Секс кошмари в лятна нощ

Мокри коси, хладни пръсти... Ризата... Роклята... Мирис на дъжд. Неговата кожа... Моите устни... Още веднъж и още веднъж...

Ирис Крилатска 08 август 2008

Мокри коси, хладни пръсти... Ризата... Роклята... Мирис на дъжд. Неговата кожа... Моите устни... Още веднъж и още веднъж... И още веднъж, и още веднъж... И още веднъж, и още веднъж... Какво става?! Избива ме студена пот. Той е любовта на живота ми (е, добре, на последните шест месеца от него, за по-нататък не знам), просто съм задължена да получа оргазъм още първия път. Защо не получавам?! Ужас! Той ме гледа. Ето сега ще получа! Да, да, да! Не искам да го лъжа! Не и него, не и първия път! О, Господи, това не е той! Това е... (Отнякъде се появява кръв, много кръв!) Не, не, не-е-е-е!


Някой звъни и рита вратата, а аз се събуждам, обляна в пот и крещя „не-е-е!” Скачам от леглото и поглеждам през шпионката. Моята Мира - с кърпа през устата, каквато си слагат мотористите на магистралата, за да не гълтат мухи, и грозновата стара шапка, каквато вече никой не си слага. Отварям. „Дължиш ми едни обувки” – показва ми как си е изжулила носовете на обувките, докато е ритала вратата, за да я чуя. - Кой нормален човек спи в събота в три следобед!!!” „Всички спят в събота в три следобед!”, отвръща й сънено тази, която не успя да получи оргазъм на сън. Мира продължава да ми се кара иззад кърпата: „Вече се бях притеснила. Реших, че ще те намеря гола с куп празни стъкленици от успокоителни около теб и бележка „Простете ми! Обичам ви! Сбогом!” до главата. Дори започнах да мисля защо ли си го направила.” „Сънувах ужасяващ секс кошмар. Добре че ме събуди.” Разказвам й за неосъществения оргазъм на първата ни любовна среща с този мъж, за когото тя само е слушала. „О, горкичката! И той какво?” – задава Мира въпроса на въпросите във всеки женски разговор с такава интонация, все едно ме пита за нещо, което се е случило наистина. „Нищо.

Просто ме гледаше с леко присвити очи – знаеш, че страшно си падам да ме гледат по време на секс... И после, малко преди да се събудя, изведнъж ми се стори,  че ме гледа навъсено ... Мисля, че тъкмо щеше да започне да се тюхка, задето не ме е докарал до оргазъм на първата среща, когато видях, че всъщност това не е той, а някой друг. Някой друг, много познат... Но точно тогава ти зарита вратата и ме събуди”. „Е, поне си се събудила преди да те попита дали ти е било хубаво. Казах ли ти, че вече имам готова реплика за подобни случаи. Прегръщаш го и му казваш: миличък, нали знаеш олимпийския принцип „важно е участието, а не победата”. Готино е и актуално – всичко олимпийско и всичко китайско е актуално сега. А Swarovski... Те са вечни! Като казах Swarovski, се сетих! Виж сега! Зеле!” и Мира свали кърпата от устата си. Боже, беше с шини на зъбите! Като ученичка! „Реших да си изправя зъбите – трябваше да го направя в шести клас, но ме беше срам. Сега пак ме е срам, но поне мога да си позволя шини с камъни Swarovski. Какво ще кажеш?” И пак ми се усмихна. Нито една паста не може да постигне този блясък. „Не знам, екстравагантно е. Някой може да го намери за пикантно дори.” Мира поруменя. „И аз това си помислих. Според мен всеки мъж, който ме види, ще си каже: какво ли е да се целуваш с нея и... така нататък.” Да, честно казано, дори и аз си го помислих.

На другия ден Мира ми се обажда. „Ще паднеш от смях! Нали знаеш, че обикновено спя с маска на очите – пречи ми светлината. Снощи се прибрах късно и Петела (мъжът й) беше заспал, така че не ме видя с шините. На сутринта ме събуди да правим секс, обаче каза: „Не си сваляй маската, много е секси така”, аз се обърнах по гръб и го дарих с най-секси усмивката си, а той се задави със собствената си слюнка, каквато, между нас да си остане, произвежда обилно преди секс. Непрекъснато преглъща, но това пък ти създава усещането, че си адски желана. Според мен просто има много активни слюнчени жлези. Все едно, беше супер смешно! Представяш ли си как съм му изглеждала с маска за сън на очите и шини с камъчета Swarovski на зъбите! Сексът беше страхотен! Направо се преоткрихме!”

