръхвисоки за Аржентина, съизмерими с цените в Европа плюс всички възможни такси. Колко души обаче измежду познатите ви могат да се похвалят, че са стигнали до края на света?
В Америка за туристическо постижение се смята да покориш като по меридиан отсечката от Аляска до Антарктика. Тази сияйна химера заразява както маниаците на офроуд – с мощни джипове 4х4, така и по-амбициозни семейства с деца и не чак толкова скъпи автомобили.
До Ушуайя се стига и по Националния път №3 на Аржентина, но това шосе не навсякъде прилича на магистрала. То свършва тук, а до другия край на екстремната дестинация в Аляска, почти до Северния полюс, разстоянието е точно
17 484 км.
Само до Буенос Айрес, аржентинската столица, се стига след 3079 км. Може да се мине и с автобус за 3 дни, с параход или яхта за половин месец и разбира се, със самолет за по-малко от 4 часа. Миниатюрното летище в Ушуайя е не по-малко зрелищно от знаменития аеропорт на Сингапур: металните птици кацат върху откъслек земя сред ледове и океански вълни и времето редовно се подиграва с разписанието.
Още по на юг от Магелановия проток двата най-големи океана в света се срещат в един канал, почти невидим върху училищните глобуси, но важен за корабоплаването през ХХ век. Открил го през 1830 г. капитан Робърт Фиц Рой, който потеглил с два кораба да подготви експедиция на Чарлз Дарвин. Единият от корабите се казвал Бийгъл и станал кръстник на най-краткия път между двата океана. Каналът е широк между 6 и 14 метра, като служи и за граница между Аржентина и Чили.
Който стигне до Ушуайя, се възнаграждава с морска екскурзия – катамарани бродят от единия до другия край на канала Бийгъл и удоволствието си заслужава. Стига се до Фара на разузнавачите, който се поддържа само с техника, защото няма условия за човешки живот наоколо. Това е предпоследното светило преди Южния полюс.
Няколко първобитни племена са обитавали тези земи съвсем доскоро. На отсрещния бряг на канала Бийгъл живее последната чистокръвна яманас – 80-годишната Кристина Калдерон. Яманас ходели изцяло голи – или поне в предишните времена, за разлика от другото племе – силкнам, които се намятали с животински кожи. Яманас мажели телата си с тюленова мас и поддържали горящи огньове и в колибите си и даже в средата на канутата, с които ходели на лов. Като причина за изчезването им учените сочат болестите на новото време. Нудизмът, казват, ги пазел! Студът и валежите не позволяват да изсъхнат напълно горните им дрехи, а в мокрите облекла се развъждали вируси.
В музея на яманас разказват, че предците им били значително с по-едри фигури и телесни пропорции от мореплавателите. Гледани откъм океана, местните впечатлявали европейците с огромните крака – „пата гонес“ с местни думи и оттам цялата област понесла името Патагония.

ВЛАКЪТ: Има още една зловеща туристическа атракция в Ушуайя: затворническият влак. Теснолинейката само за няколко секунди напомня на Дивия Запад, докато стане ясно, че е строена от затворници през 1920 г, и че с този влак заточениците ходели всеки ден да секат дърва, за да се отоплява растящият град Ушуайя. В момента там има към 70 хиляди жители, но допреди 30 години са били двойно по-малко. Всяка сутрин затворниците отивали с влака в безутешно замръзналата долина на реката Пипо край водопадите Макарена, натоварвали отсечените трупи на влака и се връщали пеша 20 км.

ХРАНАТА: Патагонската храна съвсем не е за пренебрегване – както навсякъде в Аржентина, и тук по скарите цвърчат огромни сочни телешки стекове, винаги само от крехки мъжки животни. Печено агнешко и шилешко се сервира в огромни тави върху подноси с жарава. Към ушуайските специалети спадат и кралските омари – май никъде в света не ги оставят да пораснат толкова големи, преди да ги сервират.