Д-р Младен Младенов е акушер-гинеколог и мамолог в АГ болница „Света София”. Професионалист от ново поколение, той смята женските гърди за оръжие за масово поразяване и не настоява те да бъдат крити както от мъжките погледи, така и от слънчевите лъчи. На базата на медицинската статистика и на своя опит оценява пластичната хирургия не като потенциална опасност за млечните жлези, а като средство за подобрение на природните дадености. Твърди също така, че увеличението на ражданията на недоносени деца, както и на невъзможността да се зачева по естествен път се дължи не на ходенето с гол пъп през зимата, а на ниската култура и неосведоменост на все по-висок процент от родилките от малцинствата, т.е. на хламидиални и други нелекувани инфекции на половата система.

Д-р Младенов, нека започнем с новостите в диагностицирането на рака на гърдата!

 

От 40 години насам мамографията е златен стандарт в изследванията на млечната жлеза. В последно време и ехографското изследване с помощта на новите технологии може да диагностицира образувание до 5 мм. Досега стандартът за ранна диагноза беше до 10 мм.

Лично на мен мамографското изследване не ми е приятно, защото боли. Не мога и да се опипвам. Какво е мнението ви за термоиндикаторите, продавани на пазара – слагаш го върху гърдата и без никаква болка си правиш изследване?

Термоиндикаторите, внесени и у нас, са ненадежден метод. Не съветвам жените да си дават парите за тях. Ако при мамографско изследване сте усетили болка, то явно лаборантката е била неопитна. Самоопипването също не се смята за метод за ранна диагностика, но все пак не е зле да го правите отвреме-навреме. Най-сигурно е преглед на гърдите да се прави при всеки гинекологичен преглед или веднъж в годината да се търси специалист-мамолог.

Трябва ли да се следи диагностицирана мастопатия, за да не се изроди тя в злокачествено заболяване?

Мастопатията е функционално хормонално зависима промяна на млечните жлези. Погрешно е да се смята, че е предраково състояние. Характеризира се с напрежение, оток и възловатост. Третира се локално с прогестогел или прогестеронов перорален препарат, при младите момичета се повлиява от противозачатъчните. Има и билкови комбинации с фитоестрогени – мастодинон, ремифемин, фемикур Н, които биха могли да бъдат приемани в случай на нужда. Те се водят хранителни добавки и се продават без рецепта. Смятам, че и българските реплики на подобни препарати като билковите таблетки на д-р Тошков вършат работа.

А кога една жена трябва да се тревожи за гърдите си?

 

Тревожните промени са изменението в структурата на гърдата преди и след мензис, което се опипва в седнало и легнало положение, промени в кожната повърхност или в ареолата. Кървав секрет от гърдите, както и коричка върху зърното, също са много тревожен сигнал. Наличието или отсъствието на болка не е никакъв критерий.

Но нали не всяка бучка е тумор?

 

При младите жени има промени от хормонално зависими фиброкистозни плаки или фиброаденоми. Кистата също може да уплаши с формата си на бучка. Тя обаче е безобидна и след като с ехографско изследване се установи големината й, се пристъпва към лечение. Ако е по-голяма, се прави пункция и аспирация на съдържанието й. Ако е по-малка, се разчита на естествена резорбция. Възможните усложнения са възпаление, фиброза или калциране. Макар да се появява изключително рядко по време на лактация, една киста не пречи на кърменето.

Привърженик ли сте на кърменето в смисъл, че то предпазва от развитието на злокачествени заболявания?

 

Кърменето в никакъв случай не е протективен фактор за рак на гърдата, както се твърдеше доскоро. Истинският е раждането преди 30 години. Както и поддържането на нормално телесно тегло, спортът, храненето с богата на ненаситени мастни киселини храна, избягването на повече от 25 мл алкохол дневно.

Има ли на практика снижаване на възрастовата граница на заболелите от рак на гърдата?

 

На практика ракът на млечната жлеза е възрастово заболяване, пикът му е при жени на 69 години. До 30 се прави рутинен преглед само на момичета, които декларират някаква фамилна обремененост или работят във вредна среда. Прегледът е ехографски веднъж в годината. При нужда се прави ядрено-магнитен резонанс и биопсия. В периода 30-40 години рискът също е нисък – 6% от заболеваемостта. Основна целева група за риска е от 40 нагоре, там се изисква през 6 месеца клиничен и ехографски преглед и мамография през 2 години.

Как се отразява протезирането на гърдите на тяхното състояние?

 

Имаме ли реални основания да се страхуваме от силиконовите импланти? Не съм виждал протезирана жена с карцином. Може би защото са все млади. А и много от тях преди да се подложат на пластична корекция, идват да изяснят състоянието на гърдите си. Това бих казал, че е задължително за дами над 40, когато решат да се подложат на хирургическа корекция на бюста си. Има една подробност – силиконовите импланти затрудняват диагностиката, тъй като поглъщат рентгеновите лъчи. Евентуални промени в структурата на млечната жлеза при жена със силиконови подплънки може да регистрира само ехографът или ядрено-магнитният резонанс.

А възможни ли са други изменения в гърдите, предизвикани от чуждото тяло?

 

Около имплантите обикновено се появяват физиологични фиброзни изменения, които сами по себе си не са опасни. Когато обаче имаме свръхфиброза, може да се деформира както самата млечна жлеза, така и капсулата на протезата. Дефектът е козметичен, може да причини болка и дискомфорт, но няма риск от заболяване.

Съветвате ли жените да внимават с излагането на гърдите на слънце?

 

Ултравиолетовите лъчи нямат отношение към канцерогенезата на млечната жлеза. Проблемът е с кожата, а кожата на гърдите не е по-различна от тази на гръдния кош. Ареолата дори толерира UV лъчите. Така че при наличие на добър слънцезащитен продукт, няма причина да криете на плажа своето мощно оръжие за масово поразяване.