[[photo:2983]]До Болоня е час и половина от Римини. Градът – седмият по големина в Италия – си струва пътя, само да не е през лятото. Дори и 40-те километра арки, под които се движиш из центъра му, не спасяват от задухата, която е кошмар след бриза на Адриатическо море. А и болонези, кой знае защо, не са привърженици на климатизацията, особено в по-малките заведения и магазини. Тук се идва основно не заради замъците и църквите, не дори и заради кулите – символ на богатство и мощ, а да се види първият в Европа университет. Най-старите в света, колкото и да ви е чудно, са в Африка – в Мароко и Кайро, създадени далеч преди европейците да почувстват нужда от високо светско образование.
Възникнал през XI век, през XVI университетът в Болоня се сдобива със собствена специално построена сграда. Под името Архигимназия обединява специалностите философия, медицина, математика, физика, естествознание, право. В Архигиминазията идват студенти от цяла Европа, плащайки камари пари и за квартира. Местните жители започват да разширяват горните етажи на къщите си, подпирайки ги с колони – така се образуват първо в района на университета, а после и все по-нашироко из градския център арките, които се превръщат в запазена марка на архитектурата на средновековна Болоня.
Студентите пък разкрасяват сградата на Архигимназията със своите фамилни гербове – колкото по-богат е кандидат-магистърът, толкова по-голям и на по-видно място е изобразен гербът на фамилията му. С гордост се показва анатомическият театър, построен през XVII век. Облицованата с дърво амфитеатрална зала с ужасно неудобни пейки е украсена с дървени статуи на най-известните лекари от древността – Парацелз, Хипократ, Гален, Авицена... Един е изобразен с нос в ръката – запознайте се с доктор Талякоци, смятан за родоначалник на пластичната хирургия, без сигурно да е подозирал, че от лицето в наше време тя ще стигне до интимните части.


В центъра на аудиторията има маса за дисекции на трупове. Правели се само тогава, когато се изпълнявали смъртни присъди. А от малко прозорче под тавана папски наместник е наблюдавал дали всичко се извършва според божия закон.
Следващата ми почивка е църквата „Сан Доменико“, върху чийто олтар има следа от гениалната ръка на Микеланджело. В качеството си на чирак, едва 17-годишен, той е ваял няколко от мраморните фигури в композицията, сред които е „генералната репетиция“ на Давид, една от топ 10-те статуи в света, намираща се в музея във Флоренция.
Друга църква – сред многото в Болоня, – която си струва да бъде видяна, е „Сан Петронио“. В единствената останала частна капела има фреска на рая и ада, но трябва някой като моята екскурзоводка Тамара Сонего да ви подшушне какво е най-интригуващото в нея. То не се разгласява, тъй като сигурно ще предизвика война на верска основа.
Тамара знае и какво да поръча в ресторанта - паста, естествено, под формата на измислените тук талятеле, тортелони или тортелини. Вкусът на прясно приготвените няма нищо общо с този на купените в супермаркета. Болонезите са забъркали и едноименния сос, който наричат рагу – фино смляна кайма и домати с подправки.
На една тясна и без арки уличка се продава най-доброто пармиджано реджано, както и оригинална мортадела. Провинция Емилия Романя е нейната родина, където я майсторят още от XIV век, подправяйки я с вино, черен пипер, кориандър и шамфъстък.
С приготвянето на италиански сладолед, само че много специален, бутиков, са свързани образователните програми на т. нар. университет по сладоледа в Болоня. Курсовете води Лучано Ферари, световнопризнат сладоледаджия. Той няма тайни – използва само естествени продукти, ароматизатори и оцветители в бутиковите си десерти. Обожава сладолед от моркови, смята, че синьото сирене също е подходящо за основа на сладолед, тъй като има сладка жилка. Инфо за курсовете на www.carpigiani.it