Ужасно й завиждам на тази Мира и тя го знае много добре. Тя е човек, който вярва, че може да поправи всичко. Дори зъбите си. Нищо, че е на трийсет и няколко. Няма да загуби и секунда да съжалява, че не го е направила тогава. Сега е моментът. Сега е моментът за всичко – това е Мира. Можеш да преоткриеш мъжа си точно сега, можеш и да го зарежеш точно сега. „Усещам точния момент, защото имам много дълги мигли, като антени са ми“, обича да казва Мира. (Дар Божи са нейните, истина е – твърди, че мъжете се побъркват от миглите й, били като пеперудени крилца!). Тя къса там, където аз кърпя. Хвърля въжени мостове над пропасти, пред които аз спирам. Казва нещата, които аз решавам да премълча. Завиждам й за това. Завиждам й дори за шините. И за преоткриването. Всъщност аз имам две паралелни много лични мечти – непрекъснато се опитвам да видя в господин Х (така наричам мъжа ми, когато ми писне да му казвам „мъжа ми“) някой нов мъж и във всеки нов мъж, съвсем парадоксално, търся нещо от г-н Х. Не съм единствената сигурно, какво ще кажете?


Същата вечер беше ужасно горещо! Непоносимо! Лежим с г-н Х. полуголи и не можем да мигнем, толкова е топло. Къпем се, правим секс от немай къде, после пак се къпем. Решавам да му разкажа огледален вариант на съня ми. В този огледален вариант сънувам, че правя секс с него, не мога да стигна до оргазъм и изведнъж разбирам, че това не е той, а някой друг. И тогава отнякъде се появява кръвта. Господин Х. изсумтява самодоволно: „Това, че не съм бил аз, обяснява всичко.“ Ха!, изсумтявам аз на свой ред, но е толкова горещо, че просто нямам сили още веднъж да кажа Ха! и да се получи Ха-ха!, което всъщност искам да кажа. „Смееш ли се?“ „Не, просто се сетих, че ако беше оправил климатика, сега щяхме да спим.“ Истината е, че през прозореца отвън нахлува бясна чалга, а на Околовръстното се вихрят традиционните за два през нощта нелегални ралита и свистенето на гумите ми изпилва мозъка, честно.

„Лъжеш, - заявява г-н Х. - смееш се наум! Сега ще видиш!“ И виждам. Още една порция среднощен, омаломощаващ секс, който се превръща в поредния ми кошмар. Г-н Х. е решил да се докаже, а аз не се давам, а навън е лепкаво чак от жегата. И тъкмо когато си мисля как да сложа край на мъките ни, в съзнанието ми изниква образът на голямата любов на последните шест месеца от живота ми, очите му се впиват в моите и... само след едно многоточие време не само преминавам от твърдо в течно състояние, но дори се изпарявам. Алилуя! Не, не е честно! - чувам се да казвам на глас. Г-н Х. се изсмива самодоволно и си навива будилника на GSM-а. Ха-ха-ха!, изсмивам се аз наум, макар и не самодоволно, и си навивам моя.

Тъкмо да потъна в блаженото морфеево царство, когато мъжът ми възкликва. “Тече ми кръв от носа!”

А, ето! Сега се сетих кой беше този “много познат”, който ми развали нещата в съня. Бях забравила, че през лятото често му тече кръв от носа. “От жегата е, много се напрягаш”, казвам му. - Пък и нали знаеш олимпийския принцип – не е важна победата, а участието.” “Тези ги разправяй на друг!”, заявява г-н Х. и избърсва потта от челото, кръвта от носа и каквото там трябва още от където трябва. А после става и отива в банята. Странна работа е сексът!


Разправих на Мира за всичко това, докато двете чакахме лютивото си талятеле и тръскахме цигарите си във вече празната купичка за welcome-хапки, вместо в пепелника – просто защото съвсем спокойно можеш да объркаш едното с другото, има и такива ресторанти. Мира ми каза: “Това е животът. Мислиш за един, спиш с друг, после нещата се променят...(тук тя замълча). Или пък не се променят” - заключи мъдро и набързо. “Важното е, че зъбите ми вече не са каквито бяха.” “Да знаеш къде продават мозъчни шини? Със Swarovski, ако може”, казах в пристъп на отчаяние аз, но ни донесоха храната и Мира моментално забрави за мен.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР