Знаете ли кой е един от главните "виновници" за наднорменото тегло? Инсулинът. Обективно погледнато, инсулинът е нормален хормон, който участва в обмяната на въглехидратите. Но когато системно атакуваме организма с по-големи количества въглехидратни храни, той непрекъснато е в бойна готовност. При здрав човек нивото на кръвната захар е между 3,5 и 5,5. Когато обаче хапнем парче шоколад, то скача на 10 и инсулинът започва да работи на бързи обороти. Може да оприличим този хормон на началник склад. Много важен началник, защото държи ключа на склада с мазнините. При това е работохолик и педант - трупа мазнините и не разрешава нищо да излиза навън. Освен това инсулинът е причина да чувстваме глад, замъглява ума ни, намалява силите и издръжливостта ни и увеличава вероятността да се разболеем. Но има един друг хормон - глюкагонът, който може да накара инсулина да отключи вратата.

Глюкагонът участва в обмяната на белтъчините. И когато е в достатъчно високо количество, той отваря склада и пуска мазнините навън. Глюкагонът е физиологичният противник на инсулина. Храната, богата на протеини, стимулира отделянето на хормона глюкагон. Ако обаче редовно приемаме по-голямо от необходимото дневно количество протеини, предизвикваме трайна промяна в обмяната на веществата. Мастните клетки стават десеторно по-активни в натрупването...на мазнини. И така се трупат килограмите. Трябва, следователно, да поддържаме равновесието между двата хормона, за да не дебелеем.

През 1982 г. трима европейски учени получават Нобелова награда за това, че откриват тъканните хормони, които отговарят за състоянието на равновесие в нашия организъм. По-късно американският лекар д-р Бари Сиърс открива начин на хранене, чрез който можем да поддържаме тъканните хормони в оптимално равновесие. Д-р Бари Сиърс смята, че на всяко хранене трябва да приемаме в равни съотношения белтъчини, въглехидрати и мазнини, за да имаме нормално тегло. Нещо повече. Този начин на хранене лекува хронични заболявания като диабет, сърдечносъдови болести, артрити, депресии и др.

Пръв последовател на балансираното хранене у нас става д-р Мария Папазова. В книгата си "Ние и зоната", която в момента е на българския книжен пазар, тя адаптира балансираното хранене към нашата родна кухня. От около четири години д-р Папазова работи по тази система заедно с д-р Тодор Господинов в център "Биовит".

Каква е философията на балансираното хранене, предполага ли то индивидуално меню и на какъв принцип, трябва ли, хранейки се по този начин, да приемаме и хранителни добавки? На тези въпроси специално за ЕВА отговаря д-р Господинов.

д-р Господинов, какво точно представлява балансираното хранене?

Тази система на хранене се основава на твърдението на Хипократ, че храната трябва да бъде лекарство, а лекарството - храна. Ние подхождаме към храната като към лекарство. Като към нещо, което може да ни донесе здраве, добра форма, оттам - да направи живота ни по-успешен. Когато човек балансира начина си на хранене, започва да отслабва още след първите няколко седмици. Това не е ефектът на диетата, а плавно регулиране на теглото. На седмица се свалят по около 1-2 кг, за месец - около 6 кг. Разбира се, това е строго индивидуално. Тъканните хормони можем да разделим условно на "добри" и "лоши". Едните свиват кръвоносните съдове и повишават кръвното налягане, другите ги разширяват. Но нито добрите са само добри, нито лошите са само лоши. Тези хормони трябва да бъдат в равновесие. И то става чрез храненето. Като приемаме въглехидрати, белтъчини и мазнини в съотношение едно към едно.

следователно трябва да се научим да различаваме въглехидратите от белтъчините и мазнините?

Това отначало се прави на око с малко помощ от специалист. Въглехидрати например са всички тестени храни, сладкиши, шоколад, захар, мед, бобовите храни, картофи, ориз, всички плодове и зеленчуци. Белтъчините са месо, шунки, сирене, кашкавал, соя, яйца. Мазнините са олио, зехтин, маслини, сурови ядки и др. За да бъде съотношението в едно хранене 1 към 1, примерно ядете една пържола (белтъчини), към нея добавяте салата (въглехидрати), която подправяте с мазнина. Ако искате на масата ви да има и картофи, които също са въглехидрати, намалявате салатата. Важно е да схванете логиката, после всеки може да си състави свое меню. Ако човек иска да е по-прецизен, трябва да потърси специалист, който определя какво количество храна съответства на неговия организъм.

вие правите такова изследване, какво представлява то?

Измерват се индивидуалните физически данни - тегло, височина, обиколка на корема, на ханша. Така се определя количеството храна за отделния човек. След това то се разделя на условни мерни единици, наречени блокове. Ако примерно за вас са необходими 10 блока, ние ги разделяме на 5, това са храненията за деня. Хубаво е храната да се поема балансирано на по-малки порции, но по-често, защото тъканните хормони са в равновесие около 5 часа. Ако на петия час не поемем храна, равновесието започва да се нарушава и ние излизаме от зоната.

какво представлява зоната?

Зоната е именно това състояние на хормонално равновесие, което се постига чрез балансираното хранене. Напоследък това понятие присъства активно в книгите за аюрведа, там се нарича Зона на съвършеното здраве. Т.е. зоната на оптимално физическо и душевно благополучие. Тя е напълно реално постижимо състояние на обмяната на веществата във всяка клетка, при което се постига здравословно равновесие между "добрите" и "лошите" тъканни хормони.

предложете ни едно примерно меню според изискванията на балансираното хранене.

Подчертавам, че това не е догма и човек не трябва да стига до крайности. В този смисъл менюто, което ще предложа, наистина е само пример. Закуската трябва да направите до час след ставането. Това може да бъде една ябълка, парче тофу и няколко ядки. Ако сте закусили към 8 ч., обедът трябва да е към 12.30 ч. Да речем една пилешка пържола с голяма салата, обилно полята със зехтин, и филийка пълнозърнест хляб. Около 4-5 ч. следобед правите малка закуска. Това може да бъде сандвич от филия пълнозърнест хляб с извара, сирене, кашкавал или шунка, няколко маслини, няколко сурови ядки. Към 7-8 ч. идва ред на вечерята, която трябва да съдържа протеин - голямо парче кашкавал, сирене или пържола според вашите предпочитания. Понеже не е естествено да се храним посред нощ, последното хранене е добре да бъде около 11 ч. Или непосредствено преди лягане - наричаме я малка вечерна закуска. Например половин чаша кисело мляко с няколко ядки или с малко парче сирене с няколко маслини или с половин ябълка. Препоръчваме преди всяко хранене човек да изпива по чаша вода. Това са 5 чаши, т.е. около литър, отделно пред деня да изпие още около 4 чаши, така че на ден да приемаме близо 2 л вода.

кажете ми сега какво не препоръчвате да ядем?

Когато си строим дом, не го правим с второкачествени материали, защото той после ще се срути. А кой знае защо строим тялото си, т.е. храним го, с каквото ни падне под ръка. Така не можем да изградим здрави клетки. Например аз препоръчвам да не се яде системно маргарин, а да се замени със студено пресовано олио, зехтин, орехово масло и т.н., които ни осигуряват ненаситени, доброкачествени мазнини. Доброкачествените мазнини забавят навлизането на въглехидрати в кръвта и инсулинът се задържа в ниски стойности. Знаем, че в соевите продукти има много качествени белтъчини. Но, забележете, не в гранулите, защото те минават през сложна термична обработка и качеството на белтъчините в тях се влошава. На пазара има соев кашкавал, соево сирене - произвеждат ги български фирми, както и тофу, приятно на вкус, като бяло саламурено сирене - продава се в китайските магазини и ресторанти.

Яйцата също са качествен белтък, но не повече от 4-5 на седмица, защото жълтъкът съдържа вид киселина, която не действа добре на обмяната на веществата. Ние се храним така, че прекаляваме с въглехидратите. Щом се препълнят складовете в черния дроб и в мускулите, въглехидратите започват да се превръщат в мазнини и се складират в мастната тъкан. Всички въглехидрати, които поглъщаме, след храносмилането се опростяват до три вида захари - глюкоза (най-често срещаната), фруктоза и галактоза. Глюкоза съдържат зърнените храни, тестените изделия, хлябът, нишестето, зеленчуците. Фруктозата, или т.нар. плодова захар, се съдържа предимно в плодовете. Галактозата - в млечните продукти. От тези три захари глюкозата навлиза директно в кръвта, другите две първо се преобразуват в глюкоза. Процесът е особено бавен при фруктозата и поради това плодовете не предизвикват голямо покачване на съдържанието на инсулин в кръвта. Затова плодовете са носители на "добри" въглехидрати. Не е желателно да заместваме течностите с газирани или с безалкохолни напитки, те съдържат изкуствени подсладители, които блокират тъканните хормони. А ядките трябва да са сурови, защото термичната обработка унищожава хранителните вещества в тях.

какво ще спечелим, ако се научим да се храним балансирано?

Никога няма да огладняваме между храненията, защото мозъкът ни се захранва постоянно с основното си гориво - кръвната захар. Ще изглеждаме по-добре, тъй като излишните мазнини изгарят по най-бързия начин. Ще се движим по-добре, защото увеличаваме притока на кислород до мускулните клетки. Ще мислим по-добре и ще бъдем психически по-издръжливи, защото поддържаме стабилни нивата на кръвната захар. Ще избегнем евентуално бъдещо заболяване, защото тъканните хормони, контролиращи всички основни жизнени функции, са в постоянен баланс. Рязко ще намалее вероятността да развием рискови заболявания с генетичен произход като затлъстяване, сърдечносъдови болести, рак, диабет, депресия, алкохолизъм и др.

трябва ли да допълваме това меню с естествени хранителни добавки?

Да, но с естествени хранителни добавки. Хубаво е да ги приемаме, за да подобрим обмяната на веществата. Не можем да си набавим необходимото от храната, защото минералите не са в достатъчно количество в продуктите, които ядем. У нас примерно пристигат цели партиди портокали, в които липсва витамин С. А в последните 30-40 години количеството на желязо в нашия спанак е спаднало 40-50 пъти. Не препоръчвам синтетичните витамини и минерали, защото те нямат качествата на природните, нашият организъм усвоява само 20% от тях. Напоследък на нашия пазар активно навлязоха хранителните добавки от водорасли. Аз бих препоръчал тези от водораслото спирулина, има ги по аптеките - финландско производство, отскоро и молдовско. Спирулината е много качествен продукт, регулира кръвната захар и затова участва във всички програми за отслабване. Тя съдържа ненаситените мастни киселини Омега 3 и Омега 6, които са изключително ценни за нас и ги има в такова количество само в майчиното мляко. Хубаво е, ако човек иска да отслабва, хранителната добавка от спирулина да се взема непосредствено преди или по време на храненето. В тази насока е добро и българското водорасло Хлорела, което се произвежда на Рупите. За балансиране на нервната система препоръчвам хранителната добавка от водораслото АФА. Научно изследнаване доказа, че в нашия организъм няма депа за витамин С и за витамините от група В. Дефицитът на тези витамини създава чувство на тревожност, на неувереност, на лошо самочувствие, на раздразнителност. Само две таблетки от хранителната добавка Герифорт оправят нещата. Или от хранителна добавка на основата на кисело мляко, произвеждана от българска фирма.

тел. за връзка 980 91 89
център Биовит д-р Господинов