За 15 години в центъра на д–р Емилова са стопени 35 000 килограма, спасени са 120 момичета, болни от анорексия, излекувани са хиляди болести, родени са бебета, заченати след гладолечение на родителите...

За първи път съм в центъра на д-р Емилова, за да видя как минава един ден от програмата на гладуващите, тъй като точно аз съм човекът, неизкушен от диетите и природосъобразния начин на живот. Не мога с ръка на сърцето да възхвалявам сиренето тофу и билковите чайове, когато сочната свинска пържола и вкусният телешки пепър стек са любимото ми меню. Затова вечерта, преди да се настаним в хотел “Лебед” в курорта “Св. Константин и Елена”, където в момента е центърът на д-р Емилова, с екипа обилно се гощаваме във варненски ресторант. Оказва се, че така правят повечето от 36 000-те пациенти, които за 15 години са били на лечебно гладуване в центъра.

Поздрав към слънцето

С фотографа чакаме да се събере в 7 ч. групата за сутрешна гим-настика на брега на морето. Мисля си, че ще дойдат изтощени от глад хора, които ще се тътрят по пътеката към изгрева. Нищо подобно, идва една доста по-бодра от нас групичка, която едва успяваме да настигнем. Дебеланки – да, особено според критериите ни в EVA, заради манекенките, които снимаме. Но какви весели и изпълнени с енергия дебеланки! Правят си гимнастиката с д-р Емилова по изгрев и дори имат настроението да се закачат помежду си. Аз напълно неуместно съм тръгнала с обувки на високи токчета и гледам сутрешното шоу отстрани. А така ме увлича да се включа, да правя тибетски упражнения и йогийски асани, вярно, в олекотен вариант, да вдишвам и да издишвам “ом” срещу слънцето, да усещам пясъка под краката си, да пляскам с ръце и да пробуждам енергията в себе си.

На връщане към хотела аз съм тази, която се задъхва да догони д-р Емилова, която не само е играла гимнастика цял час, но за Бога, и не крие, че е на 64 години. От 15 години обаче тя не консумира мляко, бял хляб и рафинирана захар, колбаси и други преработени храни. Два пъти в годината по 20 дни е на чай с мед и плодове, последвани от 10-дневно захранване, както и по един ден в седмицата е само на плодове. Така се е излекувала от убийствено тежка мигрена, както и от чернодробно и бъбречно заболяване.

Как бързо загасих цигарата

В центъра имало и кафе! В момента, в който запалвам цигара, от три маси наоколо скачат хора, пиещи билков чай с мед: “Извинете, може ли огънчето?” Оказва се, че режимът не е толкова строг – гладуващите могат да пият кафе, да пушат цигара, но самата програма, прилагана няколко дни, ги подтиква да се откажат от вредния навик. Пък и ако знаете колко може да ви уплаши д-р Емилова, ама истински да ви уплаши, разказвайки увлекателно като приказка как можете да си докарате инфаркт и инсулт или рак, ако живеете нездравословно. И как никой, който се чувства здрав, не си дава сметка за това. “Често, когато направим всички изследвания и огледаме добре всички органи в коремната кухина, сърцето, щитовидната жлеза, млечните жлези, изследваме костната плътност и хормоните, установяваме, че съществуват болести при хора, които се смятат за напълно здрави – казва д-р Емилова. - Те обикновено идват да отслабват или са придружители.

При нас може да се установи в ранна фаза някое заболяване, което човек още не е усетил физически. Открихме при рутинни прегледи на пациент хипернефрон - това е изключително злокачествен тумор, още в съвсем начална фаза. Първия ден го видяхме на ехографа, на втория направихме компютърна томография и тя потвърди опасенията ни, на следващия ден пациентът замина със самолет за Германия и му направиха операция, после получихме благодарствено писмо от немските колеги, че навреме сме открили заболяването и така сме спасили живота му. При друга наша пациентка, дошла за гладолечение, открихме при рутинен гинекологичен преглед рак на шийката на матката. Тя се прибра в София, потвърдиха диагнозата, направиха веднага операция и всичко стана навреме, преди да са се появили метастазите. Имаме много подобни случаи – на превенция от сериозни заболявания.“

Аз отдавна съм загасила цигарата и вече дълбоко се съмнявам в своето безсмъртие. Честно казано, идва ми, докато съм тук, да си направя поне едно изследване на костната плътност.

Лекцията за здраве

Няма да слушам лекцията за остеопорозата, не, няма. Не само слушам, но и записвам. Отидете и ще научите как да преодолявате по-леко страховития предменструален синдром, топлите вълни преди менопаузата и да запазите високо либидото до дълбока старост. Дори мъжете слушаха с интерес половин час, после извадиха вестници с кръстословици, май се пренаситиха от думата “менструация”. Записаха си обаче рецептата за бонбоните “Рафаело” на д-р Емилова, смлян суров сусам, замесен с малко твърд мед, които, според нея, са перфектният източник на калций за организма. Тя ги препоръчва и при счупване на крак или ръка за по-бързо зарастване.

На телефона – “гладните бебета”

Докато си говорим с д-р Емилова след лекцията, по телефона звъни снаха й да пита кога може да я смени при близначките Людмила и Весела. Децата са заченати веднага, след като майката е направила 20-дневно гладуване и 10-дневно захранване. Вече не едно и две са бебетата, родени след лечебно гладуване и то при пациентки, които са се лекували продължително с хормони, за да заченат. “Много жени забременяха след като правиха нашата програма – разказва д-р Емилова. - Разбира се, не всички. Но обикновено сраствания около тръбите или яйчниците могат да бъдат премахнати с едно или няколко 20-дневни гладувания. Организмът се справя сам с тях. Понякога проблемът може да бъде психически, а тук сме свидетели, че плодолечението се отразява доста добре както на психиката, така и на общия тонус на организма и това благоприятства зачеването”.

Сълзите на Богородица

Не очаквах, че мога да срещна анорексичка в центъра на д-р Емилова.

“Бях на 15 г., когато реших, че съм дебела и започнах да отслабвам, тежах 52 кг – разказва Светлана, една от пациентките. - Няма да ям вече сладко, няма да ям вече хляб и в един момент не остана какво да ям. Не се мерех, забелязвах, че дрехите ми стават широки и се амбицирах все повече и повече да отслабвам. В началото се обиждах, като ми казваха, че имам проблем. Изобщо не го осъзнавах. Когато стигнах до 29 кг, вече усещах, че си отивам, че умирам и тогава много се уплаших.”

Майка й я довежда в центъра в края на януари, а днес – (23 април, б.а.), идва да вземе дъщеря си. Нещо толкова силно ме стиска за гърлото, като гледам как плаче и подарява на д-р Емилова осветена икона на Богородица. Изписват Светлана 45 кг, дано да се справи с анорексията. Тя е едно от над 100-те момичета, които са идвали с този проблем за лечение. Тяхната програма не е глад естествено, а е бавно захранване със зеленчукови супички, плодове, фрешове и леки, природосъобразни храни. Задължително се правят и редовни консултации с психотерапевта, който работи тук.

Милена – ангелът-хранител

Светлана ми казва, че готвачката Милена е нейният ангел-хранител, най-добрата й приятелка в центъра, която пред очите ми й мушва топъл, току-що опечен пълнозърнест хляб и постни манджички в кутии на изпроводяк. Виждам един солидно стъпил на земята ангел, постоянно усмихнат. С тази дяволита усмивка е “примамвала” Светлана първо да опита прясно приготвени специално за нея ястия, после да споделя с часове в кухнята, да отваря стомаха и сърцето си за живот. Милена е дошла да сваля натрупаните много килограми и е останала тук на работа. Тя се грижи да приготви разнообразното меню с постни ястия и салати - за всеки пациент индивидуално по лекарско предписание. Това е храната на хората, които се захранват или са дошли за детокс. Специално за читателките на EVA Милена издава любимата си рецепта за кюфтенца от нахут. “Накисвате нахута във вода от предната вечер. На другия ден го сварявате и отцеждате. Добавяте ситно накълцан лук, малко кимион и чубричка, магданоз и зехтин и пасирате на гъста кашичка. Омесвате кюфтенцата и леко ги запичате на тиган с малко мазнина. Поднасяте с хубава голяма зелена салата”.

Нещо българско и родно

Ароматът на българските билки и плодове и възможността за общуване на роден език са довели от Гренобъл Луиза Конева – Соние, женена за французин, в центъра на д-р Емилова. “ Имах възможност да направя лечебно гладуване в центрове в Южна Франция или в Германия – разказва ми тя. - Но тук въздухът ме лекува, разговорите с хората и българската музика. Има някаква енергия, която не е същата като в чужбина. Тук се събираме, смеем се и си говорим с часове. Аз първо дойдох сама, но миналата година доведох съпруга си и двете си деца, които са родени във Франция. Ние минахме на природосъобразно хранене, повлияни от лекциите на д-р Емилова, а после доведох тук и родителите си. Така цялото семейство се превърнахме във верни фенове.” Освен българите навън вече и много чужденци идват в центъра да отслабват, да се лекуват или просто да си почиват. Те са най-големите маниаци в часовете за народни танци и хора, които провежда хореографката Таня Крумова.

Кръгът на добрата енергия

Това е част от ритуалите в центъра с най-многобройно присъствие. Признавам си, не зная стъпките на нито едно хоро, освен правото. Гледам с възхищение как дебеланковци цял час въртят дайчовото, пайдушкото и дунавското, при това без да се изморяват. Всеки ден са тук и са научили стъпките. “На плодове, чай и мед човек се чувства добре, придобива енергия. Не съм имала случай на някого да му прилошее от танци, а съм вече тук 6-та година – отговаря Таня на моите опасения. – Хората чакат с нетърпение часа за танци. Тук всички започват от нулата и няма кой на кого да се присмива. Ако някой има много отрицателна енергия, а друг положителна - с хвата на ръцете енергията се балансира. Затова се нарича хоро и то има много разведряващ ефект върху хората.”

В програмата има разнообразни забавления – разходки, водна или китайска гимнастика, каланетика, часове по латинотанци или дискотеки. Тук може да се усвои също философията и практиките на йога. Всеки пациент може да си избира в какво да се включи, а аз виждам през целия ден как повечето хора в центъра непрекъснато участват във всичко. Боже, откъде тази енергия?

Моят ден също е минал на чай и на фрешове, но и аз не се чувствам нито гладна, нито уморена. Добрата енергия тук ме зарежда. Тя се усеща в общуването – свободно и без задръжки, добронамерено. Очаквах да видя гладни, самотни и страдащи хора, които страховитата д-р Емилова дебне дали няма да съгрешат с вредна храна, изпращат ме усмивки. Обмислям дали да не си направя през лятната отпуска една детокс програма в центъра, който се мести в Боровец. И да проверя с медицински изследвания дали всичко в мен е наред. Да, може би ще е добре. Но точно сега бързам да запаля цигара, а в главата ми витае мисълта за чаша мартини.