Трима мъже за мен

Ирис Крилатска 09 декември 2007

Ще ви разкажа една история. В нея става въпрос за влюбвания, противозачатъчни, бебета, оргазми, настръхнали зърна и още нещо...
 
Някъде около миналата Коледа се влюбих страшно. Обаче се влюбих по един особен начин, на хормонално ниво. Значи в момента, в който господин ХХ ме докосна, аз пожелах да имам дете от него. В същия момент - нито секунда по-рано. Ей така - щрак. Целуват те и ти искаш час по-скоро да ти направят дете. Ако може - веднага! Сега си мислите, че е ставало въпрос за най-обикновено сексуално желание. Обаче не беше така. Желанието ми за бебе от него беше толкова силно, инстинктивно и някак на ниво първа чакра, не по-нагоре, че направо се изплаших, че ще забременея от едното желание (пък и беше около Коледа, та си помислих - не като да не се е случвало и друг път в човешката история жени да забременяват от флуиди). И моментално започнах да взимам противозачатъчни. Моят аптекар (в аптеката срещу Студентска поликлиника работят две страхотни момчета с бели престилки, идете ги вижте. Моят е русият с дългата коса), който знае, че имам дете, ми каза: "Защо? Ще си имате още едно." "Светът е пренаселен" - отговорих му аз, защото не ми се обясняваше. После извадих едно хапче, казах тържествено: "Срещу теб, любов!" и го глътнах пред очите му, като отпих от малката бутилка минерална вода, която винаги нося в чантата си, за да се хидратирам. "Ромео е казал: За теб, любов! и е глътнал отрова" - каза аптекарят и ме погледна тъжно и умно. "Хайде, чао, честни аптекарю!", отвърнах аз и му пратих въздушна целувка. Той знае всичко за мен и моите хапчета. А това е голяма тема - за жените и хапчетата. Жените пият всякакви хапчета - против бебета, против косопад, за здрави нокти, кости, зъби. За хубава кожа. За отслабване. Успокоителните пък да не ги подхващаме изобщо. И тези срещу милионите форми на главоболие... Пък и дори срещу махмурлук. Аптекарят наистина знае всичко за мен, но това е друга история.

В момента, в който започнах да взимам противозачатъчни, а те блокират овулацията и така нататък, знаете, та още на втората седмица желанието ми към господин ХХ изчезна. Той дори започна да ме дразни. Помислих си: благодаря ти, Пол Джераси! Голямо добро си направил на жените с тези противозачатъчни. Не знаех, че лекуват и влюбване.

Пих един месец хапчета, живях си прекрасно без овулация, дори гърдите ми пораснаха и си казах: всичко е наред, вече не съм влюбена, добре съм. Контролирам се. И ги спрях. Две седмици по-късно, както си бях с големите гърди и още по-голямото самообладание, се озовах на служебна вечеря в Checkpoint Charlie с въпросния господин ХХ. Погледнахме се в очите и... Нищо. Всичко беше наред. Разговаряхме служебно, малко лично, вечеряхме и два часа по-късно, когато излязохме от ресторанта и застанахме един срещу друг, за да се сбогуваме, изведнъж - хо-о-оп! - и се слепихме като бисквити. И на мен пак ми се дозабременя, ако има такъв глагол.

Сега отново съм на противозачатъчни, защото не знам какво да правя. Не знам дали го обичам, някак си няма място за този въпрос. Аз не съм на 18, случвали са ми се някакви неща - и секс без страст, и страст без секс, и страстен секс, и влюбвания, и псевдовлюбвания... Но такова нещо не ми се беше случвало. Разказах историята на Мира - моята приятелка - и тя заяви: "Радвай се! Това е, защото си във фертилна възраст." "Как да се радвам, Мире?! Непреодолимо е! За пръв път знам какво искам. Искам дете!" "О, не - отговаря ми тя, - това е заблуда. Номер на подсъзнанието. Всъщност искаш само секс, обаче те е срам да си го признаеш и затова се появява алиби - дете. Нали знаеш - deus ex machinа. (Мира пише сценарии за сапунки и принципът "dеus ex machina" й е любим. При него решението на супер заплетен проблем директно пада от небето. Например изневеряваш на мъжа си със страшна сила и в момента, в който решаваш да му кажеш, защото вече имаш нечовешки угризения, го сварваш у вас със съседката. И всичките ти угризения моментално се стопяват, дори му казваш с голяма лекота за другия. Ето това е deus ex machina. Т.е. Господ свършва работата вместо теб. Между другото, примерът, който дадох, е напълно произволен.) Така че хич не ми обяснявай!" - заявява ми Мира. И тогава й казвам за противозачатъчните и за това как ми действат.

Мира онемява. "Боже, как си се сетила! Много е алтернативно обаче и не става за сапунка, иначе щях да го използвам и да ти платя авторските права."

Тя иронизира всичко. Аз агонизирам, тя иронизира. Тогава отидох при мъжа ми - господин Х. - и го заведох на обяд, не в Checkpoint Charlie, естествено. Попитах го: "Виж какво, случвало ли ти се е да искаш дете от една жена?" Той е свикнал на подобни въпроси и ми отговори, без да трепне "Ох-о-о!", като направи съответния жест с ръка в смисъл, че му се случва всеки ден. "Не, сериозно! Да изпитваш към някоя жена нещо, което можеш да формулираш само по този начин: искам дете от нея." Той си изпи бирата и каза: "Е, чак пък само по този начин... Пак ли ще пишеш нещо?" "Ами да, нали знаеш...", отговарям му аз и махвам с ръка и аз не знам в какъв смисъл. Писането е страхотно алиби. Особено когато ти е професия.

Да, за пръв път знаех какво искам. Дете. Да знаеш какво искаш, понякога може да се превърне в най-големия ти кошмар на света. Аз исках абсурдно нещо, невъзможно. Исках дете не от този, от когото трябва, и пиех противозачатъчни, за да престана да искам. И преставах. Но как се живее без желание? По-добре с пет деца от петима различни мъже, отколкото без желание. Извинете за отклонението, но току-що в долния десен ъгъл на компютъра ми се появи известие, че съм получила нов мейл. Отворих пощата и що да видя - някакъв спам, в който пенисът е наречен baby-maker. И това ако не е знак! Всъщност явно е нормално да сбъркаш пениса с бейби мейкъра, какво го мисля толкова.

Не мога да разбера кой е с предимство в тази ситуация. Господин X ли, към който изпитвам дълбока и силна привързаност и дори правим чудесен секс, обаче аз си търся белята? Или господин ХХ, който ме привлича магнитно (не магнетично, различно е) и когато съм на по-малко от сто метра разстояние от него, започвам да си мисля само: "Искам да ми направиш бебе"? Или пък - сега ще въведа ново действащо лице, най-действащото така да се каже - господин ХХL? За него ще ви разкажа по-подробно.

В една прекрасна нощ изведнъж разбрах, че G-точката не е никакъв мит, а част от физическата реалност. И малко след това разбрах, че не само аз съм разбрала. Защото господин XXL се стовари до мен, избърса потта от челото си и победоносно ми каза: "Разбрах кога получаваш оргазъм. Вече никога няма да можеш да ме лъжеш. Отдавна го подозирам. Вече нито една жена няма да може да ме излъже. Толкова е просто."

Изобщо не изчака да му потвърдя - всичко му беше ясно. И както си лежеше по гръб, сложи ръцете си под главата и заспа на секундата. Абсолютно доволен! Не мога да забравя тази гледка.

Тайната, която господин XXL беше открил, не е никаква тайна. Мислех си, че всички я знаят. Той го формулира по следния начин: "Когато получаваш оргазъм, зърната ти се втвърдяват. Те могат да се втвърдят и на по-ранен етап, но тогава няма как да си получила оргазъм. Така че... всичко ми е ясно. И да потвърждаваш, и да отричаш, и да мълчиш, все едно. Ясна си ми. Освен това - продължава господин XXL - има и елипса. Сексът започва с втвърдяване при единия и завършва с втвърдяване при другия. Толкова е логично! Толкова е красиво!"

Господин XXL е велик!

Обадих се на Мира малко след като той заспа. "Разкрита е тайната на моя оргазъм." "Чак сега ли?", пита Мира втрещена. "Да. Зърната се втвърдяват." "Виж какво, това си е твой проблем. Аз тайни нямам." "Освен това има и елипса!" "Каква елипса?" - тук Мира се заинтригува. Зърната ми не й бяха интересни, но елипсите... "Ами започва с втвърдяване при единия и завършва с втвърдяване при другия. Толкова е логично и красиво!" Мира изпуфтя. Кой знае за каква елипса си мислеше.

Но от господин ХХL не искам дете. От него искам оргазъм.

Та това е историята за моята мъжка света Троица. Много добре разбирам Ванеса Редгрейв, която казва, че би искала да живее в една къща с всички мъже, които обича. Мъжете са страхотни. Обожавам ги. Не мога да живея без тях.

Малко след като обясних на Мира, че просто искам дете от господин ХХ, тя ми се обади в един през нощта. "Разкрих те. Искаш ли да ти докажа, че не искаш само дете?", каза ми тя победоносно. "Давай. Очевидно е, че рано или късно всички ме разкриват." "Би ли се съгласила да заченеш от него непорочно?" "Не-е. Не искам да е непорочно, как ти хрумна." "Ами идва Коледа. Празнуваме плода на непорочното зачатие", избърборва тя и изстрелва неоспоримата истина: "Значи детето е алиби, нали ти казах? Номер на подсъзнанието. Пак не знаеш какво искаш. Айде, лека нощ."

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР