ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТА

Може ли човек да работи с красота всеки ден, без самият той да живее красиво?

Сигурно може, но аз не бих искала, защото за мен красивият живот не означава луксозен живот, а означава да имаш сетива, да виждаш света през призмата на вдъхновението. То е да забелязваш една добре направена сграда, да седнеш на хубава маса, да усетиш вкуса на храната, да пътуваш, да видиш картина и да останеш пред нея малко по-дъл-
го. Красотата е моят начин да обърна внимание на  живота.

Личният ви стил, начинът, по който изглеждат пространствата в клиниките, колекцията ви от изкуство, гурме пътешествията… Това естествено продължение на професията ви ли е, или винаги сте гледали на света така?

Мисля, че винаги. Професията ми просто ме е научила и ме учи всеки ден  да виждам още повече. Когато всеки ден гледаш лица, започваш да разбираш много добре пропорцията, баланса, детайла. Същото око после започва да работи и извън клиниката. Красотата за мен никога не е била само симетрия. Понякога най-красивите неща са именно тези, които имат характер, несъвършенство и история.

Пътуванията, изкуството, архитектурата, добрата кухня – има ли общ критерий, по който разпознавате качеството?

Автентичност и детайл. Качественото нещо обикновено не крещи. То не се нуждае от обяснение. Може да е една картина, една сграда или много проста маса. Ако някой е вложил мисъл, вкус и уважение към това, което прави, го усещаш и няма как да не му се възхитиш.

Често говорим за професионално развитие като за непрекъснато добавяне – още знания, още опит, още проекти. А какво се наложи да оставите зад себе си, за да стигнете дотук?

Това е труден въпрос, може би необходимостта да контролирам всичко, с което непрекъснато се боря. Това вероятно е едно от най-трудните неща. В началото вярваш, че ако искаш нещо да бъде направено добре, трябва да го направиш сам. После разбираш, че ако искаш да създадеш нещо голямо, трябва да се научиш да се доверяваш на други хора.
Оставих и оставям и част от стремежа да доказвам, че мога. С възрастта започваш да разбираш, че не всяка възможност заслужава „да“.

Какво остава? Какво ви движи?

Любопитство и удоволствието да създавам. Остават пациентът, който ми задава въпрос, на който още не знам отговора, младият лекар, който изведнъж разбира нещо, идеята, която още не сме реализирали, следващото пътуване, следващата картина, следващата маса с хора, които обичам. И вярвам, че когато вече не се опитваш да доказваш нещо на света, започва най-интересната част. Вече правиш нещата просто защото ти е интересно и приятно, и може би точно това е най-добрият двигател.